Ковид-19 покоси и голямата фотографка, носителката на „Златно перо” на СБЖ Мари Къналян, която свърза последните около 20 години от живота и професионалния си път и с нашия Съюз. Поклон!

С огромна болка се налага да известим за загубата на една от най-всеотдайните ни пирятелки и колежки, талантливата и артистична фотографка, от около две десетилетия неизменно увековечавала провеждани от СБЖ събития, дамата с финес и сърцатия човек Мари Къналян… Жестокият Ковид-19 покоси и нея…

Невъзможно е да се повярва, че нейният жизнен дух и неувяхавщ чар няма вече да зареждат с позитивна енергия Клуб „Журналист” на СБЖ…

Само преди месец – на 2 октомври – Мари закръгли достолепните 80 години, които в никакъв случай не можеше да ѝ се дадат. Не спираше да снима и да крои планове за фотоизложби и албуми… Имаше намерение да отбележи юбилея си също с фотоизложба, но се отказа – именно за да избегне здравните рискове в тези жестоки Ковид-времена… Реши да отложи изложбата си за пролетта, когато се надяваше обстановката да се успокои.

Разбира се, Мари беше много активна и в арменската общност, а също така пак от две десетилетия беше и постоянен сътрудник на вестник „Ереван”. Така че точно от тези среди се роди и идеята за изненада по повод юбилея ѝ. В средата на октомври беше поканена в Арменския дом уж да отрази организирано там събитие, а всъщност – за да бъде поздравена по достойнство за своята 80-годишнина. Беше трогната и дълбоко развълнувана от това напълно заслужено внимание и обич…

Уви, още тогава тя имаше слабо неразположение. Но си беше направила антигенен тест, излязъл отрицателен… Явно обаче тестовете не могат да дават 100-процентова сигурност в резултатите си… След няколко дни все пак се оказа, че Ковид-19 я е застигнал…

Колко прекрасни колеги и приятели вече отнесе този безпощаден бич… Нашата Мари също не успя да го пребори…

Огромна празнина оставя в сърцата ни!… Животът ѝ бе ярък и вълнуващ, достоен за роман или филм – с колоритен и вдъхновяващ период в центъра на световната култура Париж, с модерен импулс от космополитния Ню Йорк, с огромната ѝ любов към винаги пулсиращата в кръвта ѝ Армения…

Мари превърна камерата в своя професионална съдба в доста зряла възраст, но  бързо се доказа като безспорен талант и на това поприще, донесло ѝ и наградата „Златно перо” на СБЖ. Тя бе всеотдаен член на нашия Съюз. Има и високи отличия от Фотографската академия, както и медал „Аршил Горки” от Армения.

Нашата Мари бе „желязна” в поемането на ангажименти. И в 3 часа през нощта да получи обаждане, че трябва нещо спешно да снима, веднага беше готова да тръгне… В много случаи дори не искаше възнаграждение – най-важното за нея беше да запечата красиви и силни образи, да събуди с тях позитивни емоции у всеки, който ги види…

Почивай в мир, наша непрежалима Мари! Ще продължаваме да те виждаме във всяка от хилядите фотографии, с които увековечи сложното ни време… Красивата ти усмивка ще ни грее от всеки видян така неповторимо от теб кадър…

Дълбок поклон и светла памет