Тодор Стефанов, журналист
Вярвам във възпиращата роля на журналистиката. Институции и чиновници трябва да бъдат контролирани от журналистическите разследвания и истории.
Преди години се наложи европейската идея деца да не бъдат снимани от журналисти. Ние приехме безропотно тая идея и това спря разследвания за педофилията, инцеста, насилието на възпитатели върху деца и други страшни събития.
Забременяването в институция се превърна в тема табу – а забременяването в домове за сираци и защитени жилища продължи и се превърна в нещо непоказвано и ненаказано.
За педофилите-възпитатели и директорите на домове за сираци (обикновени крадци) евродирективата за забрана за снимане на деца беше манна небесна. Манна небесна беше най-вече за възпитатели и учители, които биеха яко. Защото всяко разследване и дори фотоснимка на дете от дом или дете в опасност веднага влизаше в съда и в СЕМ.
Сега искам да питам СЕМ – как помогна евродирективата за забрана на снимането на детски проблеми? Никак. Ама въобще. Нямате нито един разследван педофил последните години. Защо ли? Измряха ли? И последен щрих – след като забраниха на журналисти да снимат деца, днес снимки на бити деца избиха като цирей. Това докара идеята децата да се снимат непрекъснато от Интернет камери. Забраниха на журналистите, но ще пуснат стрийминг от детската градина?? Идиоти.
Мисля, че доказах нужното – директивите на Европа са малоумни и ненадеждни с тотален отрицателен резултат.
А журналистите продължават да не могат да снимат домове за сираци, възпитатели-педофили, бременни сиракини, изнасилени от по-големи деца деца и родители, които спят с дъщерите си. Възпиращият ефект изчезна.
А ние работехме по-добре от полицията, повярвайте ни.
Каква е вашата реакция?
