Лъчезар Радев

На фона на нарастващото напрежение между САЩ и Русия по повод на събитията в Украйна и – по-специално – на тези в Донбас и Луганск, както и на споровете и действията по завършването на „Северен поток”, гарнирано от полските провокации във връзка с него, като че ли се губи един съществен момент от събитията в Близкия Изток, извън войната в Сирия.

По-точно казано, в центъра се оказва политиката на Русия, свързана с този невралгичен район. Тя би могла да бъде дефинирана като стратегическо утвърждаване.

Основанието за подобно заключение може да бъде исторически обосновано и открито в книгата на Евгений Примаков, посветена на Близкия Изток. В нея той ясно подчертава, че регионът винаги е бил „ябълката на раздора” между двете суперсили СССР и САЩ по времето на Студената война. Никъде на друго място, аргументира Примаков, интересите им не са били така силно противопоставени, а и нерядко те са прераствали в различни по интензивност и способност за архитектонични размествания, кризисни ситуации.[1]

Изтъкнатият геостратег Збигнев Бжежински поставя региона на Близкия Изток в по-широк – геостратегически – контекст, обусловен от формирането на две обемни зони на нестабилност.

Едната, той нарича „Евразийски Балкани”, в чиито състав се включват девет страни от Евразия (5-те бивши съветски републики, заедно с Иран, Ирак, Афганистан и Пакистан).

Другата, той дефинира като „глобални Балкани”, които се оформят от страните от Близкия Изток, Персийския залив и част от Северна Африка, което е онагледено ясно на Фигура 1.[2]

От друга страна обаче, разделянето на исляма на два големи клона – сунити и шиити допълнително усложнява обстановката в региона.

От картата на Фигура 1 ясно проличава, че в Близкия Изток се оформя шиитско ядро, формирано от Иран и Ирак, което е „обградено” от две сунитски дъги. Едната, Западна –  съставена от Сирия, Йордания, Саудитска Арабия, Катар и Обединените Арабски Емирства (ОАЕ). Другата, Източна – значително по-малка по площ и обсег, –  в състава на която влизат Афганистан и Пакистан.[3]

Фигура 1. Зони и дъги на нестабилност в региона на Близкия Изток.

От трета страна, нестабилността се катализира и от специфичните междудържавни отношения, което пряко определя и състоянието на диалога като движение по „подвижни пясъци”. Това го прави, в почти всички от случаите, предварително непредвидим и непредсказуем.

На следващо място, усложнение се явяват и интересите на достатъчен брой извън регионални играчи – САЩ, Китай, ЕС, и, разбира се, Русия. Всеки от тях, съвсем естествено преследва собствените си геостратегически интереси, наложени върху проблематичната и сложна политическа история на региона, като цяло. При това, твърде големите залежи от суров петрол (около 60 % от световните запаси) и природен газ не са единствената причина за геостратегическите интереси на разнополюсните играчи.

Сега руската геостратегия, според мен, се основава на два центъра на регионална симетрия, утвърдени от историческия наратив. Единният – Саудитска Арабия и другият – Иран.

Защо?

  • защото не е тайна, че Саудитска Арабия е лидер на сунитския ислямски свят, а Иран – на шиитския (вж. Фигура 1), което определя противоборството между тях, като водещи субекти на съществуващото регионално ислямско религиозно разграничение;
  • защото Саудитска Арабия е преден пост на американските геостратегически интереси в региона, докато Иран участва във формирането на стабилен геостратегически триъгълник, формиран от Китай, Русия и него, с цел да редуцира (за момента) и да снижи максимално (в близко бъдеще) американското лидерство и влияние в региона, като цяло;
  • защото всеки един от полюсите се стреми да прекрои регионалните междудържавни съюзи в рамките на собствените се интереси;
  • защото отношението към сирийската криза на двата центъра е коренно различно, което определя и специфичните нюанси на руската регионална геостратегия;
  • защото Израел е само частица от регионалния паноптикум, независимо от стремежите му да играе роля на определящ фактор.

Руската геостратегия може да бъде обобщена, посредством формирането на два триъгълника, както това е показано на Фигура 2.

Единият се оформя от Иран, Пакистан и Либия, а другият – от Саудитска Арабия, Катар и Оман. Центровете  на симетрия в двете формирования са съответно Иран и Саудитска Арабия.

Фигура 2. Регионални между държавни триъгълници, обосноваващи руската регионална геостратегия.

Плоскостта на симетрия, на основата на която се развиват отношенията в съответните триъгълници е руската геостратегическа политика, която може да бъде дефинирана по следния начин:

  • без активната роля на Русия в региона на Близкия Изток не би могъл да бъде установен траен мир и трайно разрешаване на конфликтите;
  • основни партньори в диалога трябва да бъдат всички заинтересовани страни в региона, заедно с исторически обусловените извън регионални играчи, на основата на конструктивен и задълбочен диалог, както и на изпълнението на поетите задължения, в рамките на този диалог от всички участници в него;
  • военният фактор не може да бъде изначално условие за установяването на мир и регионално сътрудничество.

Основна роля на центровете на симетрия

Иран:

  • приемането му в Евразийския икономически съюз (ЕИС), което е обсъдено при посещението на говорителя на иранския парламент в Москва, би бил акт на мащабно геополитическо разместване и фактическо реализиране на геостратегическото сближаване на Русия, Китай и Иран, с неминуеми отражения и в региона на Близкия Изток;
  • предоставянето за използване от Русия на базата в Шахид Ноджех, за въздушни удари в Сирия, е пряко указание за укрепването на съвместните стратегически инициативи;
  • към Либия Иран се отнася с разбирането, че е необходимо прекратяването на външната намеса в конфликта в страната, което предоставя необходимите „степени на свобода” за руските дипломатически инициативи за неговото урегулиране;
  • размразяването на дипломатическите отношения с Египет благоприятстват иранските дипломатически инициативи в региона;
  • дружеските отношения с Пакистан улесняват привличането на Китай към пряко участие в разрешаването на проблемите в региона на Близкия Изток. В подкрепа на това, на 27. 3. 2021 г. Иран подписва с Китай „План за стратегическо партньорство” [4], което може да се възприеме косвено доказателство на тезата;
  • започването на разговори на високо ниво със Саудитска Арабия, проведени в Багдад, за размразяване на дипломатическите отношения между двете страни, както и желанието на Саудитите за прекратяване войната си в Йемен срещу иранските бунтовници-хути, е изключителен знак за възможни положителни промени. Би могло с висока доза на вероятност да се допусне и положително влияние на Русия в този процес, особено в контекста на „топлите” отношения между Москва и Риад.[5]

Саудитска Арабия:

  • заедно с Катар осъществява политическа и военна подкрепа на протестните движения в Тунис, Египет, Либия и Сирия. По-късно обаче дипломатическите отношения между двете държави са прекъснати, поради това, че Катар – по мнението на Саудитска Арабия – поддържа терористични групировки;
  • сега Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Бахрейн и Египет желаят да възстановят дипломатическите си отношения с Катар при посредничеството на Бахрейн[6], което означава път към реално стабилизиране на региона;
  • връзката с Оман е стабилна и фокусирана главно върху икономическите отношения. Заедно с това, Оман може да играе ролята на геополитическо предмостие за по-нататъшното подобряване на отношенията на Саудитска Арабия с Иран, благодарение на отличните дипломатически и икономически връзки на Оман с Иран;
  • Катар и Иран са свързани посредством динамиката на отношенията в Персийския залив, както и от икономическите връзки между тях. Така Иран може да укрепи приятелските си отношения в района и донякъде да парира остротата на САЩ към него;

Един от големите въпроси, които не са засегнати в този кратък анализ, са реакциите на САЩ, Израел, както и ролята на арабско-израелския конфликт, начините и пътищата за неговото урегулиране, доколкото този проблем фактически е „костелив регионален орех”.

Подходът на Русия

            Според мен, той е структуралистично верен и стратегически полезен както в регионален, така и в вътрешно политически план.

Основание за подобно твърдение ми дава факта, че Външното министерство на Руската федерация заявява инициирането на министерско ниво на четири компонентен диалог, включващ Русия, САЩ, ЕС и ООН по повод на арабско-израелските отношения, заедно с предвидена среща на външния министър на Русия Сергей Лавров с палестинския му колега Риад ал-Мелики на 4. 5. 2021 г. в Москва, както това може да се проследи от съобщението на сайта на МВнР на Русия.[7]

Онова, което следва по-нататък от усилията на Русия в региона на Близкия Изток, може единствено да бъде характеризирано като постъпателно и неотклонно движение към стратегическо утвърждаване

Няколко думи за мястото на българската външна политик

            За най-голямо съжаление, страната ни не може да се похвали с дългосрочни, още по-малко със стратегически, инициативи. Дебатът по повод на тях практически отсъства, и то на всякакви нива. В резултат от това следва очевидна външно политическа дисквалификация, която е забележима и с „невъоръжено око”. Разбира се, основанията за подобно „дипломатическо нищо” се коренят и във вътрешната политическа национална конюнктура. По-лошото обаче е, както отсъствието на диалог по тези въпроси, така и  продължаващото неосъзнаване на факта, че географското ни положение не е проклятие, а преимущество.

25.4.2021 г.

[1] Евгений Примаков, „Конфиденциально: Ближний Восток на сцене и за кулисами”, М., 2018, стр. 8.

[2] Збигнев Бжежински, „Голямата шахматна дъска”, С., 1997, стр. 143-145.

[3] Muslims in the Middle East,  http://menaresearch.se/Muslims-in-the-Middle-East/

[4] The Diplomat, “What’s in the China-Iran Strategic Cooperation Agreement?”,  https://thediplomat.com/2021/03/whats-in-the-china-iran-strategic-cooperation-agreement/.

[5] Financial Times, “Saudi and Iranian officials hold talks to patch up relations”, https://www.ft.com/content/852e94b8-ca97-4917-9cc4-e2faef4a69c8

[6] CNBC, “Saudi Arabia and its allies restore diplomatic ties with Qatar after three-year rift”, https://www.cnbc.com/2021/01/05/saudi-arabia-restores-diplomatic-ties-with-qatar-after-three-year-rift.html

[7] Министерство иностранных дел Российской Федерации, „ О телеконференции спецпредставителей «квартета» международных посредников по ближневосточному урегулированию”,  https://www.mid.ru/ru/foreign_policy/news/-/asset_publisher/cKNonkJE02Bw/content/id/4706659

ЛЪЧЕЗАР РАДЕВ

 Анализатор и автор на рубрика.  Той е родеп на  1. 11. 1963 г., Кърджали, доцент. Под негово ръководство са разработени първите национални ситуационни анализи, свързани с етническите региони в страната. Работил е в Център за стратегически изследвания. Понастоящем, интересите му са свързани с геополитически въпроси по отношение на основните играчи на евразийската сцена-Китай, Русия, Индия, Иран, Пакистан, САЩ, ЕС и др. Работи по въпросите на китайския мегапроект “Един пояс, един път”, както и върху мястото на България в (и извън) него. Биографията му е отпечатана в реномираното американско издание “Кой, кой е в света” за 2011 г.