Д нес е последният ден от Страстната седмица. На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада.

Църковното богослужение започва през този ден рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня, така че последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото „Христос воскресе!”.

Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Според традициите

на този ден жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове – козунаците. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.

Църквата прославя Велика събота като „най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

На Велика събота се случва и голямото чудо – слизането на Благодатния огън

Над гроба на Исус Христос всяка година от небето се спуска Благодатният огън, наричан още Свещен или Небесен. Вече над 2000 години хиляди вярващи от цял свят пристигат в Йерусалим, за да станат свидетели на чудото.

Според православното вярване огънят слиза от небето само в навечерието на православния Великден и се смята, че в продължение на няколко минути той е невеществен – не топли и не изгаря.

„Слизането на Небесния или Благодатен огън” е явление, което според църквата не може да се обясни от рационална гледна точка, а от научно гледище обяснението е невъзможно. „Слизането на Небесния огън” е смятано за едно от големите чудеса в света. Вярва се, че огънят „идва” след молитва на Йерусалимския патриарх.