В периода на късния соц, на 10 ноември 1982 г., деня, в който официално съобщиха за смъртта на Леонид Брежнев, аз провеждах интервю на терен. Интервюирах с анкетни карти шофьори на автобуси от поделението в Красно село на Държавното автобусно предприятие (ДАП) София. При обработката на картите установих, че един от респондентите е отговорил стереотипно на всички въпроси, включително на тези за пол, възраст и местоживеене, с „Началнико да се изволни“. И се е подписал, въпреки че анкетата беше анонимна.

Не се учудвайте на въпроса за местоживеене. През 80-те години на ХХ век докарването до работа и откарването след работа на служителите се осъществяваше с ведомствен транспорт. Маршрутите и спирките на работническите рейсове бяха от съществено значение за изпълнението на социалната функция на големите предприятия. Да отговори на въпроси за местоживеене, пол и възраст с „Началнико да се изволни“, означава не само че на „другарят шофьор“му е писнало. Означава също, че той вярва, че властта му принадлежи. Означава също, че гласът му се чува. Без коментар.

Е, моят глас не се чува, нямам власт, така че е безпредметно да искам уволнението на „началнико“.

Казвам се Пламен Стануков, бивш главен инспектор в сектор „Вътрешно фирмен контрол“ (ВФК) от отдел „Вътрешнофирмен и финансов контрол“ (ВФФК).

В структурата на „Център за градска мобилност“ ЕАД отдел ВФФК е пряко подчинен на Изпълнителния директор. Обяснявам подробно, за да разбере „драгият читател“ какво място заема в дружеството 69 годишният полицейски пенсионер Митко Трифонов Митев – ръководител сектор ВФК.

Личният състав на ЦГМ е около 1 700 служители. Митко Митев има само двама началници – ръководител отдел ВФФК и изпълнителен директор. Митев е оторизиран да проверява изпълнението трудовите задължения на всички служители, с изключение на назначените с договор за възлагане. Изключенията са членовете на Управителният съвет и още няколко човека. В зоната на проверяваните попадат включително заместник директорите. Почти 70 годишният полицейски пенсионер Митко Трифонов Митев не е никакъв „прост началник“, ами много голям и ключов началник. Затова сърце не ми дава да искам неговото освобождаване от длъжност.

Има и трета причина да щадя пенсионера Митев. Това е, че в историята трагедия се повтаря като фарс. Фарсът е лека народна комедия, изградена върху недоразумения, еротични намеци или изненадващи стълкновения. В историята на ЦГМ Митев повтаря трагедията на „тримата тенори“ като комедия. Затова мога само да му се радвам на него и другите актьори във фарса на ВФФК. Оттук до края няма да използвам лични имена, освен на директори в ЦГМ. Който трябва знае за кого говоря.

Тримата тенори“ бяха полицейски старшини, назначени в стария отдел ВФК от покойния изпълнителен директор на „Паркиране и мобилност“ Марчело Доковски. Като всички милиционерски старшинки и „тенорите“ си придаваха важности. Първият „тенор“ разправяше, че е изпълнявал секретни мисии в Ливан и Ирак при изпитания на нови оръжия на „руснаците“. Когато се разбра, че е бил само шофьор, той започна да твърди, че е бил водач на брониран автомобил, т.е. сещайте се, че е служил в НСО. В работата първият „тенор“ беше алфа мъжкар, но се държеше коректно към колегите във ВФК. Другите двама „тенори“ също бяха коректни, защото в работата трябваше да ползват нашите компетенции и услуги.

Вторият „тенор“ се представяше за бивш отговорен служител в ДАНС. Всъщност там е служил като електротехник в гаража. Той твърдеше, че принадлежи към кръга „Барбекю“, и че разполага със специална информация. Заради неговото високомерие и приказки на едро в работата се забъркваше в невероятни каши. Измисли среднощни обиколки на специализираните паркинги за да лови касиер-охранителите че спят. Те от своя страна викаха полицейски патрули. Както се казва в литературата, забърка „тенорите“ в хубав свински скандал. Контрольорите в зоните, скобарите и паякарите открито не позволяваха той да ги проверява. Но вторият „тенор“ носеше домашно вино и ракия, и уреждаше кетеринг от стола на Военна академия на половин цена.

Третият „тенор“ копнееше да е много богат и влиятелен човек на изкуството. Разправяше че е участвал в мисиите на УБО за връщане на изнесените в чужбина български културни съкровища. Всъщност в НДК е бил охранител под маската на пожарникар. По късно е охранител в Галерията за чуждестранно изкуство. Компенсираше обикновената си длъжност с нови костюми, но си оставаше наивен. При една от кампаниите за освобождаване на пенсионери в общинските предприятия, третият „тенор“ беше пожертван от другите двама „тенори“.

Трагедията на „тенорите“ беше, че Доковски позволи те да го превърнат в заложник на тяхната непригодност да работят в граждански колектив. Чашата преля когато „тенорите“ започнаха да си надписват по 30 часа извънреден труд всеки месец. Доковски се принуди да създаде във ВФК сектор „Мониторинг“ с отделна отчетност. Задачата на „Мониторинга“ беше да създадат карта на местата в зоните за платено паркиране, където контрольорите и скобарите събират „такса спокойствие“ за да пазят автомобили. Такава карта няма. „Тенорите“ се превърнаха в скъпо платени портиери. За да пише фиктивни протоколи и доклади в „Мониторинга“ беше командирован четвърти „тенор“. Краят на първият и втория „тенор“ настъпи след кончината на Доковски, когато се опитаха да извършат преврат в сектор „Принудително задържане“. Четвъртият „тенор“ се приюти в Дирекция „Контрол“.

Трагедията на „тенорите“ се повтаря като фарс в опитите на Митко Митев да превърне изпълнителния директор Димитър Дилчев в заложник на собствената непригодност да работи в граждански колектив, но не му се получава. Според някои изпълнителния директор не познава Митев, според други го е виждал само в масовката. Според самият Митев изпълнителният директор му възлага в 07.15 часа сутринта безумни задачи, например да се заскобяват полицейски автомобили пред РПУ-тата в зоните за платено паркиране.

Фарсови са опитите на Митев да действа на принципа „шапка, палка, пистолет“, и всеки ден да е „обстановка“, всичко да започва отначало. Опитите на Митев да наложи репресията като стил на работа във сектор ВФК съдържат голяма доза еротика. Митев издигна изнудването на служителите до неподозирани висоти. Еротично е, че Митев се доверява само на подчинени в миналото старшинки от 2-ро РПУ София те да събират доноси и фалшивки. Истинско пийпшоу е да се наблюдава как Митев играе едновременно доброто и лошото ченге когато прилага старата полицейска техника да върже папка „сигнали“ срещу набеден „виновник“. Смешката е, че Митев не разполага със сексапилна „другарка“ за стръв, която да омае оперативно интересното лице, и се опитва сам да пърха мигли.

Майтап, майтап, ама на гол задник майтап не бива. Митев надмина всички предатели от ВФК. По стара полицейска традиция той донася всеки сигнал на провинилия се началник в ЦГМ. Така накисна Сърбина. Този наивник предаде на Митев 23 страници с описание на всички техники, които контрольори по редовността на пътниците (КРП) използват да си докарват пари. Според Одита от 2016 г. годишната сума е осемцифрена. Освен че е наивник, Сърбина се грижи за три деца и жена инвалид. Митев първо го наклевети на уличените КРП-та, които го набиха. После Митев хукна в събота и неделя да дебне Сърбина как върти скара по пазарите около София, сякаш това е престъпление. Друг случай – написа доклад за дисциплинарно наказание на скобар за 13 минути закъснение, който водил детето си на детска градина. С което Митев доказва, че изобщо не познава вътрешната нормативна уредба. Аз съм описал практиката на лъжливо документиране по чл. 311 от НПК, въведена от Митев в сектор ВФК в два доклада с Вх. №  ВК-220/18.01.2021 г.. Без последствия. Попитах адвоката си какво ще стане ако сезирам прокуратурата. Отговорът беше „Ще купят прокурора“.

И все пак смешното при Митев е повече. Любимото занимание на Митев е да пазарува дебели немски салами и да пушляви и пие в „канцеляриятя“ си в работно време. Изборът на дебел немски салам от Кауфланд е цял ритуал. Ако в касетката има 10 щафети, той ги претегля с ръце всичките, все едно ръцете му са везни. Накрая взима един салам. После отива при алкохола на промоция. Вторачва се на нивото на гърлата на бутилките и взима тази, която е с 1 милиметър по-пълна. Направо рентген. Много обича уиски със салам на аванта в „канцеляриятя“ в работно време. Никога не пие повече от 50-100 грама. Само Митев умее да говори, по-точно да вика, едновременно по три телефона – личния GSM, стационарния служебен телефон на бюрото му, и мобилния часовник на китката му. Митко Митев държи всички да разберат, че „решава въпроси“. Затова реве като кърпатска мечка. Например в часовника си вика полицейски позивни от рода на „Арпаджик, тук Гулия! Приемам!“.

След такава веселба сърце не ми дава да търся оставката на Митев. Той е завършен солипсист – действителността съществува само в неговото съзнание както той я иска.

Накрая Митев ще постигне закриване на ВФФК. Ще си тръгне като Краля Слънце – след него потоп! Проста сметка показва, че за 4 години в ЦГМ Митев не е свършил нищо полезно, но е прибрал около 13 000 лева заплати годишно. Това означава, че е откраднал общо 52 000 лева от дружеството. Нанесените от него вреди сигурно надхвърлят половин милион. Да е жив и здрав  ,не го съдете!

Пламен Стануков, бивш служител, прясно напуснал Център за Градска Мобилност

Редакцията  на Любословие.БГ благодари, че заеднос вас нашите читатели медията се превърна в такава, на която хората вярват!

Писмото е изпратено вчера до редакционната ни поща.