Законът за защита на държавата (ЗЗД) е изключителен наказателен закон в България, който е бил в сила от януари 1924 до октомври 1944 г. Гласуван е от 21 Обикновено Народно събрание на 4 януари 1924 г., влязал в сила с Указ № 2 от 23 януари 1924 г. Изменян и допълван четири пъти чрез Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата (ЗИДЗЗД).

Най-големи промени в ЗЗД са направени по време на Втората световна война. Целта е неутрализиране на “комунистическите диверсии” по време на войната. По предложение на първото правителство на Богдан Филов, 25 Обикновено Народно събрание приема изключителния наказателен Закон за допълнение и изменение на Закона за защита на държавата (3 – 6 септември 1941 г.). Допълват се 13 члена на ЗЗД, прибавят се 15 нови члена. Санкциите се увеличават и се налагат и за най-малки прояви на неподчинение. Смъртното наказание заляга в почти всички текстове на ЗЗД, като то не се отменя дори когато се отнася до непълнолетни. Класифициращият признак е „във военно време“, като делата по ЗЗД са подсъдни на военно-полевите съдилища. Допуска се публично изпълнение на присъда.

Всеки депутат е бил свободен да гласува “против”, явно мракобесния закон. Можел е да гласува дори “Въздържал се”, но… Законът е приет с мнозинство.

Затова, ако се питатате защо Народният съд е осъдил на смърт една камара депутати, дори и спасителят на евреите в пределите на Царство България – Димитър Пешев, да не се чудите… Те са имали избор, но са избрали да тероризират народа си чрез закона. Е, натероризираха се… И затова, нека не проливаме сълзички за невинните жертви! Днес вече виждате защо!

Милен Иванов, Любословие.БГ