На живо в 11.00 в най-рейтинговата рубрика на Любословие.БГ : Говори кмета гост Алекси Кесяков – Кмет на Община Челопеч.
От 18 години, Алекси Кесяков е кмет на Челопеч – най-малката по площ община в България и една от 9-те, която се състои само от едно населено място. Удостоен с престижното отличие „Кмет на годината за мандат 2015-2019“ в категория „Инвестиции и работни места“ за малки общини под 20 000 души население и през изминалите вече четири години няколко пъти бе обявяван за Кмет на месеца и Кмет за 2018 г.
Срещнахме се с кмета на с. Челопеч инж. Алекси Кесяков, като екипът ни посети подбалканското село, защото искахме да се уверим с очите си във всички истории за едно проспериращо място, на фона на все по-опустяващата ни провинция и проблемите на местното управление. Любопитството на Любословие беше оправдано, а видео от интервюто може да гледате тук:
Ето на кои въпроси отговори кметът
1. Как успяхте да спечелите доверието на хората, и как успяхте да се задържите на поста си толкова дълги години и населението на селото да Ви гласува такова доверие?.
2. В друго Ваше интервю споделяте, че в началото на първият си мандат сте си поставили 78 задачи и цели. Бихте ли ни споделили кои са най-големите от тях и как успяхте да ги постигнете, тъй като разбрахме, че на края на четвъртия Ви мандат сте постигнали и последната поставена цел.
3. Удовлетворен ли сте от работата си и как успявате да запазите този хъс и желание за нововсти през всичките тези години на Вашето управление, тъй като знаем, че повечето хора на такива постове просто свикват с него, а с това привикване се стига до застой на промените и новостите и в даден момент те спират.
4. Какви външни инвеститори успяхте да привлечете към Челопеч? Бяха ли основани нови алтернативни бизнеси от тях, които да стимулират икономиката и развитието на селото?
5. Кои бяха основните и най-значителни проблеми на селото, когато стъпихте в длъжност и в последствие и резултат на вашето управление бяха ли отстранени?
6. Има ли останало младо поколение в селото?
Ако има такова то бихте ли ни споделили какво ги мотивира да останат и да се развиват в селото?