*Лъчезар Радев

Събитията в Афганистан повдигат най-малко два въпроса.

Единият е свързан с поредния американски позор и външнополитически тотален неуспех на САЩ.

Вторият поставя на разглеждане бъдещето на Афганистан, след всеобщото икономическо, политическо и социално разорение на страната в продължение на цели 20 години.

Американското фиаско очевидно повдига и още един съществен, но производен въпрос: в крайна сметка, какво е Америка, и, в частност, какво е НАТО, щом си позволява така безнаказано да захвърли довчерашният си партньор? И от там: дали Америка въобще заслужава доверие?

Очевидно, Империята се сгромолясва, при това доста шумно, и безогледно. Резултатът е: в международен мащаб – отначало скрито, а след това явно, – ще започне преразглеждане на американската световна хегемония, а в контекста на това изглежда, че богопомазаността на САЩ вече е почти невалидна. Във вътрешнополитически план разместванията на пластовете ще продължат, влиянието на републиканците ще нараства. Тепърва Байдън го очакват тягостни облачни дни и събития с привкус на гастро-езофагеален рефлукс.

Но по-важното е друго, а именно: накъде ще се измести геополитическото равновесие във връзка със събитията в Афганистан?

Отговорът като че ли се натрапва сам – към Русия и Китай. Защо?

Фигура 1 дава отговор на този въпрос.

Фигура 1. Зона на вътрешно регионална и глобална нестабилност.

Както се вижда от картата на Фигура 1, Афганистан представлява ядро на геополитическа регионална нестабилност, което се определя от политическата и икономическата ситуация в страната. Наред с това обаче около него се формира също и област на глобална нестабилност (червеният овал на Фигура 1), на първо приближение свързана с опасността от обемна емиграционна криза.

Идеята за криза от подобен характер се насажда от водещи средства за масово осведомяване в света.

Според мен, подобна възможност е силно преувеличена и преследва политически конюнктурни цели. Защо?

• защото новото управление на страната трябва да се утвърди както във вътрешен, така и в международен аспект, но това не може да стане по пътя на сълзите и кръвта;

• защото при влизането на талибаните в Кабул не е произведен нито един изстрел;

• защото живота на града продължава в обичайният си ритъм – магазините работят и се снабдяват (в рамките на възможното) регулярно;

• защото в столицата няма нито един терористичен акт, извършен от ИДИЛ, след влизането на талибаните в нея на 15 август т. г.;

• защото шиитите, които са малцинство в столицата и в страната, могат да излизат свободно от домовете си, без срещу тях да бъдат извършвани покушения от най-различен характер.

Доколкото в световните информационни канали могат да се видят кадри с откровено ужасяващ характер, то те са свързани само със ситуацията около летището на Кабул и с начина на извеждане на американските войски от страната. Ето защо, анализите трябва да бъдат по-прецизни.

От външнополитическа гледна точка, две са посолствата, които продължават работата си в обичаен ритъм – руското и китайското, а две са държавите, които веднага признаха движението на талибаните – Китай и Турция. Русия е заела изчаквателна позиция, за да види как ще се развият събитията в страната, което беше много ясно подчертано и от президента Владимир Путин.

Доколкото се отнася до дискусията за бъдещето на Афганистан очевидно е, че най-влиятелният форум за това ще бъде „Московският формат за Афганистан”.

Картата на Фигура 1 отразява и регионалните участници в него, а именно: 5-те Централно Азиатски републики, Афганистан, Пакистан, Индия, Иран, Русия и Китай – общо 11 държавни субекта. На първото заседание на форума през 2017 г. са поканени и САЩ, но те отказват да вземат участие под предлог, че нямат стратегия на новата власт по повод на Афганистан, информация, която може да бъде видяна на страницата на руското МВнР.

Другите две организации за регионално сътрудничество „Организацията за колективна сигурност” и „Шанхайската организация за сътрудничество” са посветени основно на проблемите на сигурността, но, независимо от това, те също биха могли да участват във формирания многостранен диалог. Въпросът е в разпределението на функциите и начина на протичане на диалога. По-същественото е да се организира диалог на всички възможни нива, а не само в рамките на G-7, както предлагат САЩ.

Какво би могло да се очаква?

1. Двете водещи сили ще бъдат Русия и Китай, по понятни причини.

2. Пакистан и Иран ще имат особена тежест в разговорите, като Китай ще работи директно с Пакистан, а Русия – с Иран и Индия.

3. Страните от Централна Азия ще окажат логистична подкрепа на хуманитарните операции, които са повече от наложителни. Тук и Русия, и Китай ще имат основна роля.

4. Индия ще бъде, и е, възприемана също и като крупен регионален умиротворяващ фактор и надежден афганистански партньор.

За момента, единствено в Пандширската долина се формират въоръжени отряди, които да се противопоставят на талибаните. Независимо от това, примирие ще бъде сключено, поради едно просто съображение: липсват начини и средства съпротивата да бъде снабдявана с горивни материали, например. Освен това предложението на талибаните е за мирно урегулиране на отношенията, което е изгодно и за двете страни. Очевидно, ще бъдат положени всячески усилия, за да бъде преустановена гражданската война в страната.

Ролята на България в разрешаването на афганистанката криза

Искреният отговор е: никаква, освен да предложи на 70 души евентуално убежище, както стана ясно преди няколко дни. Между впрочем, не само поради географски, но и по общонационални политически причини България няма нито виждане, нито адекватна реакция, освен да бъде нечий придатък. Ако не греша, тя изглежда в очите на международната общност като нещо, което не може да изгради себе си, да се справи сама със себе си, а камо ли да участва в заслужаващи внимание международни инициативи и да бъде подкрепена в това си начинание. Тя е свикнала да бъде креатура, за най-голямо съжаление, и затова няма „завършващ удар” по нито едно начинание. Какво да правиш? Съдба, която си изработваш сам. Това е истината.

22. 8. 2021 г.

София