Тя се казваше Антоанета, но Бела я наричаше с искрена завист „Ах, Тоалета!”.
Ах, Тоалета идваше на работа в единайсет часа и си тръгваше в дванайсет и трийсет. Работата й се състоеше в това да изпие чаша сок от целина (докато служителите на Агенцията за качествен възход обядваха), за да ги заслепи с новото си Versace, сако от роса и пламък и да се обърне с дълбоко снизхождение към Бела:
– О, отново ли розовият джемпър, мила? Нима нямаш друг?
Всъщност тази нагла твар нямаше право да се държи така – любимият на Бела беше един от двамата съсобственици на Агенцията. Вторият съсобственик, уви, беше партньорът на Ах, Тоалета. Ето защо Бела се усмихваше на това лишено от грам интелект създание. Бела би изгризала костите й със собствените си зъби, но Уилям Петров, партньорът на Ах, Тоалета, беше старшият съдружник. Всъщност, говореше се, че той основал Агенцията само за да може Ах, Тоалета да ходи някъде на работа. Никой друг не изявявал пламенно желание да я наеме.
Бела мечтаеше да изкрещи на своя възлюбен: – „Ти защо не основеш нещо за мене, плазмодий мой?“, но го правеше наум, а наяве сияеше пред Ах, Тоалета. Естествено, също така наум оглозгваше костите й със зъби.
Самата Ах, Тоалета разпространяваше информацията, че Уилям Петров, мъжът на сърцето и мечтите й, с когото живееше вече втора година, й подарявал след всеки слънчев ден нов костюм Burberry . След всеки дъждовен ден я ощастливявал с боти Eva Longoria, а след всеки снеговалеж – с нов автомобил. Това само по себе си беше убийствено за Бела, но все пак тя съзираше някакво възмездие за себе си – в края на тунела.
Диетите!
Да живеят отвратителните диети!
Тоалетите, слава Богу, изискват съвършено тяло, каквото не се поддържа с банички и пържоли. Ах, Тоалета твърдеше, че може да напише дисертация на тема „Как за съхраним стройния си силует”. Ах, колко жалко, че нямаше никаква необходимост от това – за нея работеха трима диетолози. Един от тях, академик, бе поел грижата за божествените й крака, а двама други, и то професори, носеха отговорност за формата и еластичността на гръдния пояс, както и за идеалната структура на диафрагмата й. Тя пиеше сок от зеле сутрин, сок от целина на обяд и сок от еко-био картоф вечер. Хляб не бе слагала в уста, откакто беше напуснала детската градина.
Любимият, запалващ пламъци в сърцето на Бела, също имаше определени възможности – на човек, търгуващ успешно с автомобили директен внос от Ню Йорк, както и с ярмомелки от Враца. Той й подаряваше рокля при всяка победа на ЦСКА и автомобил след всяко слънчево затъмнение. За фигурата на Бела се грижеше един единствен диетолог – не професор, да не приказваме за академик, което извънредно я потискаше. Тя пиеше сок от зеле сутрин, сок от коприва на обяд и сок от еко-био картоф вечер – но не споделяше това с Ах, Тоалета.
Друг убийствено дразнещ факт – джипът на Уилям Петров беше с половин метър по-дълъг от джипа на гаджето на Бела, и с четиридесет сантиметра по-широк. Какво унижение! Двете великолепни превозни средства често оставаха паркирани пред Агенцията едно до друго и Бела не можеше да преживее тази гледка. Повдигаше й се. Нападаха я пристъпи на див главобол. Освен това Ах, Тоалета пристигаше с нови ботуши – за втори път през седмицата – в които се оглеждаше небето и целия град. Тези ботуши струваха колкото апартамента на Бела, преди да плени сърцето на настоящия си партньор. В токовете им бяха инкрустирани бисери.
Бела ненавиждаше критериите, чрез които Ах, Тоалета подбираше дамския персонал в Агенцията – изискванията за всички счетоводителки и началник отдели бяха кандидатките да са с дълги носове, тегло над седемдесет и два килограма, височина под 153 см, а идеалният вариант беше да имат акне и други пъпки по лицето.
Ала не всичко бе изгубено за Бела.
Един ден тя превърна блестящата си идея за диетите в лесен за изпълнение обмислен план. Покани Ах, Тоалета на обяд в „Печената мръвка”, където звучеше превъзходна чалга и сервираха сьомга, агнешко печено, най-просташки пържоли и кюфтета, наденички със сос и пържена луканка, неща за които и Бела, и Ах, Тоалета мечтаеха повече отколкото за секс, пари и джипове.
Бела подозираше – какво не би дала Ах, Тоалета да се натъпче с две тлъсти запечени пържоли със златна коричка и мазнинка по краищата? Би захвърлила целия си бляскав гардероб, джипа Grand Wagoneer, Мерцедеса, дори Hyundai Genesis – но уви, бе длъжна да съхранява божественото си тяло. Ако сложи само двеста грама отгоре, Уилям Петров, какъвто е мухльо и слабоангелен, веднага ще залепне за някоя кокошка с грозен интелект. Тогава… Не, никакви пържоли! Сок от коприва и най-много каша от карфиол. Жената трябва да бъде вярна на гардероба си, единствено гардеробът й гарантира смислен живот.
Ах, Тоалета очакваше, че Бела също ще си поръча чаша минерална вода Evian, в краен случай може да се пожертва и да погълне два листа екологично чисти марули.
– Това е за госпожицата – заръча Бела на сервитьорката и посочи Ах, Тоалета. – Чаша сок от коприва и минерална вода „Евиан”. За мен свинска пържола с много мазнина по края, телешка луканка, парче сланина и …
Ах, Тоалета получи сърцебиене. Беше мечтала от тринадесет години за сланина. Селска, долнопробна сланина – мечтаеше как зъбите й потъват в бялата мас, как я прокарва по езика, как я гълта… О, наслада, о! Гледката как колежката нагъва сланина, я накара шумно да преглъща.
За да прикрие хищния звук, който се изтръгна от всичките й вътрешности, Ах, Тоалета отпи от минералната вода. Какво ти отпи – изсмука я на един дъх като шофьор на ТИР. Уви! Срещу нея Бела дъвчеше свинка пържола – по-голяма от джипа Grand Wagoneer, по-красива от бляскавите ботуши на Ах, Тоалета, които струваха колкото един параход.
Запечената тлъстина по края така ароматно потъваше в устата на Бела, че Ах, Тоалета започна да стене. Изведнъж тя вдигна мобилния си телефон – иска ли питане, че този телефон можеше да проектира ядрена реактори, да управлява едновременно дузина финансови транзакции, да програмира, да заснема документални и художествени филми, макар че Ах, Тоалета въобще не подозираше съществуването на подобни апликации в устройството.
– Уилям! – изкрещя в телефона тя. – Ела веднага да ме прибереш!- после се досети, че човек, който ти купува костюм Burberry след всеки слънчев ден, може да си вдигне шапката и да купува на друга пихтия костюм Burberry след всеки слънчев ден, затова съкрушено изхлипа: – Скъпи, скъпи крайно отчаяна съм. Спаси ме.
Честно казано от този скъп Уилям бе започнало да й идва ей до тука. Откакто бе пленила сърцето му, не бе слагала в уста боб, та какво да говорим за свинско! Би могла да го удуши с една ръка, този подлец.
– Какво ти е, скъпа? – попита невинно Бела, напъхвайки парче луканка, голямо колкото Витоша, в устата си.
Ах, Тоалета не можа да й отговори. Тя започна да диша тежко, впила поглед в пържолата. След седем секунди изгуби съзнание. С истинско удоволствие Бела набра номера на Бърза помощ. Отговориха й, че щели да направят всичко по силите си.
Скоро пристигна джипът Grand Wagoneer, но го докара не затлъстялата шамандура Уилям Петров, старшият съдружник, а неговият красив, но емоционално плитък бодигард. Бела се засмя с неописуемо блаженство, сякаш бе получила подарък автомобил Maserati Levante възходящ дизайн от своя възлюбен.
След това се овладя, извади от чантата си флакон хапчета, светкавично предизвикващи повръщане и взе наведнъж пет от тях.
Преглътна ги с минералната вода Evian, каквато Ах, Тоалета бе лочила, преди да изгуби съзнание.
Каква е вашата реакция?
