Втората, от поредицата статии, имащи за цел да информират обществото за мистериозните електрически автомобили.

Броят на електромобилите в България се увеличава впечатляващо като темпо, измерено в проценти, но твърде символично като реална бройка. За година ръстът на регистрираните леки коли на ток (нови и употребявани) е повече от 63%, но всъщност става дума за общо 748 автомобила, показват данните на “Пътна полиция”. За същото време броят на регистрираните леки коли с двигатели на всички видове гориво е почти 191 хил. Същото е положението и за първите пет месеца на тази година, през които има новорегистрирани 368 коли на ток, при повече от 86 хил. общо регистрирани.

 

Така към днешна дата на електричество в България се придвижват 2301 от общо над 2.8 млн леки коли, или 0.08% от всички. И това е така, въпреки, че заради цената на тока, в България експлоатацията на електромобил излиза най-евтино сред всички страни от ЕС, а намаляването на въглеродните емисии от транспорта е един от ключовите приоритети на водещата европейска политика в момента – Европейският зелен пакт.

 

Ако вземем модел на ток среден клас – Citroën ë-C4 например, със среден разход 16 киловатчаса на 100 километра. Ако той се зарежда от обикновен контакт на нощна тарифа, изминаването им би струвало 2.11 лева. Дори при зареждане денем, разходът би бил 3.66 лв/100 км. С дизелов автомобил от същия модел със среден разход около 5 на сто, изминаването на същото разстояние би струвало поне 10 лева.

Според данните на едно от последните проучвания по темата експлоатация на автомобил в различните страни от ЕС, изминаването на 16 хил. километра годишно в България с кола на ток би струвало 176 евро. В следващите най-евтини държави в евросъюза – Естония и Румъния цената е 210 евро, а в Дания – страната с най-скъп ток – 530 евро.

Логично възникна въпросът защо тогава навлизането на електромобилите все още е толкова слабо. Факторите са много, но биха могли да се изтъкнат 5 най-важни:

 

1. Цената

Въпреки, че цената на електроколите не спира да се понижава, те все още са доста по-скъпи от аналозите си с бензинови и дизелови двигатели. Това се вижда ясно при модели, които се предлагат както с традиционни двигатели, така и с електрическо задвижване.

 

Ако вземем например компактния модел Peugeot 208. Неговата базова модификация струва 26 358 лева. В същото време електрическата версия е с 36 144 лева по-скъпа (62 502 лв.). Да, това е сравнение между модели с различна мощност и оборудване, но дори при изравняване по тези критерии и съпоставяне на топ моделите (ниво GT Pack) колата на ток е с 24 397 лв. по-скъпа. Ако вземем модел на ток среден клас – Citroën ë-C4 например, със среден разход 16 киловатчаса на 100 километра. Ако той се зарежда от обикновен контакт на нощна тарифа, изминаването им би струвало 2.11 лева. Дори при зареждане денем, разходът би бил 3.66 лв/100 км. С дизелов автомобил от същия модел със среден разход около 5 на сто, изминаването на същото разстояниЛогично възникна въпросът защо тогава навлизането на електромобилите все още е толкова слабо.

 

Същото е положението и при автомобил от масовия среден клас – Citroën C4 например. При еднаква мощност и оборудване бензиновата версия e с над 27 хил. лева по-евтина от електрическата, струваща 79 128 лв с ДД

С2. Липсата на държавна помощ

Предвид разликата в цената, липсата на държавна финансова помощ, която да стимулира покупката на електромобил е вторият фактор, който спира навлизането на най-екологичните коли в България. По данни на Европейската асоциация на производителите на автомобили в Европа (АСЕА), само в пет от всички 27 страни от ЕС няма такъв бонус. Дори в държави като Румъния държавата субсидира покупката на електромобил с 10 хил. евро.

 

Българската браншова асоциация на вносителите на нови автомобили (ААП) от няколко месеца предлага подобна схема и за нашата страна, но въпреки интереса на всички нива в държавата, конкретни мерки няма. Предложението предвижда с различни суми да се субсидира покупката на всяка нова кола, при положение, че се върна такава на възраст над 15 години, като за електрическите субсидията е 10 хил. лв.

 

Според разчета на ААП при подмяна на около 9 хил. коли на година и примерен бюджет на подобна програма от 50 млн. лева, държавата ще получи ДДС, данъци и такси за регистрацията в размер на 70 млн. лева, тоест ще спечели 20 млн. лв.

 

Пречка пред налагането на електромобилите все още е сравнително ограниченият пробег. Въпреки, че за няколко години той се увеличи драстично заради напредъка в разработката на батерии, все още не е достатъчен. Да, на пазара има модел, обещаващи изминаване на 400 и повече километра, но това е пробег при идеални условия – нито много топло, нито много студено, или казано по народному при “пенсионерско каране”.

 

Престоят навън в студена зимна нощ може да свие пробега с 20-ина процента. Каране по магистрала със 140 км/ч свива възможното за изминаване разстояние минимум на половина.

 

Така стигаме и до следващия проблем:

 

4. Липсата на достатъчно зарядни станции

Към началото на юни 2021г. в България има изградени 221 зарядни станции, които са общо достъпни. На пръв поглед те не са малко, но има няколко проблема. От една страна зарядните станции са неравномерно разпределени и са основно в големите градове – в София са 50 от тях, във Варна са 26, в Пловдив – 19, но в Бургас са само 3. За да стане пътуването с електромобил толкова комфортно по отношение на зареждането, колкото на това с традиционен автомобил, е нужно да има достатъчно зарядни станции по основните пътища и магистрали.

 

От друга страна извънградските станции трябва да са с голям капацитет, за да стана зареждането бързо. В България обаче едва 25 станции са от т.нар. “за бърз заряд” – с капацитет 50 или повече киловатчаса, като само 11 от тях са извън населени места. Дори и при станции с такъв капацитет, ток за изминаването на 100 километра се получава след престой от 20-30 минути.

 

В същото време, в останалите европейски страни вече се инсталират точки за заряд с мощност над 100 киловата, намаляващи времето наполовина. Най-популярната верига зарядни станции в Европа – Ionity инсталира такива с капацитет до 350 киловата, на които почти пълният заряд на батериите става за двадесетина минути. За момента обаче веригата не мисли да стъпва в България, въпреки че в началото на 2020 г. започна да навлиза в Източна Европа (Унгария, Чехия, Полша, Словакия, Словения и Хърватия).

 

5. Предубежденията и липсата на информация

Не на последно място, навлизането на електромобилите в България се спира и от предубежденията и недоверието към новото. Реално в България не е имало разяснителни кампании, които да изтъкнат предимствата на тези превозни средства, а те не са никак малко. Екологичността на използването им е очевидна. Ниската цена на пробега вече беше спомената, но в хода на експлоатацията електромобилите имат и други плюсове, които водят до минус на разходи.

 

Така например eдна кола на ток няма нужда от смяна на маслото на двигателя или на скоростната кутия, на антифриза, не се нуждае и от подмяна на горивен филтър и свещи и т.н. Накладките издържат много повече, тъй като спирането в повечето случаи става чрез спирачната сила на електромотора. Като цяло един електромобил се състои от много по-малко части от традиционния и съответно потенциалните повреди са далеч по-малко,

 

За колите на ток не се плаща данък, колкото и символичен да е той в България. Не е без значение и фактът, че електромобилите могат да паркират безплатно в платените зони за паркиране в центровете на градовете.

 

Пътуването с една кола на ток е много по-комфортно, най-малко заради липсата на шум. Удоволствието от шофирането е голямо, дори при маломощните модели, заради бързото ускорение. Причината е, че електромоторът няма нужда от време, за да достигне максималната си мощност и въртящ момент, а те идват още с настъпването на педала на газта.

Автор Адриян Георгиев.

За него от него:

Казвам се Адриян Георгиев Георгиев, първата си книга издадох на 26, в момента съм на 29, пиша третата книга от същата поредица, занимавам се с преработка на класически автомобили в електромобили, интересувам се от всякакви алтернативни източници на енергия, които спомагат за опазване на околната среда, книгите са в жанра фантастика но темата в тях, отново е за опазване на околната среда,