1943 година. Младият Мустафа е назначен в библиотеката в Юргюп (Турция) като библиотекар. По това време да получиш държавна служба е голяма работа, защото частен сектор няма. Мустафа започва работа и ентусиазирано очаква читателите в библиотеката- минават ден, два, пет- никой не се появява.   Той говори с околните и подканва всички: “Вижте, библиотеката е свободна, няма никой, елате и прочетете книга.” Безуспешно- няма посетители. Решава да информира началството си за ситуацията. – Братко, стоиш ли си на стола, получаваш ли си редовно заплатата или не я получаваш? – Получавам я. – Е, тогава какво те бърка, ще се увеличи ли заплатата ти, ако има посетители? Ще си имаш повече грижи и проблеми, така или иначе никой не е идвал в тази библиотека от години … 23-годишният млад библиотекар не се отказва, започва да мисли какво може да предприеме, след време му хрумва една идея и се заема с осъществяването ѝ. Преодолява много препятствия с хиляди трудности. Едва убеждава бюрократите с вратовръзки и нацупени лица, и купува магаре. Поръчва за изработка два сандъка. Двата сандъка побират 180-200 книги, в зависимост от дебелината им. Написва ги „Книги назаем“. Зарежда книгите, товари сандъците на магарето и започва да обикаля от село на село. Освен това закача табела в библиотеката: „Отваряме само в понеделник и петък.“ Децата в селото са изненадани. Чичкото, натоварил много книги на магарето, дава книгите в малките ръце на онези бедни деца. Също като Дядо Мраз. Само че дядо Мраз е лъжа, а чичо Мустафа е истински. И има магаре вместо елени. „Деца, прочетете ги и си ги разменете между вас. Петнадесет дни по-късно ще дойда пак. Пазете ги, приятелите ви от други села също ще ги четат ”. Мустафа вече стои в библиотеката в Юргюп ден-два, останалите дни пътува от село на село с магарето си. Децата в селата всеки път посрещат библиотекаря с магарето с аплодисменти. Сърцата им бият силно от вълнение и радост, очаквайки нови книги. Новината за библиотекаря се разпространява много бързо и не след дълго хората започват да посещават библиотеката. На Мустафа му прави впечатление обаче, че жените не идват. Той пише на Zenith и Singer: „Изпратете ми шевна машина, позволете ми да напиша името на вашата фирма с големи букви на входа на библиотеката“. Zenith доставя девет шевни машини, а Singer една (първа спонсорска дейност). Обявява вторник за ден на жената. Всяка жена, която има парчета плат, тича към библиотеката. Тъй като десет машини не са достатъчни, се формира опашка. Той дава книга на всяка от жените, чакащи на опашка, за да могат да четат, докато чакат. Когато забелязва ниския процент на грамотност сред тях, започва да провежда курсове за четене и писане в читалищата. Сформира курсове по тъкане на килими и съживява тъкането на килими в региона. Междувременно кабинетът на губернатора съди Мустафа, заявявайки, че “той действа извън длъжностната си характеристика”. Чичо Мустафа, който е на 50 години, е пенсиониран под натиск. Мустафа Гюзелгьоз се превръща в легенда сред селяните и най-вече децата, в чиито сърца запалва любовта към четенето. През 2005 г. след смъртта му цяла Кападокия е в траур и решават да издигнат паметник в негова чест. Знаете ли какво е предприемачество? ▪️Да правите иновации там, където се намирате. ▪️Да не се боите да направите крачка напред. ▪️Да добавяте красота и стойност на всяко нещо, до което се докоснете.   Текст и снимки от интернет Превод на текста Emel Kodjaali