ДА СТАНЕШ МАЙКА В БЪЛГАРИЯ И ИРЛАНДИЯ

 

Интервю с Цветелина Петкова и Вероника Клашнева

 

 

 

 

Здравейте, много се радвам, че се съгласихте на това интервю, тъй като е добре да направим сравнение с различните здравни организации.

Първият ми въпрос е малко емоционален. Как разбрахте, че сте бременна и как реагира бащата ?

/ майка от Ирландия /

Разбрах, че съм бременна, когато ми закъсня менструалния период. И като всяка една жена отидох до аптеката да си взема тест за бременност и така разбрах, че ще бъда мама за първи път.

Естествено вълнението е голямо и в този момент изпадаш в някаква еуфория и не знаеш какво се случва с теб. Бащата естествено го зарадвах пред магазина, след работа и човека реши, че трябва да седне и да пие една студена вода, защото новината му дойде като гръм от ясно небе. Но все пак го искахме с Божията воля. Господ ни дари с прекрасен ангел !

/ Българска майка /

Интересното при нас, е че шест месеца опитвахме да забременея нормално и накрая записахме час в медицински център за изкуствено осеменяване. Направиха ни изследвания и два дни преди манипулацията решихме да направим тест за бременност, който излезе положителен. Наистина Божа работа ! Таткото гледаше като след свръх доза. Много се смяхме.

В коя болница родихте и какво беше отношението на лекарите там ?

За съжаление, не родих детето в родината си, защото живея от дълго време в Ирландия и реших, че неговото бъдеще ще е по – добро тук. Болницата се казва South Tipperary General Hospital. Лекарите имаха огромно внимание към мен и се радвам, че не ме оставиха за нищо. Отношението беше сякаш бях на хотел.

/ Българската майка /

Родих в Първо АГ, Света София – Тина Киркова.  Имах два огромни проблема. Още като ходихме с мъжа ми на профилактични прегледи и сърдечни тонове, чакахме ужасно много време. Особено за тоновете. Мъжа ми чакаше пред болницата заради пандемията, а на мен ми ставаше лошо от маската, силната миризма на белина и жегата. Разбирам лекарката, че е сама, отговаряйки за всички бъдещи и изграждащи на момента майки, но системата трябва да се промени. Ние сме човешки същества и не можем да седим с часове, чакайки да се освободи.

 

Когато Ви приеха за самото раждане при какви условия протече престоя Ви ?

Аз бях с предизвикано раждане. Както казах, условията са отлични . Тук говорим за хигиена, чистота, уютност. Както казах на въпрос втори, че все едно се намирам в хотел.

/ българската мама /

 

 

За щастие родих много бързо след като мъжа ми ме остави в болницата. След това ме сложиха в стая на желязна селска пружина. Беше много мека и едва се изправях. Нямаше климатици или вентилатори. Може да си представите каква топлина беше.  Две нощи бяхме две майки и четири нощи пет. Попитах дали може да ме преместят във ВИП отделение, ама се оказа, че понеже не съм платила за екип, нямам право да заплатя комфортен престой…

Как родихте – нормално или ?

 

Въпреки предизвиканото нормално раждане, което беше 12 часа, аз имах 9 см. разкритие и по спешност трябваше вече да родя секцио, защото можеше да стане сухо раждане по нормален път и да загубя плода.

/ българска мама /

Родих нормално, без упойка.

Сега живеем във времена на пандемия. Бащата можеше ли да ви посещава ?

Въпреки пандемията, бащата беше с мен, само когато трябваше вече да ме оперират. Трябваше да изчака 20 мин. отвън, иначе през останалото време гледа епидорални упойки. Видя как се мъча и осъзна, че да си майка не е лесно.

/ българска мама /

Доколкото разбрах се плащат триста лева за присъствие на бащата, но лекарката ми обясни, че заради пандемията не е хубаво.

Доволни ли сте от храната в болница ?

Храната беше страхотна. Имах меню,  поръчвах си каквото искам – от месо до плод. Нямаше нещо което да го искам и да го няма.

/ българска мама /

На закуска ядохме предимно филия с масло, една сутрин малко баница и една сутрин халва.

На обяд ни даваха малко картофена манджа, ориз с месо, а на вечеря, която даваха в 16:00 ч. – едно парче руло Стефани, друга вечер две сърмички и макарони на фурна.

От какво имахте нужда по време на престоя ви в болницата, което не беше осигурено и трябваше да ви носят ?

 

В болницата, която бях от нищо не бях лишена. Всичко ми се осигуряваше като започнем с мляко за малкия, носиха ми го през два часа. Първия ден сестрите ми помагаха много. Аз дори не се занимавах с детето, тъй като бях първородна майка нищо не знаех. От втория ден започнаха да ме изправят от леглото и да ме учат сама да се оправям с детето. Въпреки това, че ме болеше от операцията, тях това вече не ги интересуваше, защото ми казаха след три дни, когато си отидеш във вкъщи ние няма да сме там.

 

 

 

 

Благодарна съм на тези лекари, че всичко  стана бързо с тяхната помощ.

/ българска мама /

Доста иронично, но още първия ден се наложи мъжа ми да свари и донесе шише вода за промиване със смрадлика. След два дни отново се наложи да носи шишета варена вода, защото сина ми се роди 4.100 кг. и не му стигаше храната, която даваха в болницата. Още нямах достатъчно кърма, затова бърках сухо мляко.

Колко пари платихте за всичко ?

 

Това е добър въпрос. Тук, когато се роди дете, независимо дали си имигрант или ирландец, раждането не се плаща. Това което до сега казвах – не дадох една стотинка за нищо, дори и за прегледите, когато бях бременна.

/ българска мама /

Следенето на бременността струваше 400.00 лв.

Имаше изследвания за около 300.00 лв., които не влизаха по здравна каса и за следене на сърдечни тонове.

Бихте ли родили отново на същото място ?

 

Бих родила, защото за мен това е една държава с много приоритети, но за сега смятам да се наслаждавам на прекрасния си син!

/ българска мама /

В никакъв случай ! Това според мен е трагикомедия. Как може мъжа ми да носи варена вода?!

Благодаря на моята лекарка и санитарните за отделеното внимание! Те не са виновни. Просто системата е много стара и се нуждае от тотална промяна.

Какво ще посъветвате бъдещите майки?

Създавайте поколения след себе си, защото човек се ражда на земята с мисъл да създаде, да отгледа  и да възпита своите ангелчета. За да може някой ден Господ да  му върне с добро, всичко това което е направил добро на  тази земя. Независимо дали сте в своята родина или не.

Ако можете да направите добро, направете го !

/ българска мама /

Да бъдат възможно най – информирани за болницата, където мислят да родят. Никога да не взимат самостоятелна ВИП стая. Престоя ще бъде скучен, а притесненията много повече.

Ако може да родят в чужбина ! Поне сегашната обстановка в България е не е добра.

Благодаря на Костадин Петков за интервюто, което взе от мен. Въпреки, че съм на 4000 км. за мен беше чест, че споделих това мое преживяване и тази огромна радост с вас.

Бъдете живи и здрави. Нека Господ закриля вас и цялото семейство !

/ българска мама /

Силно се надявам това интервю да достигне до повече хора ! Както виждате разликите са огромни, а прилики няма. Бъдете здрави и се обичайте !

 

Автор: текст и снимки – Костадин Петков

/ Mestano photography /