Сега четете
200 години от рождението на Георги Раковски

200 години от рождението на Георги Раковски

Георги Сава Раковси

Днес, 15.04.2021 г. отбeлязвaмe 200 гoдини oт рoждeниeтo нa Гeoрги Caвa Рaкoвcки. Cпeциaлни cъбития щe имa в рeдицa бългaрcки грaдoвe. C тържecтвeнo чecтвaнe и вoeннa цeрeмoния в Плoвдив щe бъдaт oткрити двe излoжби зa живoтa и дeлoтo нa Рaкoвcки. Тържecтвeн ритуaл щe имa и прeд пaмeтникa нa рeвoлюциoнeрa в родния му град Кoтeл.

Паметник на Георги Раковски в Котел

В София щe бъдaт пoднeceни цвeтя и вeнци прeд бюcт-пaмeтникa нa Рaкoвcки на Алеята на бележите българи в Бoриcoвaтa грaдинa с участието на Националната гвардейска част. Лично вицепрезидентът Илияна Йотова ще открие две експозиции посветени на Раковски, в националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

По случая, БНБ издаде възпоменателна монета от 10 лева. На лицевата страна на монетата са изобразени следните елементи: емблемата на БНБ с годината „1879“ върху лентата, в полукръг горе надпис „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА“, долу номиналната стойност „10 ЛЕВА“ и годината на емисията „2021“. На обратната страна на монетата e изобразен Г. С. Раковски, отстрани има надпис „200 ГОДИНИ“, а отгоре в полукръг  „ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕОРГИ С. РАКОВСКИ“.

                                                                                     

Раковски е личност с голям идеен размах – той е етнограф, журналист, издател, учител по чужди езици и дори поет. Взима сериозно отношение и по църковния въпрос. Негови „ученици“ в по-голяма или по-малка степен са Васил Априлов, Димитър Цанков, Иван Касабов, и най-вече – Васил Левски. За времето си Раковски е известна личност, познат в Гърция, Сърбия, както и сред одеските българи.

Георги Раковски е първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България и е негов ръководител през първите десет години. Като идеен вдъхновител на четническото движение, той не само поставя началото на организираното националнореволюционно движение, но го издига на нов, още по-висок организационен етап. Неговият богат опит и теоретична дейност са използвани от следващото поколение български революционери в лицето на Васил Левски и водачите на Априлското въстание от 1876 година. Следи в духовния живот на българския народ оставя и неговата писателска, журналистическа и публицистична дейност. Целият му живот е посветен на делото за освобождение на България от османско владичество.

Вижте и

Раковски и Левски са две части на една идея – националноосвободителната. Васил Левски е най-успешният и последователен ученик на Раковски, който доразвива идеите му. Раковски проумява, че е нужно народът да се организира в един бунт, в който четите да играят огромна роля – не на кърджалии, и хайдуци, а на народни защитници. С тази цел той написва „Горски пътник“, както и „Привременният закон за горските чети“, който трябва да послужи като устав на новото българско правителство.

Пак той сформира Двете легии. Именно в тези две легии трупа своя боен опит Васил Левски. Тук той става знаменосец на Раковски и се сдобива със своя прякор – Левски – даден му именно от Раковски, за неговото мъжество и решителност. Пак по време на участието си в двете Легии (Първата и Втората) Дяконът вижда, че народът не е подготвен да въстане и трябва убеждение по места. За тази цел Апостолът се свързва най-напред с друг ученик на Раковски – Иван Касабов, но тъй като той поддържа теза за автономия на България пътищата им се разделят. Постепенно Левски приема идеята на Раковски за „привременното правителство“ и я доразвива, но той отбелязва, че това „привременно правителство“ трябва да стъпи върху едни тайни комитети, които да работят вътре в страната и закълнат хората – а не да се чака помощ отвън. В това е голямото осъзнаване, до което достига Левски, като продължител, на делото на Георги Раковски. В последните си мигове 1867 година Раковски има оживена кореспонденция с Левски по този въпрос. Той се радва, че ученикът му е достигнал до същите изводи до които е достигнал и самият той „и дори го е задминал“ и иска да го подпомогне, но вече е изтощен от непрестанното киснене по затворите и тичане в опити за бунт и църковни борби. Умората взема своя връх и той се разболява тежко (скоро след това умира). Г. С. Раковски обаче може да е спокоен – делото на живота му е продължено от неговия достоен наследник.

Каква е вашата реакция?
Много ми хареса
0
Не ми хареса
0
Не съм сигурен
0
Развълнувах се
0
Вижте коментарите (0)

Напиши коментар

Вашият мейл адрес няма да бъде публикуван.

Нагоре