На 17 и 18 декември Театър 199 ще представи спектакъла “Нирвана” на режисьора Стилиян Петров по текст на Константин Илиев. Сценограф е Никола Тороманов, а композитор Милен Кукошаров.

В ролята на Мъжа е Деян Донков, в ролята на Жената – Радина Кърджилова. Следващите представления на “Нирвана” са на 30 декември, 9 и 24 януари.

Да обяснявам защо двамата герои на пиесата ми са Лора и Яворов е все едно да обяснявам защо толкова автори в най-различни времена са се насочвали към едни и същи герои – Едип, Антигона, Електра, Сизиф.

За нашата културна история двойката Яворов-Лора е мит, който е привличал и ще привлича вниманието на мнозина. Защото случилото се между тях не е нещастна случка от интерес за криминалистиката и в частност за съдебната медицина.Става дума за хора, събрали в себе си много от духа на епохата, а същевременно и за индивидуалности, конфликтуващи въз основа на едно противоречие, характерно не само за конкретното историческо време. Затова в пиесата те не са обозначени като Лора и Яворов, а като Мъжът и Жената.

Защо фабулата възпроизвежда само двата последни часа от последната им нощ, е въпрос, засягащ по-скоро занаята, драматургичната техника, ако може да има такова понятие.

За взаимоотношенията на Лора и Яворов може да се разкаже и по друг начин – чрез ретроспекции, чрез включване на различни по време и място сцени, на принципа на монтажа – чрез едно по-епическо повествование.

В случая двама души – мъж и жена, застават един срещу друг, за да си кажат всичко, което имат да си казват.

Диалогът завършва с два изстрела. Този начин на изграждане на действието е по-труден, но темата задължава да се избере трудното. Вероятно и за един скулптор е много по-лесно да направи човешка фигура от восък или, да речем, от сняг, но той избира материал, който се съпротивлява – мрамор например. Материалът трябва да се съпротивлява, за да предизвика всичките сили на този, който се бори с него.”

“Когато “Нирвана” се играе за първи път на сцена, Стилиян Петров е бил на 3 годинки, Деян Донков – на 8, а Радина Кърджилова – все още неродена. Днес те се срещат с текста през погледа на нашите времена! Но светът в пиесата на Константин Илиев е толкова дълбок и достоверен, че той живее във всяка фибра на културата ни по категоричен начин.

И във всички времена. И сега (38 години по-късно) имате възможността да се срещнете с Яворов и Лора в онази нощ, която е частица от най-страстната и най-опасната история на нашия български дух.”