На 87-годишна възраст почина звукоинженерът, актьор и ненадминат чешит Георги (Джони) Пенков, съобщи писателката Ина Вълчанова. През последните месеци от живота си той боледуваше тежко.

Джони се ражда като Георги на 27 ноември 1933 г. в София, в семейството на художника Иван Пенков. През 1966 г. завършва радиотехника във ВМЕИ “Ленин”. Сетне специализира във Франция електроакустика и започва да работи като звукооператор. Бил е научен сътрудник в НИИ. През 1979 г. става доцент по звукотехника, припомня “Сега”.

Изявява се и като актьор. От 1960 г. озвучава филми. Неподражаемият глас и особен изказ на Джони са негова “запазена марка” и хората го разпознават, дори когато не го виждат. С имената на Джони Пенков и на Радой Ралин по-старото поколение свързва легендарните “Фокус”-и, които се прожектират на голям екран преди игралните филми в киносалоните. Гласът на Джони звучи и в легендарното радио шоу на Тодор Колев “Как ще ги стигнем американците”.

В киното е играл във филмите “Рицар без броня”, “Сватбите на Йоан Асен”, “Илюзия”, “Търновската царица”, “Аз, графинята”, “Немирната птица любов”, “Неочакван обрат”, “Операция Шменти капели” и др. Носител е на орден “Кирил и Методий” – II степен (1970). Документалният му филм “Ятаци” печели няколко награди, включително и на Фестивала на българското кино във Варна и от фестивала в Лайпциг.

Джони бе веселяк и бохем, чиито знаменити приятели е трудно да се изброят: Валери Петров, Радой Ралин, Васил Цонев, Милчо Левиев, Ибряма, Ицхак Финци, Миряна Башева, Рангел Вълчанов, Иван Славков, Мая Новоселска, Огнян Видев и мн. др. Мнозина от тях вече не са сред нас. Заедно с Джеки (също Георги) Стоев и Чарли (Христо) Илиев са най-забавната тройка в българското кино.

“Лъже, ама интересно лъже!”, казва Ицхак Финци за приятеля си. Джони често прибягваше до самоирония и разказваше чудни небивалици за себе си и за семейството си, някои от които звучаха направо като вицове. Радой Ралин пък му оставя за спомен следния автограф: “На Джони, без когото светът щеше да бъде много по-тъжен!”