„Цените се вдигат със страшна сила. „Пфайзер“ бяха 12 евро, после станаха 15.50 евро, сега за 2022 и 2023 година се подписват договорите на Европейския съюз за 900 милиона ваксини, но вече на цена 19.50 евро.“
Тези думи на премиера Бойко Борисов от неделя накараха в понеделник журналисти от чужбина няколко пъти да питат на редовния брифинг на Европейската комисия за какво става дума, вярна ли е тази цена, какви са тези стотици милиони дози?
Пред деца в село Тополово той добави „като опитен човек“, че „в новите бюджети финансистите трябва да залагат много, много по-големи буфери за ваксини“, защото това са към 18 млрд. евро по неговите сметки.
На брифинга в Брюксел естествено отказаха да коментират въпросните 19.50 евро, споменати от Борисов. Цената на доза от която и да е компания е обект на търговска тайна и публично не се разкрива, са отговаряли говорители и еврокомисари, включително на питания в Европейския парламент. Логиката и на купувача, и на продавача е, че по този начин могат да постигнат оптимални условия за себе си.
Досега подобно нещо си е позволявала единствено белгийският държавен секретар по въпросите на бюджета Ева де Блийкер. В края на 2020 г. тя публикува в профила си в „Туитър“ малка таблица с цените, договорени за нейната страна (а цената е една и съща по договор за всички в ЕС), но много бързо съобщението бе изтрито. В него се видя, че доза от Pfizer струва 12 евро, а от Moderna 18 евро.
Видеозаписът на Борисов от неделя, в който той посочва цената, и в момента е достъпен в сървъра на Министерския съвет. Зачести практиката пресслужбата на правителството да спестява ключови елементи от изказвания на премиера и точно тази фраза липсва в писмения вариант на съобщението.
„Министър-председателят Бойко Борисов обърна внимание, че и към момента борбата със заразата продължава и вече тече подготовка на европейско ниво относно ваксинирането през следващата година, но вече при по-високи цени. По тази причина според премиера в новите бюджети би следвало да се залагат и по-големи буфери за ваксини.“
Но поне двама журналисти питаха в понеделник Ерик Мамер, говорител на комисията, за цената и за бройките ваксини. В отговорите се включи и колегата му Стефан де Кеерсмекер, говорител по въпросите на здравето, безопасността на храните и транспорта.
Обяснението им, казано накратко е, че договаряните дози са два пъти повече – близо 2 млрд. броя, а по цената е трудно да се правят сравнения с предишни договори, защото условията са съвсем различни.
„Трябва да се подготвим за следващите фази от пандемията – през 2022 г. и след това, когато ще се нуждаем от втора бустерна доза, и да сме готови за варианти – известните ни сега и такива, които ще се появят в бъдеще. Освен това ще трябва в един момент да ваксинираме децата и тийнейджърите“, каза Стефан де Кеерсмекер.
„Стъпваме и на работата, свършена в инкубатора HERA, и заключенията, че ще се нуждаем вероятно от около 2 млрд. дози за справяне с тези предизвикателства и на тази база започнахме преговори за договор. След като обсъдихме в стиъринг борда и, разбира се, със съгласието на страните членки, продължихме напред (към подписване на договор)“, допълни той.
HERA е план на ЕК за подготовка за биозащита срещу вариантите на COVID-19, представен на 17 февруари 2021 г. Той трябва да премине в постоянна структура с име със същото съкращение и наричана Европейска агенция за подготовка и реагиране на извънредни здравни ситуации. В момента инкубаторът HERA включва сътрудничество с изследователи, биотехнологични дружества, производители и публични органи в ЕС и в световен мащаб с цел откриване на нови варианти на вируса, предоставяне на стимули за разработване на нови и адаптирани ваксини, ускоряване на процеса на одобряване на тези ваксини и увеличаване на производствения капацитет.
„Ди Велт“ написа миналата седмица за преговори за 1.8 млрд. дози, а източник от ЕС обясни пред агенция „Франс прес“, че това са „второ поколение“ ваксини, от които се очаква да са ефективни срещу много повече варианти. Договорът ще е за 900 милиона плюс опция за още толкова, с много по-категоричен ангажимент на производителя за доставянето им навреме, произведени в Европа и разпространявани с приоритет за Европа.
Когато в понеделник журналисти настояха за обяснение дали в новия договор цената действително ще е по-висока, говорителят Ерик Мамер каза:
„Бих посъветвал да не се сравняват договори, които не са от еднакъв порядък или няма да бъдат еднакви. Първият, за който говорите, е АРА – предварително споразумение за покупка, според което комисията от името на страните членки направи авансово плащане и инвестира в компаниите, за да им помогне да разработят ваксините. Предстоящите договори ще са с друг характер, така че не коректно да се сравняват.“
Затова и говоренето на Борисов за 12 и 19 евро на доза не е коректно. Първата цена е формирана, след като от името на страните от ЕС, включително България, в BionTech (партньорът на Pfizer) бяха инвестирани миналата година поне 100 милиона евро, а преди това германската компания е получавала друга финансова помощ от европрограмите за разработване на иРНК технологията. Втората цена е в типичен търговски договор, в който няма калкулиране на авансови инвестиции и плащания.
Милиардите, споменати от премиера в неделя, са за целия ЕС, и то ако страните решат, че искат да ваксинират само и единствено с този продукт. Конкретните договорености за всяка пратка са правомощие на националните държави и те могат, както вече постъпи България, да се откажат от част от тях. Така разходът за българския бюджет би трябвало да бъде съвършено различен.
При население на ЕС от 447 млн. души тези по 900 млн. дози стигат за изцяло ново ваксиниране на всички – от новородените до най-възрастните във всяка от двете следващите години. Колко продължителна ще е защитата на ваксините, дали ще действа срещу нови варианти на коронавируса и дали ще се наложи само една бустерна доза или нова кампания за ваксиниране, решава всяка страна според националните си особености.
Ако България реши да вземе всичките полагащи ѝ се 13.95 млн. дози Pfizer, те биха били напълно достатъчни за защита на цялото население, без да се прибягва до какъвто и да е друг продукт – например еднократната ваксина на „Янсен“, която се очаква през април. При посочената от Борисов цена това би бил разход от 272 милиона евро, или 544 милиона лева. За икономика от около 120 милиарда лева и предвид това какви щети спестява ваксинирането този разход не би трябвало да е драматичен за финансистите.
Каква е вашата реакция?
