В редакцията на сайтовете OVCE-KOZI.COM и GOVEDOVAD.COM се получиха две писма от фермера-говедовъд Георги Николов от гр. Плевен, с молба да ги публикуваме на страниците на сайтовете. Днес представяме на вашето внимание първото – без редакторска намеса и цензура.
GOVEDOVAD.COM

Поради тежкото икономическо положение, в момента фалират много ферми. Време е да се спаси животновъдството и след това да се прави това, което имат в програмите си всички партии.

Задача номер едно е фермера да получава за кг мляко толкова, колкото е себестойността плюс процент отгоре. Това може да стане с помощта от държавата. С други думи, трябва да се възстанови балансът на пазара и това сега може да го направи само държавата с нейните инструменти. В противен случай ще продължи намаляването на броя на отглежданите животни. Ще ядем евтини некачествени кашкавал, сирена, салами внос от чужбина. Не, че досега не сме ги яли. Затова болниците ще са пълни, защото няма истинска храна, младите ще пълнеят, а старите ще умират.

Най-важното е спасяването на млечното говедовъдство, макар то вече на практика е започнало при сегашната ситуация. Ако дойде една тежка зима, този период ще е 4-5 месеца. Ако не се направи нещо веднага, след два месеца ще е късно.

Пълен контрол на производството на млечни продукти. От десетките нарушения на технологията, започва всичко.

Контрол на броя на животните във фермите и обявяване имената на фермите и наказанията, които получават.

Ликвидиране на фермерската мафия, която на присвоява повече от евросубсидиите на българските фермери.

Да се помисли за малките и средни ферми. Във всяка община има държавна земя. Тя да се дава не на едри зърнопроизводители, а на малки и средни ферми на преференциални цени. Така ще се спасят много ферми.

Да се помисли от ФЗ да се дават ниско лихвени заеми на начинаещи фермери, с определен гратисен период.

Последното предложение за раждаемостта на животните за 70% в млечното говедовъдство, което да оказват влияние върху субсидиите за обвързаната подкрепа, е последния пирон, който се забива в ковчега на българското животновъдство.

  1. Никой не иска да купува черно-шарени мъжки телета, или ако ги купува, ги купува на безценица. Фермерът е на 50% на загуба.
  2. Освен това, има и некоректни фермери, които нямат животни, но на тяхно име има заявени пасища, и те съответно си получават “полагаемата” субсидия за това.Докато ние, животновъдите, които имаме реални животни и полагаме къртовски труд, получаваме понякога такива места, които или са много отдалечени от ЖО, или са в такова състояние, което за да се приведат във вид, в който може да се приеме при проверките за пасище, а и животните реално да го използват, са в такова лошо състояние и е нужен сезифовски труд – хем труден, хем безсмислен.

Георги Николов – говедовъд Плевен