На 40-ия ден след Възкресение Христово Православната църква чества един от най-големите празници – Възнесение Господне, наричан още Спасовден. Преди възнесението си Христос се срещнал за последен път със своите ученици, за да им даде напътствията си за разпространението на вярата по света. С възнесението Си Иисус завършил делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят открил небето, за да могат всички да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл – Спасовден, или Денят на Спасителя.

Празникът на Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници.

 

Спасовден е последният, седми по ред Велики четвъртък. Според народните вярвания на този ден Господ прибира душите на всички покойници, които е пуснал на свобода сред хората на Велики четвъртък. Затова жените отиват рано сутринта на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на „оня свят“. Вярва се, че на Спасовден болните могат да се излекуват, ако преспят на поляна, където расте билката росен. Води ги техен близък, който се уважава като „побратим“ или „посестрима“ на болния.

 

Вярва се, че, ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата – обилна. На този ден се вярва, че русалките, които ще „сеят“ своята роса над нивите, вече са дошли.

Разпространено е и поверието, че рано сутринта на Спасовден, ако човек мълчешком отиде при пуст кладенец и се погледне в него, вместо своя образ ще види образа на онзи свой починал роднина, за когото си мисли в момента.

 

Следобеда на мегдана се събират всички и се играят „спасовските“ хора — само по песни, без музикални инструменти. Празнуват и всички именници.

От хората и веселбите, с които завършва празникът, остава и поговорката: „Те ти булка, Спасовден!“, с която се подчертава неочакваност на някакво събитие.

 

Денят е професионален празник на хлебопроизводителите и сладкарите, както и на шофьорите.

Градският си празник честват в Ахелой, Долна Баня, Китен и Тръстеник.