Това е една сърцераздирателна любовна история, но в същото време необикновена, защото се разказва за невъзможна любов – между човек и… делфин. Разкрива я “Сън”.

Делфинът Питър се влюбил в красива жена. Но когато двамата се разделили, той бил толкова разбит, че отнел живота си.

Шестгодишният делфин е имал роман с 23-годишната асистент-изследователка Маргарет Хау по време на диво десетседмично приключение през 60-те години.

Но когато обстоятелствата ги разделили, Питър останал напълно съкрушен. Той отказал да диша, потънал на дъното на басейна си и умрял – случай, за който се твърди, че е акт на „самоубийство“.

Маргарет и Питър за първи път се срещнали в странен финансиран от НАСА експеримент, предназначен да научи делфините да разбират и потенциално дори да имитират човешката реч. Целта на теста била още по-странна – отдавнашната цел да се разбере как хората могат да говорят с извънземни. И може би още по-странно било масовото начинание за създаването на „Къщата на делфините“ – общирен комплекс, напълнен с вода, където Маргарет и Питър трябвало да живеят заедно в продължение на десет седмици.

Маргарет прекарвала цялото си време във водоема с Питър. Двойката трябвало да живее, да спи, да се мие, да яде и да играе заедно, докато се опитвали да научат делфина – едно от най-интелигентните животни на планетата – как да говори.

Д-р Джон Си Лили от лабораторията Dolphin Point на остров Сейнт Томас на Карибите наблюдавал експеримента – и предвиждал, че делфинът може да имитира човешката реч „в рамките на десетилетие или две“.

Между делфина и неговия човек-водач обаче нещата станали много по-дълбоки, отколкото някой би могъл да предвиди. Собственият му ветеринар описва Питър като „лудо влюбен“ в Маргарет.

Въпреки че тестът бил неуспешен, той дал представа за силните емоции на животните. Маргарет забелязала към четвъртата седмица от експеримента, че Питър започнал да се възбужда сексуално от нея и флиртувал – гризкал я леко и се търкал по краката й.

Маргарет описва преживяването като „чувствено“. Тя признава, че е създала дълбока емоционална връзка с Питър.

„Тази връзка, да сте заедно, се превърна в истинско удоволствие, да искате да бъдете заедно и да си липсвате“, казва тя в документален филм на Би Би Си през 2014 г.

Питър обаче бил напълно обсебен от Маргарет – той ревнувал, ако тя говори с други хора и дори загубил интерес към други два женски делфина. Той заспивал точно до окаченото й легло, двамата гледали телевизия и дори започнал да издава някои човешки звуци, по-специално думата „топка“.

Въпреки че връзката им ставала все по-дълбока и се установила работеща връзка между човек и делфин, финансирането на експеримента се изчерпва и “Къщата на делфините” трябвало да се затвори. Питър бил изпратен далеч от Маргарет – откаран на 1000 мили в друга много по-малка лаборатория на д-р Лили във Флорида.

В рамките на седмици на пръв поглед разбития делфин умрял при очевиден акт на самоубийство, тъй като бил далеч от своята любима. Ветеринарният лекар на лабораторията, Анди Уилямсън, дори приписва смъртта му на разбито сърце, след като е бил откъснат от Маргарет.

Рик О’Бари, от организацията за защита на животните The Dolphin Project, също подкрепя описанието на смъртта на Питър като „самоубийство“.

Учените са разделени по въпроса дали делфините имат умствената способност да си причинят „самоубийство“ в човешкия смисъл на думата. Известно е обаче, че страдащите животни имат склонност към саморазрушително поведение, което може да се окаже фатално – като случая с кита Хуго, който забивал главата си в резервоара толкова често, че страдал от мозъчна аневризма.