Поменът в памет на жертвите на комунистическите зверства над българите във Вардарска Македония ще се състои на  6 януари 2022 г. (четвъртък)  от 12.00 ч. в храм „Св. София“ на ул. „Париж“ № 2 в столицата, съобщават от ВМРО.

Ето и цялото съобщение:

На панихидата ще присъстват българският представител в Европейския парламент и зам.-председател на ВМРО Ангел Джамбазки, организационният секретар Юлиан Ангелов, членът на националното ръководство Александър Сиди, представители на Българското сдружение на родовете от Македония, представители на Македонския научен институт, граждани.

През януари 1945 г. започват политическите репресии в Титова Югославия, при които са ликвидирани или малтретирани без съд и присъда хиляди хора с българско самосъзнание във Вардарска Македония. Тъй като репресиите започват на 7 януари – празникът Рождество Христово (Коледа) по стар стил, те остават в историята като Кървавата Коледа или Кървавият Божик.

На 6 срещу 7 януари 1945 година започнало масово изтребление на кметове, свещеници, учители, обикновени селяни из цяла Македония. Те били наричани „бугараши“ и „помагачи на бугарскиот фашистки окупатор“. Използвал се току-що гласуван закон за защита на македонската чест. Целта е насилственото сърбизиране на Вардарска Македония.

Предистория

На 26 декември 1944 година в казармите в Скопие и Щип се разбунтуват няколко хиляди войници и над 100 офицери. Те не били съгласни с дошлата от Белград заповед да отидат на фронта в защита на Сърбия. Декларирали желанието си войската да се насочи към Солун, за да се освободят сънародниците от Егейска Македония.

Пратениците на Тито Светомир Вукманович – Темпо, Лазар Колишевски и ген. Михайло Апостолски решават, че сега е момента за разправа с привържениците на „бугарскиот окупатор“. Те събират около себе си сръбските офицери и им казват, че разбунтувалите се са „бугараши“, „ванчемихайловисти“, „ВМРО-вци“ и „фашисти“.

Ген. Апостолски прилъгва разбунтувалите се офицери в Офицерския клуб в Скопие, „за да обсъдят въпроса“, където веднага ги обезоръжават, арестуват ги и ги затварят в подземията на старата турска крепост „Калето“. След кратък разпит, воден лично от Темпо, само за няколко часа са разстреляни над 70 офицера. Преди разстрела Темпо на всеки казвал: „Хочеш Солун, еве ти га…“

Войниците, които вече се били прибрали в казармите, усетили, че с техните офицери нещо се случва и около 1000 от тях се насочват отново към центъра на Скопие. Там са пресрещнати от добре барикадирали се сръбски партизани, които започват срещу тях безмилостна картечна стрелба. Убитите на площада са около 100, над 900 са арестувани и затворени в „Калето“, където ги държат повече от месец без хляб, вода и завивки. Почти всички умират от глад и студ.

Македонската кървава Коледа

Югославската компартия подготвя кървавата баня по лично нареждане на маршал Йосип Броз Тито, а списъците на хората, които трябва да бъдат ликвидирани, са съставени от местния комунистически шеф Лазар Колишевски. Целта на акцията е да се заличи българското самосъзнание в Македония.

Само на 7 януари са избити 1200 българи, а през следващите дни смъртта си намират още 23 000 българи. 130 000 българи са изселени, изгонени и преследвани, изпращани в концлагерите на Титова Югославия.

Най-черни са пътят между Охридското и Преспанското езеро и чукарите на Галичица край с. Тешево. Телата на много от избитите са хвърлени направо в езерата. Във Велес телата са закопани зад черквата „Свети Спас“ и край Пуста кула.

От репресиите са засегнати всички градове във Вардарска Македония, като в някои са ликвидирани цели семейства. Най-пострадали са представителите на интелигенцията.