Настанало е време да докоснат сетивата ни личности. Такива, които да работят за просвещението и националното ни самоосъзнаване като народ. Необходимостта от тях е належаща, защото са малко откриваеми, а тези които разпознаваме – крайно недостатъчни. Спасители са, казват повечето. И работата им днес ще бъде огромна по обем. За да избистрят заблатения живот на много от българите. Живот на предела – труден, несправедлив и огорчителен, и дори почти невъзможен за преживяване. Възрастните хора, майките на децата с увреждания, хората с увреждания, работещите без обществени поръчки, неможещите да достъпят до медицинска помощ, неполучаващите правдивост в споровете с институциите заради нарушеният от тях обществен договор и т. н. Безкрайни сюжети. В политиката, съдебната власт, здравеопазването, държавната администрация. А, уж сме международно обединени, подпомогнати като нация. Но затрупани с бумащина, наводнени от словоблудство и затъващи заради имитирането на дейности.
Дошло е време да посочим родните будители и да ги изтласкаме напред. Винаги сме знаели всъщност, кои са те. В предприятието, в образователното заведение, в търговското дружество, в институцията, в организацията познаваме поне един, който е подчинил живота си в работа, с мисъл и любов за хората. Неподвластен на омразата, на неистината, на корупцията и на арогантността. Символ на почтеност. Възпитан. Увличащ. Модел за подражание. Добър. Този, на когото винаги сме искали поне мъничко да прилича детето ни.
Време е днес да посочим сред нас будителя и да го отстоим пред неискащите го.
За да поведе с морал, принципи и показна емпатия към добруване.
Сред нас са тези личности и те не са малобройни. Да им дадем кураж да излезнат наяве и да ги насърчим да говорят.
Без завист и злоба. С мисъл, каквато е присъща на човеците. За по-добро.
Днес сякаш, будителите са повече нужни от всякога. Нека им проправим път.
Коментари