След деня, посветен на притчи и беседи – Велики вторник, днес, на Великата сряда от Страстната седмица, Юда Искариотски уговаря с еврейските първенци от Синедриона предателството на Христа срещу 30 сребърника.

В сряда при Иисус дошла блудница, разкайваща се за греховете си. В притеснението си тя счупила съда с драгоценното миро и то се изляло върху главата на Спасителя. Скъпоценното миро струвало триста динария (Марк 14:5), затова някои от апостолите възнегодували против нея: „Защо е това прахосване?“, „Мирото можеше да се продаде и парите да се раздадат на сиромаси“. А Христос им отговорил: „Сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате“. Тя извърши добро дело за Мене [като] превари да помаже тялото Ми за погребение. За това й усърдие ще се разгласи по цял свят. Подобно на блудния син грешницата осъзнала греховете си и е “дошла в себе си“.

Със своите сълзи блудницата измила нозете Христови. За нея Той казал, че много се прощава на този, който умее много да обича.

От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.

Светото миро е благоуханна смес от елей (зехтин), гроздово вино и ароматни билки, което се вари при специален и сложен богослужебен ред.

Съгласно древноцърковната практика право на приготвяне и раздаване на свето миро имат само главите на отделните напълно автокефални православни църкви-Вселенската патриаршия, Руската патриаршия, Румънската, Сръбската патриаршии и Българската патриаршия. В своята най-нова история Българската православна църква приготвя за първи път миро през 1950 г., пет години след като Вселенската патриаршия я признава за самостоятелна.

Самото мироварене започва от Велики понеделник. Мироваренето продължава три дни.

Свареното миро се сипва в няколко съда, наричани конкуми, които след това се внасят в светия олтар. Освещаването на мирото става на Велики четвъртък. Осветеното миро се пази в специално помещение – миротека. Раздаването му за църковни нужди става въз основа на писмено поискване от епархийските началства и с благословията на главата на Църквата.

Първите три дни от Страстната седмица са посветени на личното покаяние и търсенето на прошка.

На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа. Трябва да забравите за чистенето, прането, шиенето и дори за готвенето. Ако някой престъпи това правило, вярва се, че умението му ще се отнеме.

Според традицията в ранното утро на Великата сряда родителите изпращат децата да наберат големи китки здравец, който се съхранява пред иконите в съд с вода до Разпети петък. Тогава малчуганите го раздават на богомолците, запътили се към църквата. Децата берат и други билки и цветя, с които на сутринта на Великия четвъртък се боядисват великденските яйца.