Уважаеми зрители на Любословие. бг и приятели на Фондация „Достъпна и качествена храна”, както сме обещали дори с настъпването на коледните празници отминаването на празника Никулден, поставяме интересни теми не само за размисъл, а и за тема, която да вълнува вас, нашите приятели, които давате сигнали като потребители в рамките на другата ни рубрика „Говори потребителят”.

Днес имам удоволствието да разговаряме за рибата, макар и миналата седмица да беше седмицата на рибата поради този важен празник Никулден и днес наш гост е доктор Йордан Господинов, който е изпълнителен директор и представляващ Асоциацията на производителите на рибни продукти “БГ фиш”, а темата ни е „Рибата дар от природата, изключително качествена и безопасна храна, предпочитана от всички”.

Благодаря ви, че приехте.

Йордан Господинов: Аз благодаря, че ме поканихте, изключително приятно съм изненадан от това, което представлява Любословие.бг и имах удоволствието да се запозная в почивните дни. Действително нещата трябва да се казват в прав текст и е добре нашите зрители, нашият народ да чува нещата от извора и да ги чува не преекспонирани през политическия мироглед на един или друг амбициран за власи или за постове служител, ами просто хората, които произвеждат и предлагат храна на пазара.

Пълното интервю:

Защото се нагледахме на прекалено много репортажи, които искат да се занимават с по-дребни или по-големи проблеми, докато хората, които произвеждаме и предлагаме риба, предлагаме рибата като храна, искаме да говорим в положителна посока, за да изтъкнем качествата и предимствата на това да се консумира риба. И хората да се заредят с положителната емоция.

Така в предварителния разговор вие споменахте, че вече българинът почти веднъж седмично яде риба. Защото рибата не е само печена или пържена, има толкова много деликатеси.

Много заведения приготвят супи, ястия от риба, всички хотели ол инклузив предлагат в менюто риба. Бих казал, че рибата е действително желана, защото първо, в нашите географски ширини рибата няма заболявания, които да се предават на хората.

Това е нещо много важно, защото тя първо е студенокръвно животно и второ, тези опасни заболявания, които постоянно се тръбят по медиите при чифтокопитните, при птиците как се продават на хората, при прасетата, при рибата няма такова нещо. Просто хората спокойно могат да консумират риба във всякакъв вид приготвени състояния, като единственият ми така съвет е да се избягва консумацията на сурови продукти, които са по никакъв начин необработено.

Искам да кажа, че даже срядата риба, която по някакъв начин е осолена с някакви консерванти или пък да кажем веяна, тя също претърпява известни биохимични промени, които даже и да има някаква инфекция, контаминирана от добиването, от пипането с ръце, това всичко изчезва, но пак казвам няма риск от особено опасни заразни заболявания, които сега е модерно някои да ги наричат пандемии или по-точно епидемии. Ние в медицината ветеринарната медицина, ги наричаме антропозоонози или зоонтропонози, тоест заболявания, които се предават от животните на хората, при рибата няма такива заболявания в нашите географски ширини, изключвам някои паразитози в червата на рибата в други географски ширини, но тъй като българинът няма традиция да консумира сурова риба, почти няма риск да се зарази даже с някой чревен паразит от рибата.

Така че се има предвид химичният състав и структурата на месото на рибата, много важни неща са да се кажат, че рибата няма съединителна тъкан, което позволява тя много бързо да се усвоява. Даже да консумирате по-голямо количество риба, няма да усетите тежест в стомаха, защото съединителната тъкан изисква и да кажем целулозата изисква допълнително натоварване на мускулатурата на храносмилателния тракт, за да се смели храната. Докато при рибата тя лесно преминава, лесно се отделя и всъщност, дава възможност много бързо да се усвояват и белтъчините.

Рибата е богата на омега-3 мастни киселини, на много минерали, на много витамини, което я прави изключително полезна храна, защото повечето от тях са антиоксиданти и така има описани доста неща. Не искам да говоря за рибата като претенция за здравословно, но бих казал, че тя действително е много здравословна и качествена храна. Така че всички българи трябва да повишат консумацията на риба и други морски дарове. Защото интересното е, че специално за Черно море имаме малко на брой видове, но са изключително ценни, нашата риба така преданията говорят, че гърците навремето са давали по една торба сол, която се равнявала на злато, за да купят българска черноморска риба. Това се дължи на особения състав на Черно море на по-сладката вода, от вливането от много басейни на много храна и се развиват видовете, които затварят хранителната верига о сафридът, и черонкопът, и цацата и хамсията, и барбунът, всички тези риби, които са типични за нашето море. Някои от тях са проходни и са много търсени и са много вкусни и бих казал, че е това донякъде предимство, защото ние действително сме много експортно ориентиран сектор.

Водещ: Тоест българската риба е толкова качествена, че изнасяме навън.

Йордан Господинов: Ами да, ние изнасяме много рапани. Нещо, с което навремето като малки ходехме по морето и си правехме сувенири. Докато азиатските страни са особено чувствителни на темата продукти от Черно море и то с високо белтъчно съдържание какъвто е рапанът – над 23%, мидите също.

Черноморската мида действително е по-вкусна от тия миди, които да кажем се добиват в другите морета, а пък се дължи на биохимията на морето на сладководния басейн с много цъфтящи планктони, с много интензивен растеж на мидите. Буквално мидите за една година, тия, които са във фермите за една година добиват търговски размер, достигат 4-6 см, с много голяма ядка месо.

Химичният състав на месото на мидите така се доближава по някои показатели до говеждото месо, говоря по отношение на минералния състав. Това са деликатеси. Бялата мида, която я ловим например, в морето има 4 вида бели миди, ние ловим в момента един изключително експортно ориентиран за европейския пазар – на Иберийския полуостров, на Апенините неща, които други сектори не могат да се похвалят с голямото количество пъстърва, която развъждаме във високо планинските басейни, изнасяме по-точно, търгуваме в Централна и Западна Европа. Шаранът, който го имат за масова риба в България също е обект на експорт и то над 2000 тона в съседни страни. Цацата я продаваме в Португалия, Англия, Румъния.

 

 

 

 

 

 

 

Много е продуктивен българският пазар, защото знаем от години темата с липсата на определени риби. Дори през  силния сезон за риба, през лятото много от рибите, които споменахте ги нямаше на българския пазар.

Йордан Господинов: Така е. Това е така, защото цената е много определяща и търсенето в случая имаме около 10 вида в морето, които се ловят и имат стопанско значение. В морето реално България лови 33-34 вида. Но голямо количество от видовете са малки като обем и те отделно задоволяват морските селища или така отделни ресторанти си или отделни групи, които са си направили организация за пазара. В България на пазара има около 200 вида риби, миди, хайвер и скариди, октоподи, калмари. Неща, които ги няма в България и те се отнасят предимно от азиатския пазар, като видове риби ние произвеждаме сладководните не повече от седем-осем вида, които имат стопанско значение. Тоест имат количество над 500 -1000 тона, които могат да представляват интерес, защото всяка една верига магазини или всеки един търговец по-голям да кажем каквито са в Италия търговците, които търгуват с наши фирми, те искат да сключат в началото на годината договор примерно за 1000 или 1500 тона. Няма как рибите, които са в малки количества ние да им ги осигури. Нашият пазар обаче забележете, че в България се произвеждат около 30 хиляди тона риба – 15 000 се лови в морето, 15 000 се развъжда във фермите за пъстърви, в шарановите ферми, защото те са малко по-различни, високопланински над 800 метра, другите са в равнините язовири. Но в България се внася между 40 хиляди и 50 хиляди тона риба, тоест ние произвеждаме около 30, но внасяме още около 50.  Цялото количество, което изнасяме е около 10 000 тона. Тоест около 70 000 тона се консумира в България, като тук влизат и хайвери, рачешки ролца, допълнителни деликатеси, които не са риба, но са рибни продукти. И погледнато реално изчислението на нашата асоциация, е, че те са 70 000 тона, разделени на 7 млн. население, правят точно по 10 килограма на глава от населението на година. Това е различно от статистиката, която държавата дава.

Водещ: Откъде идва разминаването?

Йордан Господинов: Разминаването идва от лош контрол. От несъбиране на всички данни, от липса на организация на пазара на риба. Рибата се търгува по всичките видове канали, в голямата си част в сивата икономика.

Водещ: Тоест това, което виждаме лятото, когато пътуваме за море

Йордан Господинов: Това е сивата икономика. Има  изкисквания на какви места да се продава рибата, опаковки, когато е в насипно състояние, каква да е температурата. Не може на магистралата да ви продават риба, която е под навеси и вие докато дойдете до София да я изхвърлите. Рибата е най-бързо развалящият се продукт, има специални условия за съхранение. При нас лятото е много рисково, защото цацата я ловим възможно най-близко до брега, затрупваме касетите с лед, за да можем да я докараме добре охладена и веднага я замразяваме . Ако рибата предстои пет-шест часа на палубата на кораба, просто няма смисъл корабът да пристава на пристанището – може да я хвърля обратно за храна на другите риби.

Водещ: А кой съблюдава това да стане, защото качеството също е важно нещо.

Йордан Господинов: Качеството  на храните е най-важното нещо и то се определя от клиента. Значи, при рибата са много лесни нещата, защото една риба малко да се развали, да започнат гнилостните процеси, нетипичните процеси за мускулатурата на рибата, рибата веднага променя вкуса си и миризмата и даже да бъде замразена, после не може да бъде сервирана. Теост, първият, който съблюдава това е собственикът на улова, защото той ако не се съхрани значи той изразходва някаква сума пари, оръдия на труда, мрежи, кораби, разходи на гориво, екипажи и ако той няма условията, не е предварително снабден с огромно количество лед, което е съхранил в трюмовете в специални сандъци, ако той няма лед, тя тази риба ще се развали. Той няма смисъл по-нататък да я замразява, защото ще направи още разходи, тоест при рибата работим с много добри специалисти, с хора, които веднага преценяват една риба на кой етап, каква преработка трябва да мине за да бъде съхранена рибата. Обикновено прясната риба се съхранява с много лед, а рибата, която вече е стоварена на брега или се замразява шоково, или се преработва, но по принцип в рибата трите основни показателя за съхранение са лед, много ниска температура и сол. И това е от древността затова солта  е била толкова търсена, за това навремето солта е била разменно средство, защото и много от рибата, но и не само, а и  месата се съхраняват в среда със сол. Бих казал, че съблюдението на условията на съхранение на рибата и нейното качество е на много високо ниво. Даже имаме по няколко човека да отговарят на предприятие, защото пак ви казвам цялата верига от водата до масата е свързана с много технологични процеси, най-вече  много ниска температура и затова в момента сме в стрес, ние рибата я съхраняваме при минус 20 градуса всеки ден. Това означава голяма консумация на ток. А това е най-голямото предизвикателство цената на тока. Най-голямото в момента и аз няколко пъти го казах преди празника Никулден, че няма как да не се увеличи цената на рибата, но разбира се, това не означава, че търсим вината в някого, просто всички трябва да бъдат готови, че цената на рибата ще расте нагоре. Но искам да кажа, че и в България рибата е един от най-евтините продукти, защото една риба като се излюпи да кажем пъстърва от хайвер на зърно за нея минават минимум година и осем месеца до 2 години, за да стигне консумативен размер. Съвсем друго е при пилетата, при прасетата. Фуражите са предимно вносни. Понеже пъстървата е експортно ориентирана, пъстървовъдството е единственият сектор от животновъдството, който след 89-та година бележи ръст в България. В момента около 3500 тона пъстърва се произвеждат в България, а по онова време преди 30 години е било около 1500-1800, тоест развиват се тези сектори, които са експортно ориентирани.

С около 35% е пораснало производството на пъстърва в България, но пак казвам тя е експортно ориентиран вид, такива видове са много от морските ни видове – черупчести, двучерупчести и като цяло понеже населението на земното кълбо расте, никой да не очаква че ще намалее консумацията на риба, напротив рибата ще се търси и това може да бъде втората причина да расте цената на рибата. Когато има търсене, виждате, че в България на пазара няма месо от рапани, няма бели миди, защото всичкото това е на 99,9 % експорт. И то отива за скъпите пазари, южнокорейският пазар , китайски, японски пазар, американския  или Западна Европа. искам да кажа, че ние имаме много добри преработватели – в нашата асоциация има 25 фабрики и две от фабриките работят само със скариди. Скариди в България няма, ние ги внасяме замразени, преработваме ги, мариноваме ги, правим ги в потребителски опаковки по-малки от кашоните, с които ги внасяме и всичко отива за експорт. Тоест Централна и Западна Европа и експертите, които идват да правят одит на нашата служба …ние си имаме системи за самоконтрол. Ние не можем да чакаме официалния орган БАБХ да дойде да ни контролира дали спазваме или не спазвам нещо. Защото ние сме експортно ориентирани, ако занесем една стока в Швеция, да кажем, защото и там продаваме, ако тя не отговаря на изискванията или не дай си Боже има вредни вещества вътре, не само, че ще бъдат прекратени договорите, но може да доведе и до фалит за фирмата и за фабриката.

Официалният орган е контрол на самоконтрола, тоест ние имаме добри производствени практики, имаме…. системи и ветеринарните лекари идват, за да оценят как нашият самоконтрол работи. В последните 30 години се промени принципът на контрол. Едно време държавният ветеринарен контрол слагаше щемпела на всеки продукт под контрола на ДВСК, в момента никой хранителен продукт не е под контрола на БАБХ. Тоест БАБХ контролира самоконтрола на предприятието. И затова има назначени ветеринарни лекари, технолози, имаме вече, много от фирмите обучиха своите наследници в западноевропейски институти, канадски, американски колежи, така че разполагаме с капацитет, който бих казал, че изпреварва в някои отношения знанията и възможностите на администрацията то винаги е така.

Какви са основните предизвикателства, когато общувате с МЗХГ и разбира се ИАРА?

Йордан Господинов: Нашият сектор е много труден. В него има намесени 3-4 асоциации. БГ фиш е браншова организация, защото при нас има фермерство, тези, които развъждат шарани в сладководните язовири са малко по-различни от тези, които развъждат пъстърва във високопланинските рибарници и коренно различни тези, които развъждат миди в морето. За да си извадите разрешително за ферма за миди, осем институции  ви контролират – Басейнова дирекция, МОСВ, Българската агенция по безопасност на храните, ИАРА, Военноморските сили, защото там като изграждаме съоръжения пречим на плаването,  Морска администрация, Пристанищна инфраструктура, може би пропускам някого, но това всичко са разрешителни етапи. Първо, много тежка е нормативната база, второ няма електронно правителство и да свършите работата на едно гише. Значи ако искате да тръгнете да правите някакъв бизнес и ако сте живели известно време в Западна Европа и се върнете в България, в един момент на средата на пътя, може да кажете баста, напущам, не искам да се занимавам. Второ администрацията, нивото на администрацията малко изостава, някои администрации , защото искат така малко да докажат величието си. Първо никой не може да се пребори с държавата и да я надвие, но когато държавата на всяка цена търси чрез администрацията, особено на средно и ниско ниво да намери нещо, за което да пречи, това вече е тегаво. На администрацията трябва да й се внуши, че трябва да бъде в помощ на бизнеса, защото намаляват бизнесите, намалява производството в края на краищата ние плащаме данъци. Може би сте чули и темата за ДДС, в която нашата асоциация беше инициаторът и разработи … падането на 9%. Политиците са длъжни на крайния потребител  само в три държави в Европа, между които и България – имаме 20% ДДС, това като отидете на магазина вие го плащате. Тоест държавата движи едни пари, първо ги начислява на фирмите, начислява ги на стоката, после държавата им ги връща. Но западноевропейските държави са измислили това и в момента явно нашите икономисти не могат да понесат истината, че ако ДДС на храните, в частност на рибата дали понижение на 9% много от хората няма да рискуват повече да бъдат в сивия сектор. В предварителния разговор споменах, че в България има около 2500 язовира, няма воден обект в който да не се гледа риба, да не се развъжда риба.

Но да кажем в регистрите на БАБХ или в регистрите на ИАРА има 780 – 800 обекта, останалите какво правят, развъждат си риба за собствена консумация? Не, те също са на пазара, те са конкуренция на тия, които са създали предприятия, назначили са екипи, плащаме данъци. Ами косвените данъци, ами назначените работници?! Защо държавата трябва да противопоставя производителите, като нейните не ги контролира, те са в сивата част на икономиката и продължават да произвеждат и излизат на пазара. Нашата стока винаги е с един лева по-скъпа от тяхната. Всеки един продукт при нас, за да сме сигурни, че продуктът, въпреки всички системи за контрола от входа до изхода, ние имаме система за контрол, ние имаме собствена мониторингова програма, тоест имаме план за изследване.

Имаме си собствена лаборатория и отделно носим проби в държавната лаборатория. За да сверим това, което слагаме на етикета като щемпел, че е качествено, безопасно, в срокове на съхранение, то отговаря – това нещо е пари. Ако искате да поддържате това нещо за един два метода струва много пари.

И сроковете за резултатите невинаги са толкова бързи.

Йордан Господинов: Ние сме длъжни да си следим нашата продукция и в много предприятия е така, особено когато си експортно ориентиран. Продаваме стока и да кажем я взема една голяма верига магазини и оттам я предлага за препродаване за ресторантите. Нали се сещате какво ще стане ако ние предизвикаме едно хранително отравяне. Луксът продукцията ти да не е безопасна и да не е качествена, в единия случай ти гарантира 100% затваряне на бизнеса, другия случай ти гарантира загуби на пазара. Критериите за качество са преснотата за рибата. Когато рибата не е много качествена, това е много малък разделът между качеството и безопасността, защото тя като промени физиологичните качества и външния вид започнат процесите на затопляне на мускулатурата, затова в регламента пише температурата във вътрешността на рибата трябва да е температурата на топящия се лед. Тоест толкова много лед трябва да има върху рибата, така че като я вземете от касата, тя трябва да е студена. Имайте предвид, че риболовът е нещо различно от развъждането. Там са кораби, там са гранични полицаи и там са постоянни проверки. Ние имаме постоянно наблюдение от Брюксел, по корабите има няколко системи за наблюдение, камери. И някои хора си позволяват да ловят маломерни калкани и ги засичат. Питат ни какво стана с този нарушител, ние нямаме информация. Лошото е, че секторът, който е на светло постоянно е  обект на контрол, а секторът в сивата част просто никой не го контролира.

Освен, че е конкурент за нас, той влияе на бюджета на държавата, след като държавата е предпочела да има сива икономика, значи ще я има. Ако държавата иска да няма сива икономика има два лоста – единият е жесток контрол, което се видя в годините, че държавата не може да се справи, защото влизат във взаимоотношения инспектори с нарушители. Вторият контрол е да подадеш малко – това са помощи за намаляване на ДДС-то. Всеки, който е някъде в сивата икономика ще предпочете да си декларира оборотите, защото рискуваш да загубиш бизнеса си. Не можеш в един Мадрид да шофираш в бус лентата и месеци да не получиш от камерата талонче, че си нарушил, както и в София започнаха да се получават нещата. На всяко ниво трябва да има контрол. Винаги ще има хора, които ще се опитват да са тарикати и да избягат от контрола, но то зависи от нивото на контрола. Нивото за съжаление, всяка една дирекция има различни експерти на различно ниво, някои са доведени, назначени да си изкарат заплатите, други и повечето са много добри експерти. Там се получава конфликтът между доведени от политическите им роднини, които са дошли да станат депутати и ги назначават.  Казват, че за да влезеш в БАБХ трябва да си най-малкото ветеринарен лекар, да имаш определен стаж и знания, докато ИАРА е малко по-широк диапазонът на възможностите. И там има много хора просто доведени и заварени, назначени, да те се научават с времето, но все пак рибата е биология и физиология и законодателство, и безопасност на храните, и доста познания трябват, за да бъдеш експерт. Може би трябва да се направят промени, но това да му мисли новата власт, която в момента идва.

В предварителния разговор споменахте, че сте изненада, че в състава на новото Народно събрание има само един ветеринарен лекар, който дори ви е преподавал.

Йордан Господинов: Да, поздравявам го за рождения му ден. Добро е да има повече ветеринарни лекари, защото много трудно се става такъв, много малко хора успяват. Това по мое време беше елитът. Купища учебници сме изчели, аз съм изчел повече от него. Ние учим всичко за всички видове животни , докато човекът учи дете, възрастен, докато при нас се учи за всеки вид животни за птици, за чифтокопитни, всичко.  да Мисля, че ветеринарните лекари трябва да присъстват повече в Народното събрание, да заемат повече постове, включително и министерски, защото при нас много малко хора започват от административната скамейка в София, почти две трети от ветеринарните лекари започват от метлата в лечебниците, от фермите, от ваксинациите, ние сме ваксинирали хиляди животни, както виждате малко ветеринарни лекари се изказват в публичното пространство.

Странно е, защото има много други специалисти, които излизат да говорят за ваксини, за животни, за заболявания, които се предават от животните на хората. Мисля, че донякъде българският народ трябва да се осъзнае и трябва да бъде срамно като не си специалист в нещо, да заема медийно пространство и да създаваш напрежение в населението с предположение или с прочетена тема от Фейсбук. Вярно, че социалните мрежи дадоха възможност на много хора да имат информация, но ветеринарната медицина и хуманната медицина не е едно заболяване, една ваксина или един ген твърде много са науките, които трябва да се научат, за да стигнеш до медицината – и биология и генетика и изобщо не искам да говоря за купищата учебници, книги и изпити, които съдържат и в крайна сметка почнахме от това че днес е 13-ти и ще бъде гласуван кабинета. На проф. Даскалов от ветеринарския съюз  искам да му честитя депутатското място и да му пожелая да бъде това, което са ветеринарните лекари в България. Той да бъде това за съсловието, за държавата и за храните и за безопасността при храните, и здравето на животните. Ние имаме  много кабинети във ветеринарния факултет в Стара Загора –  с предпазване на животните от заболявания предпазват да се заразят хората, голяма част от заболяванията се предават на хората и в обратна посока не искам да говоря и за заразни болести, които са рискови за хората, така че много е важен делът на ветеринарната медицина, бих похвалил съсловието.

Призовавам повече специалисти да заемат отговорни постове в институциите, в групите експертните, защото много е важно храната за хората, безопасната храна качествената храна и рибата, която трябва да се консумира повече. Ние препоръчваме всеки ден от менюто да се яде риба. Няколко предприятия имаме за рибни консерви. Изнасяме към дестинации, за които преди 30 години никой не можеше да мечтае.

Водещ: За да уважим желанието и на нашите зрители, които са и потребители на българската риба, съгласни ли сте, доктор Господинов, да организираме съвместна проверка на произволно закупени такива продукти рибни и да ни кажете къде можем да ги тестваме така, че резултатът да стане публичен и да не се притесняват българските потребители, че рибата е некачествена и недостъпна?

Йордан Господинов: Качеството е нещо различно от безопасността и искам да повторя, че когато в рибата няма вредни вещества, които са химични, биологични или механични, да увредят здравето на хората, значи тя е безопасна. Като казвам механични, значи това са парчета стъкла, метали нещо, което е попаднало в храната и да кажем си счупите зъб или го глътнете. Химичните са, когато няма химически съединения, дезинфектанти и отрови и пестициди, когато няма бактерии вируси и паразити, които причиняват заболяване по хората, тоест това касае безопасността.

Качеството на рибата и качеството на хранителните продукти е твърде широко понятие и то според мен се определя единствено от покупателната способност.

Навремето един от министрите и в земеделието който е наш колега ветеринарен лекар искаше да определим прагове на качество и моят коментар беше, че праговете на качество се определят от покупателната способност. Когато хората са много бедни, той ще отиде да си купи продукта с най-ниска цена. Това разбира се ще бъде продуктът с много ниско качество, но искам да отбележа нещо, че при рибите ниската цена не означава ниско качество, защото вие може да отидете в магазина да си купите една дълбоко замразена цаца, изключителна храна, която струва 3 лв.Това не означава че тя е нискокачествена храна спрямо сьомгата, която е 25 лева или спрямо ципурата, която е 15 лв. В България има два вида храни  – едните, които се внасят дълбоко замразени, изклчюение правят ципурата и лаврака, те са от Гърция, защото е най-близката дестинация. Дълбоко замразената храна при минус 21 градуса, убива всички бактерии, вируси, паразити и затова се замразява дълбоко, за да може да се съхрани. Може би рискът е при охладените риби, които пристигат от морето и които някой недоброжелател не поставя достатъчно лед, защото това е електроенергия, за да го произведете, вода, тя трябва да е с определено качество, лед, студ, температура, за да замразите леда. По отношение на рибните консерви там качеството е на най-високо ниво, защото те минават под високо налягане и температура, тоест не остава никаква бактерия. Продукти можем да вземем отвсякъде охладени, замразени.

Лошото е, че при някои продукти, влагат други заместители. Докато в една кожа от риба още никой не се е научил да сложи месо от риба, даже и китайците не могат да го направят. Да продадат риба и като я отворите да видите вътре, че има изкуствено месо.

Методите в България, заложените от регламента на ЕС определят определени показатели, да кажем хистамин, някои видове токсини, бактерии. Можем да вземем произволно от пазара миди. При мидата, за определени видове миди в насипно състояние регламентът изрично е посочил, че всички миди трябва да са пакетирани, етикетът да е пластмасов или найлонов. Даже да искате да си купите от опаковка от 5 кг, търговецът е длъжен да разреже опаковката, да даде един килограм и да запази 60 дни тая опаковка с етикета, включително с документа, с който ги е получил, за да може при насрещна проверка да се докаже, че тези миди са от тази ферма. В България има 4-5 ферми, които са в нашата асоциация. Обаче, например като ти сложат миди в една касета, аз заминах на почивка и от един магазин в Централна България им казах тези миди са бракониерски. Настана лека суматоха, искаха да ми отнемат телефона, защото съм снимал.

 

 

Дойде управителят на магазина, впоследствие се разбрахме, че аз съм шефът на асоциацията и всъщност държах да ми  покаже документи, етикети, опаковка, не можаха да покажат нито едно нещо, вече две години чакам да ми напишат обяснение за това нещо. Заплашиха ме, че ще се обадят на БАБХ.

Това е инцидент, не е тенденция. Специално в мидите има голям проблем, защото миди се добиват от аматьори, от най-мръсните места да кажем във Варненския канал или в някои колектори, където са оточните колектори, там мидите растат бързо, но не са контаминирани, защото там има канализация, заразени са със салмонела. Случва се и мои близки да казват бяхме на морето ядохме салата от миди или хапнахме малко повече миди, те са тежка храна, не се чувстваме добре.

Нищо подобно, мидите са били  полусурови, били са от дивото състояние и е имало един причинител на леко хранително отравяне, но то се изразява с малко главоболие, малко разстройство за няколко часа, леко изпотяване и отминава всичко при един добър организъм, но ако има и Салмонела ако има ешерихия коли стават по-сложни нещата И затова ние настояваме БАБХ като влиза в обектите за продажба на дребно да изисква мидите да бъдат в опаковки – опаковка и етикет, придружаващ документ, защото в момента вие вземате от моята ферма 50 кг опаковани миди и ги носите в магазина, след това взимате още 300 кг от бракониерите и изсипваме в касетата. Аз препоръчвам да не се купуват миди в насипно състояние ако няма опаковка и етикет кой ги е произвел. Има си регистър.

Мидите от ферми се добиват от места, където има трайна маркировка. Там всеки ден се взема проба от водата и от мидите и този човек, който произвежда миди и започва да продава в Северна Ирландия, нали се сещате, че този човек при всички случаи ще иска най-високо качество миди. Обаче  по българските заведения по морето лятото е много рисково. Когато се повиши температурата и когато има много курортисти, даже и пречиствателното съоръжение не може да пречисти всичката вода, в морето влизат фекални води, които могат да замърсят определени райони. Затова препоръчвам.

Мидите са едни от най-рисковите групи. За мидите има специални изисквания от предприятия, които има в България да се пречистват, озонират се с ултравиолетови лъчи, вкарва се морска вода, изследват се и чак тогава се опаковат. Тоест миди без опаковки са рискови. Рибата не е като мидата, тя плува, тя рядко стои в замърсен район. Ако има замърсяване рибата няма да стои там. За кораба Вера Су даже и това, което се изля във водата не мисля, че е толкова голямо, там имаме и наши рибари, те нямат притеснения, защото местните риби барбун, калкан, дънните риби са си там.

Как да завършим надявам се не само единичният ни разговор за качеството на българската риба?

Йордан Господинов: Българската риба е много качествена. Искам да отбележа че преди 20-30 г. рухна химическата промишленост в България и на целия соцлагер, който по Дунава докарваше много остатъчни вещества. Това нещо подобри значително качество на водата в морето, забелязваме увеличение на видовете риби, които ги нямаше. От няколко години има скумрия черноморска. Барбунът значително се увеличи. Всяка година вече идва чернокоп, това е леферът, който идва през Босфора да се храни тука, значи ако е мръсна нашата вода, той няма да идва. Качеството на водата, понеже е два пъти по-сладко нашето море, заради многото реки, които се вливат, а реките носят много храна, рибата има особен вкус и сафридът нашият е по-хубав от средиземноморския, и барбунът,  и леферът, и като погледнете, и хамсията даже, а години наред нямаше хамсия.

Навремето имаше много заводи, които по комунизма беше много лесно всичките бои и отрови отиваха в реките, които отиват в язовирите, сега обаче хората следят водата и са много притеснени да кажем от някоя съединения, които с подпочвените води пристигат във водата, но като цяло пъстървата се гледа високо планинско, около 280 са фермите за пъстърва, 4-5 са големите производители на пъстърва, които произвеждат две три или три четвърти от пъстървата. Най-големите стопанства са на река Тунджа, на Жребчево.

Този който залага милиони във водата, няма да си позволи да сложи в един мръсен язовир. Някои малки тинести язовири те произвеждат, може малко рибата да мирише на тиня, но  и на това намериха технологично решение на въпроса, тоест рибата от малките водоеми след това се слага в мрежа в големи водоеми , за да може 10- 15 дни да изразходва тая миризма на тиня. Сега има модерни фуражи, които плуват отгоре и рибата  иска не иска стои отгоре, за да се храни. Тази риба като се храни на повърхността яде специални фуражи, които са в Сърбия има такъв завод, в България вече има един-два завода произвеждат специални фуражи които са много модерни, екструдирани и правят много добра мускулатурата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

При нас са хората, които предпочитат да са в светлата част на икономиката и при нас контролът е доста завишен. Малка част от предприятията си имат собствени ферми, но предприятията купуват суровина и от други колеги. Но аз  няма да купя вмирисана риба и да сложа моя етикет, защото той отива в магазина. Завишили сме контрола. Много настървени в контрола сме, в собствения контрол, защото много години се гради име, а името може да изчезне за един ден. При нас са 25 предприятия в България има 52-53 предприятия за риба, но да кажем 7-8 специализирани правят само рапани, 3-4 правят само рибни консерви, две  работят само скариди, тоест малко са предприятията, които правят всичко. Има предприятия, които внасят ципура и лаврак само от две наши фирми. При нас интелектът и образованието е на доста високо ниво по отношение на технолози на експерти даже на обикновените работници, и много трудно изпущаме някой работник, макар че и при нас със сезонни осем месеца, работим в четири месеца поспи хора ги държим, плащаме им заплатите, боядисват, почистват, защото ако ги изпуснем те отиват в Западна Европа да мият чинии, да метат улиците и няма да се върнат. За да научиш един работник да работи качествено, да работи често, да работи хигиенично, продуктът като отиде в азиатския пазар, той да няма никакви нарушения на принципите. Не можем да си позволим да губим работници.  Покрай ковида ни затвориха малко предприятията, има сътресения, някои са пред фалит. С тока остана проблемът.

Водещ: Новото правителство обеща да го реши в кратък срок.

Йордан Господинов: Бях на срещата в КРИБ, вземам отношение. Не мисля, че храната трябва да се дели на основна и неосновна, защото бих казал, че рибата е най-основната храна, защото е 100% качествена. Достъпна е, защото евтина. Когато някоя риба я гледате 2-3 години да стане килограм, това е много труд, фуражи, работници, работни места, тъй като рибата си има заболявания, които трябва да се съблюдават. За хубавата риба се изисква хубав материал генетичен и хубав фураж и чиста вода. Направени са най-хубавите рибарници. Мисля, че са много сериозни нещата, като цяло бих казал, че в България продължава доста продукцията да е натурална, защото се гледа при екстензивни условия и действително рибата е дар от природата, защото голямата част, която се лови по морето си е просто истински продукт, чист, натурален, физиологично здрав. Няма заболявания, няма остатъчни количества, които се натрупват, второ някои казват рибата има олово. Няма как цацата например да натрупа в мускулатурата си. Всички риби в Черно море растат за една- две години, ние нямаме риби на 50 години, та да се натрупа олово. Има само есетровите риби. Но в България има над 1500 тона жива маса есетри майки, които догодина и по-догодина ще почнат да добиват толкова черен хайвер, че аз съм на мнение, че ще станем световен лидер в производството на черен хайвер от есетрови риби.

Водещ: Чудесен край на нашия разговор.