Днес, 15.04.2021 г. отбeлязвaмe 200 гoдини oт рoждeниeтo нa Гeoрги Caвa Рaкoвcки. Cпeциaлни cъбития щe имa в рeдицa бългaрcки грaдoвe. C тържecтвeнo чecтвaнe и вoeннa цeрeмoния в Плoвдив щe бъдaт oткрити двe излoжби зa живoтa и дeлoтo нa Рaкoвcки. Тържecтвeн ритуaл щe имa и прeд пaмeтникa нa рeвoлюциoнeрa в родния му град Кoтeл.

Паметник на Георги Раковски в Котел

В София щe бъдaт пoднeceни цвeтя и вeнци прeд бюcт-пaмeтникa нa Рaкoвcки на Алеята на бележите българи в Бoриcoвaтa грaдинa с участието на Националната гвардейска част. Лично вицепрезидентът Илияна Йотова ще открие две експозиции посветени на Раковски, в националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”.

По случая, БНБ издаде възпоменателна монета от 10 лева. На лицевата страна на монетата са изобразени следните елементи: емблемата на БНБ с годината „1879“ върху лентата, в полукръг горе надпис „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА“, долу номиналната стойност „10 ЛЕВА“ и годината на емисията „2021“. На обратната страна на монетата e изобразен Г. С. Раковски, отстрани има надпис „200 ГОДИНИ“, а отгоре в полукръг  „ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕОРГИ С. РАКОВСКИ“.

                                                                                     

Раковски е личност с голям идеен размах – той е етнограф, журналист, издател, учител по чужди езици и дори поет. Взима сериозно отношение и по църковния въпрос. Негови „ученици“ в по-голяма или по-малка степен са Васил Априлов, Димитър Цанков, Иван Касабов, и най-вече – Васил Левски. За времето си Раковски е известна личност, познат в Гърция, Сърбия, както и сред одеските българи.

Георги Раковски е първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България и е негов ръководител през първите десет години. Като идеен вдъхновител на четническото движение, той не само поставя началото на организираното националнореволюционно движение, но го издига на нов, още по-висок организационен етап. Неговият богат опит и теоретична дейност са използвани от следващото поколение български революционери в лицето на Васил Левски и водачите на Априлското въстание от 1876 година. Следи в духовния живот на българския народ оставя и неговата писателска, журналистическа и публицистична дейност. Целият му живот е посветен на делото за освобождение на България от османско владичество.

Раковски и Левски са две части на една идея – националноосвободителната. Васил Левски е най-успешният и последователен ученик на Раковски, който доразвива идеите му. Раковски проумява, че е нужно народът да се организира в един бунт, в който четите да играят огромна роля – не на кърджалии, и хайдуци, а на народни защитници. С тази цел той написва „Горски пътник“, както и „Привременният закон за горските чети“, който трябва да послужи като устав на новото българско правителство.

Пак той сформира Двете легии. Именно в тези две легии трупа своя боен опит Васил Левски. Тук той става знаменосец на Раковски и се сдобива със своя прякор – Левски – даден му именно от Раковски, за неговото мъжество и решителност. Пак по време на участието си в двете Легии (Първата и Втората) Дяконът вижда, че народът не е подготвен да въстане и трябва убеждение по места. За тази цел Апостолът се свързва най-напред с друг ученик на Раковски – Иван Касабов, но тъй като той поддържа теза за автономия на България пътищата им се разделят. Постепенно Левски приема идеята на Раковски за „привременното правителство“ и я доразвива, но той отбелязва, че това „привременно правителство“ трябва да стъпи върху едни тайни комитети, които да работят вътре в страната и закълнат хората – а не да се чака помощ отвън. В това е голямото осъзнаване, до което достига Левски, като продължител, на делото на Георги Раковски. В последните си мигове 1867 година Раковски има оживена кореспонденция с Левски по този въпрос. Той се радва, че ученикът му е достигнал до същите изводи до които е достигнал и самият той „и дори го е задминал“ и иска да го подпомогне, но вече е изтощен от непрестанното киснене по затворите и тичане в опити за бунт и църковни борби. Умората взема своя връх и той се разболява тежко (скоро след това умира). Г. С. Раковски обаче може да е спокоен – делото на живота му е продължено от неговия достоен наследник.