Велики четвъртък (Горницата)

Горницата била подредена от Христовите ученици по Негово желание. През същата онази вечер, преди да бъде предаден, Господ искал да яде пасхата, заедно със Своите апостоли. По време на тяхната вечеря, която наричаме Последната, или Тайната вечеря, Иисус Христос ни е дал като дар Себе Си във виното, предложено на трапезата, и в хляба, който Той преломил: това е Евхаристията. Ние всички сме поканени на тази вечеря от Самия Иисус Христос.

Така стигаме до завършека на нашата подготовка и вече можем да влезем в Пасхалната тайна. Но както за апостолите, така и за нас остава една последна задача: да подредим горницата.

Христос каза на апостолите Си:

„Идете, пригответе горницата.“

Благословени са тези, които приемат Господа с вяра

и приготвят за Него горницата на сърцата си

и трапезата на Неговата любов.“

 

(Вечерня на Велика сряда, тропар)

 

Умиване нозете на учениците (Йоан 13:1-20)

 

„Мъдростта Божия,

която укротява стихията,

която плаши водите на небесната шир,

която подчинява бездната,

която усмирява морето,

сега изля вода в умивало

и Владиката уми нозете на слугите Си.“

 

(Велики четвъртък, утреня, канон, песен 5, тропар)

 

На много места говорихме за това, което наричаме kenosis, себепонизяването на Сина Божи в образ на човек. Най-поразителният пример за смирението на Господа виждаме в случая, когато Иисус Христос умива нозете на Своите апостоли. Цитираното по-горе песнопение ни дава ясна представа за огромната разлика между всемогъществото на Твореца и смирения жест на Господа, Който умива нозете на слугата, за да служи на човеците.

 

Това служение на ближния, което изпълнява и на което учи Иисус Христос на евхаристийната трапеза, ни показва връзката, която трябва да помним до последни времена между страдащия брат и светия олтар.

 

„Братя, да възлюбим един другиго

Като братя Христа.

Да не оставаме чужди към страданията на ближния…“

 

(Утреня на Велики петък, известна като „Дванадесетте евангелия“, антифон*, гл. 1)

 

Служението пред олтара не бива да е нещо запазено само за малко ръкоположени хора, които не полагат грижи за бедните, с оправданието, че те (бедните) мърсят; с оправданието, че те (ръкоположените) посвещават себе си единствено на Бога и оставят на други, на социалните работници в света, задачата по облекчаване на човешкото страдание. Свети Йоан Златоуст1 ни учи да отдаваме на бедните същата почит, която поднасяме пред храмовия олтар. Нека и тези, които извършват освещаването на светите Дарове, и тези, които получават общение с Иисуса Христа, да следват като пример Господа, Който умил нозете на учениците Си.

 

„В часа, когато славните ученици, на тайната вечеря,

приемаха светлината…“

 

(Утреня на Велики четвъртък, тропар, гл. 1)

 

Очистващата вода, налята от ръцете на Господа, озарила със светлина душите на апостолите, също както кръщелната вода влива в нас благодатта на Светия Дух. Кръщелното очистване е необходимо за пристъпването към светия олтар, защото е невъзможно да бъдем причастници на Тялото и Кръвта Христови без озаряване от благодатта на Светия Дух. Чрез Иисус Христос, Сина Божи, ние получаваме общение с Бога, с ближните, и с цялото човечество.

 

 

Предложението на мира – жертва на Славата

 

След обреда на умиване и след обредните молитви на Пасхалната трапеза2, Иисус Христос взел хляба и казал:

 

„Вземете, яжте – това е Моето тяло, което за вас се преломява,

за опрощаване на греховете“.3

 

После взел чашата и казал:

„Пийте от нея всички – това е Моята кръв на Новия завет,

която за вас и за мнозина се пролива

за опрощаване на греховете.“4

 

С принасянето на хляба и виното Иисус Христос принесъл Сам Себе Си в жертва. С това Той отменил всички жертвоприношения и всесъждения (Евр. 9:11-28). Също както Авраам, когато бил подложен на изпитание, направил жертвеник, за да принесе своя син в жертва пред Бога (Бит. 22:1-18), така и тук Иисус Христос принесъл Себе Си на Отца. Кръстната жертва е приета и благословена от Отца като жертва за вечно изкупление, за живота на света.

 

Тайната вечеря е последното хранене на Иисус Христос, когато Той сяда на една трапеза със Своите приятели, и същевременно е кръстна жертва. Ето защо в нашите храмове кръстът е съединен с олтарната трапеза5. Светият Дух, получен от Църквата на Петдесетница, ни позволява да съчетаваме върху нашия олтар евхаристийната трапеза с кръстната жертва в светлината на Христовото Възкресение.

 

Когато по време на Евхаристийното богослужение сме изправени пред олтара, ние подражаваме на Иисус Христос чрез нашето предложение от хляб и вино. Какво всъщност принасяме на Бога чрез светите Дарове? В хляба и виното ние, т.е. всички присъстващи в храма, принасяме себе си, когато заедно със свещеника празнуваме освещаването на Даровете. Защото произнасянето на „амин“ от вярващите е равностойно на произнасяните от духовника молитви.6

 

Заедно с тези, които присъстват на място, Църквата събира край предложението7 и всичките си членове, вярващите от всички времена (светци и грешници, живи и мъртви, цялата видима и невидима Църква). Това събиране се нарича „ общение на светиите“.

 

Църквата е център на вселената; вътре в нея се осъществява спасението на света. Знаем къде започва Църквата (в Иисус Христос, Който е нейно начало), но не знаем къде свършва тя. Когато произнасяме евхаристийните молитви на анафората, ние, чрез светите Дарове, принасяме на Бога целия видим и невидим свят, цялото творение, със следните думи:

 

„Като Ти принасяме Твоите (дарове)

от Твоите (люде) за всички (люде)

и заради всичко.„8

 

В отговор на това Отец изпраща над нас и над нашето предложение Светия Дух, за да преобрази света. Хлябът и виното, проникнати от божествената светлина9, се превръщат в тяло и кръв на нашия Господ Иисус Христос.

 

Кръвта на Новия Завет

 

Светата Евхаристия е върхът на християнския живот. Чрез предложените и осветени хляб и вино Иисус Христос обгръща целия свят, цялата вселена, сътворена от Бога с любов и спасена от Неговата Личност. В Личността на Иисус Христос е претворено цялото Свещено Писание, от първата дума на Битие до последната дума на Откровение. Той е „Алфа и Омега, началото и краят“ (Откр. 21:6).

 

Осветеният хляб съдържа цялата свързаност между Бога и човешкия род, Връзката между Твореца и сътворените от Него се осъществява чрез завети, приношение и благодарение за даровете от Бога.

 

Светата Евхаристия ни връща през цялата човешка история; още от сътворението на Адам и Ева, по образ и подобие на Бога, и принесената от Авел жертва, завета с Ной, жертвоприношението на Исаак, пасхалния Агнец, манната в пустинята, дара на закона… и всичко друго, което Бог е сътворил за нас – за всичко ние Му въздаваме слава и благодарност. Това са заветите, сключвани между Бога и богоизбрания народ, които непрекъснато се утвърждават и възобновяват. Всички тези завещания намират своето присъствие в Иисус Христос. Той ги е съчетал в Себе Си, за да се превърне в славния Агнец на кръстното заколение.

 

Кръвта на Агнеца е новият и всевечен Завет, единствен и неповторим по своята същност. Божествената кръв припомня цялата човешка история – минала, настояща и бъдеща; но не само историята, която е в рамките на времето, на хронологическия ред, а и историята, проектирана във вечността. И наместо да потъне в забрава от човешкия ум, тя остава завинаги в паметта на Бога. Светата Евхаристия събира в себе си всичко сътворено, за да бъде обновено в бъдещия свят, в Царството небесно.

 

* * *

 

На Велики четвъртък Църквата ни напомня, че приемането на причастие е сериозна стъпка, която е от значение за целия живот. Трябва да очистваме себе си и да бъдем внимателни да не се превърнем в предатели като Юда. Много са опасностите да станем предатели, защото ние извършваме предателство спрямо Иисус Христос всеки път, когато предаваме „едного от тия Негови най-малки братя“ (Мат. 25:31-46). Но веднага след като ни бъде напомнено за тъмното дело на Юда, ние получаваме надежда от разказа за покаянието на разбойника. Защото той само за един миг, само с една дума се превърнал в наследник на Царството. Подобно на разбойника ние също можем да пристъпим към светата Трапеза с изпълнено с покаяние сърце, с твърда вяра, че сме простени и обичани от Бога.

 

„Вярвам, Господи, и изповядвам, че Ти си истинният Христос, Синът на Живия Бог, дошъл в света да спаси грешниците, от които пръв съм аз. Вярвам още, че това е самото пречисто Твое Тяло, и това е самата Твоя драгоценна Кръв. И тъй, моля Те, помилуй ме и ми прости прегрешенията, волни и неволни, извършени с дума или с дело, съзнателно или несъзнателно, и удостой ме неосъдително да приема пречистите Твои Тайни, за прошка на греховете и за вечен живот. Амин.„

 

(Молитва на св. Йоан Златоуст, която изричаме преди причастяване, а към нея винаги добавяме следващия химн от Велики четвъртък.)10

 

„На Твоята Тайна Вечеря, Сине Божий, днес за причастник ме приеми. Защото на враговете Ти няма да издам тайната, нито целувка ще Ти дам като Юда, но като разбойника Те изповядвам: помени ме, Господи, в царството Си!“

 

(Песнопение, което се пее няколко пъти по време на богослужението на Велики четвъртък като причастно пеене и като благодарствена молитва на мястото на херувимската песен.)11

 

Бележки

 

1. Двадесета омилия на св. Йоан Златоуст върху Второто послание до Коринтяни.

2. Структурата на евхаристийното богослужение и връзката му с евангелското описание и еврейския пасхален ритуал е обяснена в книгата „The Living God“, chapters 23-24; на български вж.: Чифлянов, проф. ставр. Иконом Благой. Литургика. С. 1996; Авксентий, Архим. Литургика, Пловдив. 2005 – Бел. ред.

3. Божествена литургия на св. Йоан Златоуст. София. 1999, с. 59.

4. Пак там, с. 59-60

5. В Православната църква кръстът се поставя върху олтара. Задължително е всяко богослужение да се извършва пред кръст. Свещеникът и събранието на вярващите (следвайки служещия духовник, също както някога Моисей бил следван като предводител на еврейския народ) заедно отправят молитви към Бога Отца пред разпнатия иисус Христос. Кръстната жертва отваря пред нас дверите на Царството небесно. В днешната Римокатолическа църква свещеникът обикновено служи с лице към хората: кръстът се разполага различно – или зад олтара, или до него, или над него, в зависимост от избора на верните, който в отделните енории е различен.

6. Ето защо, според каноните, свещеникът не може да празнува сам Евхаристията. Вярващите трябва да бъдат представени поне от един-двама присъстващи. Според Христовите думи: „дето„има двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз между тях“ (Мат. 28:20).

7. За същността на проскомидията вж. „The Divine in Liturgy of St. John Chrysostom“, op. cit. (на френски), pp.21-25.

8. Божествената литургия на св. Йоан Златоуст, с. 60.

9. Това е небесният огън, носителят на Светия Дух, за Когото известява св. Йоан Кръстител (Мат. 3:11; Лука 3:16; 12-19). Когато молим Отца да изпрати Светия Дух над светите Дарове, за да се превърнат те в Тяло и Кръв Христови, ние изпълняваме молитвата на епиклезата.

10. Преводът на цитата е взет от „Божествената литургия на св. Йоан Златоуст“, Синодално издателство, С., 1993, с. 69 – Бел. прев.

11. Пак там.

 

Превод: Анжела Петрова

Из книгата „Въплътилият се Бог. Празничен катехизис“, ИК „Омофор“ 2007

ОТ · КАТРИН АСЛАНОФ ·