Сега четете
Щеше да бъде един от символите на Слънчев Бряг

Щеше да бъде един от символите на Слънчев Бряг

Да пристават корабчета за морски разходки, предоставящи на гостите на комплекса романтична разходка до Стария Несебър, да акостират и яхтсмените с техните яхти. Денят е от 17 декември 1976 г., а краен срок за изпълнението – летен сезон 1977 г.

Максим МОМЧИЛОВ                                                                                                       

Вероятно той щеше да бъде един от символите на Слънчев Бряг.Над 300 метра бетонен пристан, влизащ навътре в морето. Намиращ се на централния плаж пред хотел „Глобус”- със сладкарница – ресторант в края. Щеше да разполага с кула за скокове във водата намираща се успоредно на него. Свръзката между тях щеше да е въздушна /пак мост, но без пилони/. Предвиден бе и символ с височина 10 метра, който да се издига гордо в края на пристана!                                                                                                                                                     Там щяха да пристават корабчета за морски разходки, предоставящи на гостите на комплекса романтична разходка до Стария Несебър.Щяха да акостират и яхтсмените с техните яхти.Предвидено е било и място за водните атракции, като скутери, банани, парашути… А след това човек може да се нахрани и разхлади във ресторанта – сладкарница.                                                                                                                                     Такъв е бил замисълът и такава е била и задачата на архитектите, проектантите, конструкторите… и строителите на това съоръжение. Краен срок за изпълнението – летен сезон 1977 г.                                                                                                                             Строежът започва усилено и повечето от работата е свършена. Остават довършителни работи, като обзавеждане на сладкарницата, изграждане на помощните стълби и въжен мост, поставяне на дървената конструкция. Доизграждане и монтиране на символа. Саниране на естакадата… и други дребни задачи.                                                                                    Всичко е изглеждало перспективно и розово. Слънчев Бряг ще има нова придобивка и гостите му ще има къде да се забавляват и наслаждават на почивката си. Ще се открият нови работни места за хората и ще се увеличат приходите от курорта…       Но никой не слага в сметките си Природата. Всъщност проектантите са придвидили силата на вълнението в проекта… но то се е оказало или недостатъчно или…                                                                                                                                                                     Когато се съюзът две големи сили, като Вятърът и Морето – става страшно. Денят е 17 декември 1976 г.! Вече седмица вятърът духа от изток – „Леванти“,разказва Стати Михайлов. Вълнението на морето е невиждано, дори старите рибари не си спомняха за подобно време. Някой от тях казваха, че ако продължи да духа, морето ще се получи като леген, наведен на една страна и ще дойде много вода, която да залее всичко!                                                                                                                                                                                                      Тежките, дебели, дълги /по цялата дължина на несебърския залив/ вълни, бавно, една след друга се разбиваха в брега. Изземвайки малко по малко от пясъчната ивица, която накрая остана толкова малка и ниска, че вълните влизаха спокойно в комплекса. Морето вече бушуваше из парковите пространства, алеите, сградите!                                                                                                                       Водата идваща по пешеходната алея пред хотел „Кубан“, образува огромна локва, която стигаше до ресторант „Палма“ /800 метра навътре в сушата/. Голяма част от Слънчев Бряг беше залят. А сградите намиращи се близо до брега бяха наводнени и ламосани /пълни с вода и пясък/. Например, ресторант „Лазур“, беше до половината във вода и пясък. В пясък и вода беше и чисто новата „Шкода” на главния готвач на ресторанта.                                                                                                                                                      Високите над 6 метра вълни срещаха първо новопостроената сладкарница, а след това един по един пилоните на пристана поемаха и изземваха от силата на вълната, която го покриваше изцяло. Звукът беше… оглушителен! Първо подаде и се наклони символът, а малко след това и сладкарницата. Бавно ден след ден морето си връщаше своето, а за нас – хората, беше отредено само да гледаме… като странични наблюдатели!                                                                                                                                                          От този момент нататък, можеше да се мисли само как да се отстрани всичкия безформен бетон, криви железа, релси… и отломките от иначе красивия пристан. Това което беше замислено, като атракция и в полза на човека, вече представляваше опасност за него.                                                                                                                                                         След няколко седмици, огромна „Бига“ /морски кран/, беше пуснал котва над останките и парче по парче вадеше отломките и дълбоко забитите в пясъка пилони. Товареше ги на шлепове, които ги разтоварваха на кейовата стена на южното пристанище на Несебър.                                                                                                                                                      Голямата загуба от това събитие, водеше и определено съмнение, че не всичко е било добре обмислено от проектанта. Беше образувана следствено-предварителна проверка, за нанесени щети в особено големи размери, което беше прекратено по чл.21 от НК поради липса състав на престъпление.                                                                                                                  Все пак не може да се подведе като обвиняем: природата- това са снимки от въпросното следствие. А остатъкът или по-скоро част, от иначе така добре замисления пристан, може да се види и днес пред хотел „Глобус”. Укрепен и останал единственият пристан във най-големият и представящ ни пред света курорт.

Вижте и

МАКСИМ МОМЧИЛОВ

Автор на ЛюбословиеБГ, кореспондент. Той е гл.редактор на вестник „Слънчев бряг прес”. Завършва Философския факултет на Софийския университет “Св.Климент Охридски”.По време на следването си 1975-1979 се е дипломирал и във факултета за подготовка на лектори в същия университет със специалност ”Философия и социология”.През 1990-1991 специализира “Периодичен печат” във Факултета по журналистика и масови комуникации. още …

Каква е вашата реакция?
Много ми хареса
0
Не ми хареса
0
Не съм сигурен
0
Развълнувах се
0
Вижте коментарите (0)

Напиши коментар

Вашият мейл адрес няма да бъде публикуван.


© 2022 Всички права запазени!
Изработка на сайт от MySuper.Site

Нагоре