Най-якото поскъпване ще е през март и април,прогнозират пазарните наблюдатели. Потенциалът е официалната инфлация да достигне двуцифрени стойности. Засега има всички изгледи прогнозата на вицепремиера и финансов министър Асен Василев, че най-кризисните месеци за инфлацията ще бъдат март и април догодина, да се окаже вярна.

Неточно е май само предположението му, че тогава тя може да стигне 6%. Още през ноември нарастването на цените на годишна база вече бе 7,3%, а ако гледаме основните суровини и цените на енергоносителите, напролет поскъпването може да надмине дори 10%.
Ако вземем за пример такава основна храна като хляба, само за един месец – от началото до края на ноември, неговата цена според официалните данни на НСИ се е повишила с 4,4%, а в сравнение с миналата Коледа е близо 15% по-скъп.
На българския пазар отдавна няма хляб, който да струва под 2 лева за килограм, независимо дали е „Добруджа”, бял, черен, със семена или без. Разнообразието на пазара е много голямо и на практика много от хлябовете струват и близо 3 лева за килограм и дори повече. Само че потребителят никъде няма да види етикет „цена 2 лв.”, защото от години насам повечето разфасовки са по 500 или 750 грама.
По-лошото е, че основните суровини, които участват в ценообразуването на насъщния, не са спрели да поскъпват и изглежда, ценовият таван още не е достигнат
През декември хлебната пшеница например е с близо 50% по-скъпа, отколкото бе миналата година по това време и прогнозите сочат, че цената й ще расте още. Това се случва въпреки добрата реколта тази година, само защото международната конюнктура е такава.
„Това поскъпване на хляба е дори малко, като имате предвид, че хлебопроизводството е най-енергоемкият дял от хранително-вкусовата промишленост. Разходите за ток и природен газ са около 50% от всички разходи, а токът поскъпна с 400%, природният газ – с 350% и дори повече. На цената на основната суровина хлебната пшеница, няма как да й влияем, защото това е борсова стока и независимо дали има по-голямо потребление, или по-малко, котировките й си имат посока на движение”, коментира пред „24 часа” Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. Единственото, което може да помогне в тази ситуация според Кукушева, е да се приеме политическо решение за 9% ДДС при хляба. Не че от това той ще поевтинее, но според нея поне ще престане да поскъпва.
Хлебната пшеница продължава да става все по-скъпа
В последния анализ на земеделското министерство от средата на декември в прав текст е посочено, че „независимо от възстановяването на производството в България през 2021 г. изкупните цени на пшеницата в страната ще останат под влияние на международните котировки. На този етап. прогнозите на основните международни анализатори сочат продължаващо нарастване на глобалното потребление на зърнени култури, което ще възпрепятства понижението на цените”. Т.е. те ще продължат да растат. С известно закъснение от няколко седмици до месец това ще се пренесе и върху брашното, което така или иначе е поскъпнало с двайсетина процента за последните месеци.
Същото се отнася и за фуражната пшеница, царевицата и ечемика-три култури, чиито цени оказват влияние върху животновъдството и могат да доведат до повишение на цените на свинското, говеждото, пилешкото. Тук, слава богу, нещата не са толкова драматични. И трите зърнени храни поскъпнаха много през последната година, но не с 50%, а с около 20-24%. Каквито и да са прогнозите за идващите няколко месеца, цикълът в производството на месо е доста дълъг, така че напролет едва ли ще ядем по-скъпо месо. Впрочем за цялата последна година пилешкото у нас е поскъпнало с 9,4%, а трайните салами – с около 7%. Но свинското поевтиня с около 15%, независимо че за свиневъдите токът и горивата са скъпи като за всички други. Причините за свинското са няколко. От една страна, заради многото ограничения и слабия туризъм консумацията му в заведенията е доста слаба. От друга, Китай ограничи силно вноса на свинско от ЕС, което засили вноса у нас, при това на доста ниски цени. От това страдат българските свиневъди, но не и българският потребител.
За сметка на това цените на олиото хвръкнаха в небесата. По магазините няма литър олио. по-евтино от 4 лева
Ако случайно има, или ще е с много ниско качество, или става дума за временна промоция. Миналия септември бутилка олио струваше 2,70 лв. максимум 3 лева, т.е. поскъпването е от порядъка на 48%.
Агроекспертната прогноза сочи, че цената на слънчогледа ще продължи да нараства, тъй като миналата година и тази има отчетливо намаление на засетите площи. Спадът е 3 пъти – от 128 хиляди на 38 хиляди хектара. Миналата година реколтата бе толкова слаба, при това не само в България, че изкупните цени рязко нараснаха с 55%. Количествата на вътрешния пазар са толкова малки, че производителите внасят от чужбина. Но там положението е още по-лошо – това лято котировките се движеха около
750 долара за тон, докато миналото бяха 350-400 долара, т.е. поскъпването е двойно.
В интерес на истината зехтинът почти не е поскъпнал, но той няма как да замести олиото, защото по принцип струва 5 пъти по-скъпо. Но и реколтата от маслини тази година е много лоша.
Но не само храните поскъпват – икономическото възстановяване тласна нагоре цените на металите, на бетона, на дървесината, което засяга много остро строителството. Засега никой не го усеща по джоба си, защото строителството е дълъг процес, но има време и за това.
Поскъпна дори пластмасата, защото за производството й трябват две неща, които стават все поскъпи: нефт и ток.
Изобщо, дори суровините да не мръднат, има два фактора, които сами по себе си тласкат нагоре всичко – енергоносителите и горивата.
През тази година токът и природният газ полудяха и въпреки че в начало- то на ноември борсите сякаш се поукротиха, в навечерието на Нова година цените отново поеха нагоре. В последните седмици на декември на Българската независима електроенергийна борса са сключени много сделки за електроенергия с доставка през януари, февруари и март на стряскащи цени. В зависимост от количествата става дума за 459 лв. до 779 лв. за мегаватчас, близо до най-пиковите цени от тази година.
На този сегмент на борсата цените на тока би трябвало да са най-ниските, защото става дума за дългосрочни двустранни договори. Щом те са такива, значи, когато дойде датата, на сегмента „Ден напред” цените ще са може би в пъти по-високи от всички рекорди^ постигнати през 2021 г.
В потвърждение на това предположение, изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев прогнозира пред „24 часа”, че цените на тока ще се успокоят едва през третото тримесечие.
От друга страна, по нищо не личи петролните котировки да вървят към успокояване. През 2021 г. те се движеха нагоре-надолу в пряка зависимост от заболеваемостта. Когато идваше поредната ковид – вълна и се налагаха ограничения, т.е. намаляваше потреблението, цените на петрола вървяха надолу. Както и обратното.
През юли-август се случи и нещо любопитно – Международната агенция по енергия призова организацията на страните износителки на петрол – ОПЕК, да отпусне кранчето, за да паднат цените. Докато това стане обаче, дойде вълната с делта-варианта, потреблението падна и котировките се снижиха до под 70 долара на барел.
За сметка на това в последните седмици те отново са нагоре и все повече анализатори прогнозират 100 долара за барел в началото на 2022 г.
По-скъпото гориво означава по-големи разходи за транспорт. Влиянието на транспорта върху тях може да се илюстрира, като сравним минерална вода с швейцарски часовници. Колкото по-голяма като обем и евтина е една стока, толкова по-силно при ценообразуването й се отразяват транспортните разходи, т.е. бутилираната вода би следвало да поскъпне много. И обратното – скъпите стоки, които заемат малко място, почти няма да се повлияят от транспортните разходи, независимо колко се увеличават.

За съжаление обаче, от вода имаме нужда всеки ден. Дори чешмяната ще поскъпне, защото повечето ВиК дружества в страната вече не издържат на разходите за ток. И освен ако не се наложи мораториум и върху цените на водата, тя неизбежно ще стане по-скъпа.

в. 24 часа • 28/12/2021