Звезди подкрепиха примата на българската естрада Лили Иванова по -повод изказванията на някой хора да се откажела от сцената.

Суматохата настъпи след изнасянето на концерта й в Пловдив който е част от нейното турне.Лили само загадна ,че може това турне даи е последно ,но по-повод коментарите си замълча.Тя благодари на колегите си за изказаните думи .

 

ЙОРДАНКА ХРИСТОВА:
“Възхищавам се от Лили. Нейната кариера е дълбоко осмислена и заслужава само аплодисменти. В нашата страна всеки си говори и пише каквото си поиска. Това не е демокрация, а анархия! Цялата тази история се раздуха до такива небивали размери… Сякаш всичко друго ни е наред, че един концерт е развалил всеобщата идилия в държавата. За мен истината е съвсем различна.
Ние тук не сме научени да спазваме никакви правила. Всяка една норма се пренебрегва. Това е причината да сме на този хал. Вижте как се държат шофьорите по пътищата, това също е доста показателно”
Мартин Карбовски
Като гледам претъпкания Античен театър в Пловдив, разбирам веднага, че Лили е по-жива от всякога. Плачете на гробовете на неродените таланти, с които си пълните сутрешните блокове, неизвестни, неталантливи, попаднали във вчерашния вестник и безполезно болезнено надути като самочувствие.
ПЕТЯ БУЮКЛИЕВА:
“Това са икони, които не можеш да ги покриваш с пластове тиня. Не можеш да изцапаш една икона! Ти можеш да изцапаш себе си с тинята, която хвърляш по една личност, която е легенда за България, възпитавала поколения наред в естетика. Лили Иванова и до момента е любимка на цял един народ и залите на нейните концерти за препълнени. Затова мисля, че не е красиво да хвърляш кал, защото тази кал, като бумеранг, се връща към теб след това и към твоето име. Лили Иванова трябва да бъде аплодирана, дори и само да излезе и да се представи на сцената, без да пее – да каже: Здравейте, фенове, обичам ви! Защото вече е на това ниво. Когато бях в Куба, на сцената излезе една много възрастна жена, обаче нагласена, направена, една слабичка, бонбон. Супер звезда за кубинците! Публиката беше на крака – и тя нямаше нужда да пее, те плачеха и викаха нейното име! Достатъчно е пяла, достатъчно е възпитавала този респект.”