ДО

НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В

46-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

О Т К Р И Т О П И С М О

от един стар, разочарован от поведението на висшите политици в Република България, лесничей

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Днес, 04.08.21 год. по някаква случайност попаднах на Ваши пререкания в Народното събрание. Не ми е любимото занимание да слушам толкова много празнословие и демагогия, при това на не добър български език и с много „ме“-кане, и затова не се интересувам от Вашите спорове, но днес, с няколко изказвания минахте границата и ме предизвикаха да напиша тези няколко реда.

В устата на почти всички, които взеха думата, за да коментират купуването на гласове, бяха думите „горски“ и „лесничеи“.

Хайде холан. За какво не ни обвиниха нас „горските-лесничеите“. Ние сме виновни, че сме залесили с бор пустеещите земи и няма вода. Виновни сме и когато вали и стават наводнения. Виновни сме, че превърнахме ерозираните земи на югоизточна България в земен рай и че в този земен рай стават наводнения. Виновни сме, че краставиците са криви. Виновни сме, че футболът ни е калпав.

Обвиняват ни че изсичаме горите. Обвинявате ни когато старите дървета падат и затрупват реки и пътища, че и хора загиват. Били сме „горска мафия“. Каква „горска мафия“, какви „пет пари“. Горският отрасъл е с най-малък дял в икономиката и е достатъчни ниско доходен, за да се интересува от него каквато и да е „мафия“.

За какво не сте ни обвинили Вие политиците, еколозите, журналистите и всички, които разбирате от всичко. Останаха само „черните дупки“ в космоса, но давайте, сигурно и това ще опитаме да преглътнем.

Стига толкова. Огледайте се. Ослушайте се.

Ние уважаеми дами и господа не изсичаме, а сечем горите по писани правила. Мисля, че усещате разликата в думите. Други хора изсичат горите, но затова ще Ви напиша накрая на писмото.

Къде е „горската мафия“. Тя не е в гората и не са горските. Мафиотите не газят по калта и из пепеляците. Мафиотите не са с почернени от горски пожари дрехи. Мафиотите не са с подгизнали от вода дрехи.

Мафиотите са по жълтите павета, с черни костюми, копринени ризи и в черни автомобили със симетрични и други интересни номера.

Горските, в своята преобладаваща част, са почтени хора. Разбира се, че и между нас има „черни овци“. Но къде ги няма?

Защо решихте, че в отрасъла с най-малък дял в икономиката, са най-лошите хора в страната. Малко сте се объркали.

Ако случайно изпаднете в неволя далеч от пътища и населени места, тези хора, които обвинявате във всички грехове на земята, ще са първите, които ще Ви се притекат на помощ. Ще Ви отчупят от хляба си и ще Ви отрежат от сланината си, които са взели в гората, когато са излезли да си свършат работа. Ще Ви предложат и ракийка, за да се стоплите. Ще изтеглят със своите счупени руски джипове Вашите черни „Секвои“, „Мерцедеси“, „Поршета“ и други мощни автомобили, без да Ви делят на врагове и приятели.

Престанете да ни обиждате. Дължите ни огромно извинение, защото гората и горското стопанство са единствените неща в нашата обрулена държава, които още не са докарани до колапс, но са близко. Но като Ви слуша човек и там се очаква още по-голяма поразия.

Не искам да се бъркам в основната Ви работа, но ако искате да се извините по някакъв начин на горските и да ги подкрепите, отделете по възможния за това начин гората от земеделието, „изгонете търговците от храма“ и потърсете тези, които изсичат горите не в гората, а в централните сгради на общинските центрове и в партийните сгради.

Многократно писах по темата за изсичането на горите. Писах до съдии и прокурори. Писах до „загрижени за гората еколози“. Писах до министъра на земеделието, храните и горите. Писах на един професор. Сега ще напиша и на Вас. А Вие ако сте почтени, ако обичате и тачите гората, послушайте ме. Ако не – Ваша си работа.

Сега за това, с което Ви писах, че ще завърша. Не ме знаете кой съм аз. В продължение на тридесет и осем години работя в областта на лесоустройството, пет от които като проектант и тридесет и три в държавната администрация.

Още от първите си дни като проектант, а след това и до пенсионирането си съм приел като моя професионална кауза, да бъдат приведени в известност всички гори в България и те да се управляват и стопанисват като такива. Така както пише в Закона за горите.

В следващите няколко реда ще изразя своята, а мисля че и на стотици, да не кажа и хиляди почтени лесничеи притеснения за съдбата на около десет процента от българските гори. Това са т.н. „гори върху земеделски земи“.

Законът за горите, колкото и да не го признават някои хора в страната, вкл. и колеги – лесовъди на отговорни постове в администрацията, е категоричен какво е гора.

За тези от гражданите в страната, които се съмняват в това има и един специален закон, който урежда съдбата на т.н. „гори върху земеделски земи“.

Това е Законът за собствеността и ползването на земеделските земи. Цитирам дословно:

Параграф 9 от Приходни и заключителни разпоредби – Земеделски земи, върху които е възстановено правото на собственост по реда на чл. 10 от този закон и са гори по смисъла на Закона за горите, се подчиняват на режима на Закона за горите и на Закона за ловното стопанство.

Гори, получени в собственост по друг ред и условия, освен по горния ред или при условията и реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, вкл. и по чл. 19 от Законът за собствеността и ползването на земеделските земи, е нарушение на законодателството в Република България.

Но както се казва „Пито платено/неплатено“.

За огромно съжаление около 4 милиона дка гори, представляващи естествени иглолистни и широколистни гори, широколистни издънкови гори и гори, създадени от поколения лесовъди и граждани на страната, преди процеса на възстановяване на земеделските земи, са застрашени от т.н. от големите „разбирачи“ „поголовни сечи“. Тези сечи не се предвиждат от горскостопански планове и програми, не отговарят на лесовъдската наука, не се изповядват от лесничеите, а се раждат в главите на недобросъвестни собственици и ползватели на такива гори, кметове, политици, стратегически инвеститори и др.

За осъществяване на този пъклен план се ползва едно недоразбрано разпореждане в Закона за опазване на селскостопанското имущество.

Огромен кръг от хора, вкл. и от държавната администрация, се позовават на чл. 32 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, който с ал. 1 забранява отсичането и изкореняването на овощни и горски дървета и на лози в селскостопанските земи и по границите между тях, както и покрай водните течения и пътищата, с ал. 2 разрешава отсичането и изкореняването до пет дървета и на лозя до 1 декар, като разрешението се дава от кмета на района или кметството въз основа на писмена молба и при наличие на уважителни причини, а с ал. 3 разрешава отсичането и изкореняването на по-голям брой дървета и на лозя над 1 декар да се дава от началника на управление “Земеделие” при общинската администрация въз основа на писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини.

За съжаление този огромен кръг от хора не са прочели, или не желаят да прочетат чл. 2 от същия Закон, който определя като “селскостопанско имущество” селскостопанските земи (обработваеми земи, естествени ливади и пасища), полските култури, трайните и цветните насаждения, оранжериите, селскостопанските животни и птици, пчелите, бубите, както и рибите от водоеми на селскостопански организации, селскостопанската продукция, включително плодовете от орехови, бадемови, лешникови, кестенови и други плододаващи насаждения в тогавашния горския фонд, противоерозионните и мелиоративните съоръжения, селскостопанските постройки и съоръжения, инвентарът, машините, торовете и другите движими и недвижими вещи, които служат пряко на селското стопанство.

Селскостопанското имущество се опазва по реда на същия закон и когато се намира в границите на населените места, в крайпътните ивици или в чертите на тогавашния горския фонд.

Както се вижда от текстовете на този закон не става дума за горски насаждения, а за отделни дървета в незалесени територии и на границите между тях, или за плодове от горски дървета, а не за дървета.

При Вас има много юристи, които като Ви слушам по различни предавания, нямате проблем за около не повече от пет минути да се убедите в същото.

Не трябва гората да става жертва на натрупани за тридесет години купища от грешки по кадастралните карти.

Ще ви дам само един пример: В района на Стара Загора „съществува“ имот, с размер на около двадесет декара, който по кадастрална карта е „делфинариум“. Можете да изпратите всеки несъгласен с горните редове да гледа атракция с делфини, но да внимава и да застане под дървета с по-малки и по възможност, миналогодишни шишарки.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Като хора, които „ковете“ законите на Република България, ако Ви остане време от другите важни работи, с които сте затрупани, моля да се опитате да спрете тази вакханалия в т.н. „гори върху земеделски земи“.

Както казах по-горе, тази моя кауза споделят стотици, хиляди почтени лесничеи в страната, които ако изразят свободно мнението си, ще последват други свои свободомислещи колеги.

Смятам, че ще се намерят почтени политици, прокурори, съдии, народни представители и други важни персони, които ще прочетат всички свързани с проблема закони и ще вземат по вътрешно убеждение своите мъдри решения, които да са полезни за всички нас, които стъпваме по тази красива земя, наречена БЪЛГАРИЯ.

Илия Ангелов