За всички е кристално ясно, че изборите преминаха, независимо от липсата на окончателен резултат, все още. Независимо от това, какъв ще бъде той, поредността на участниците в новия парламент, като че ли, няма да се промени.

От друга страна, започнаха спекулативните съждения относно това, кой е победителят. За мен обаче този въпрос съвсем не е от съществено значение, поради следното основно съображение: „погачата на властта” продължава да се търкаля по друмищата и, поради назряващи вождистки мераци на парламентарно представените субекти, съвсем не се знае в кои ръце ще се спре.

От тук е и изводът: правителство ще бъде сформирано трудно, даже на хоризонта проблясва и възможността това да не може да бъде направено.

Следователно: на ход е Президентът.

Даже – с висока доза на сигурност, – може да се твърди, че той е единственият печеливш в проведените избори.

В средно времеви порядък (1-2 месеца) той е необходимо:

  • да бъде аксиоматично готов със служебен кабинет по всяко едно време;
  • да построи тактиката си така, за да придвижи осезаемо и необратимо напред тезата за „президентска република”, която в един момент, катализирана и от общественото недоволство, ще се яви на дневен ред в пълната си сила;
  • да стои еднакво далеч от всички политически субекти, защото ще има задълбочаващи се опити да бъде потопен в „блатото на несъстоятелността” и така да изгуби скорост, одобрение и уважение;
  • да засили работата на „Стратегическия съвет” и в този контекст да постави на нов коловоз „Националния стратегически документ” като го позиционира за разглеждане и в (и извън) националните рамки.

В по-далечен времеви порядък (5-6 месеца) е необходимо:

  • да излъчи качествено нови международни инициативи със стратегическа за страната важност;
  • да стартира подходяща дискусия относно външно-политическата рамка на отношенията на България в (и извън) ЕС и НАТО;
  • да придвижи напред стратегическото партньорство с Китай и Русия, като го издигне в нова – съзидателна – фаза;
  • да предложи качествен диалог по проблемите на Черноморското Икономическо Сътрудничество (ЧИС) като фактор за стабилност и развитие на региона.

Общият извод, според мен, би могъл да се формулира така: по всичко личи, че Президентът е печелившият фактор от преминалите парламентарни избори. Това тепърва ще бъде видяно и анализирано.

Задачата на Президента: подходящо стратегическо и тактическо „оползотворяване” на шанса.

Мисля, че ще успее. Трябва.

ЛЪЧЕЗАР РАДЕВ

 Анализатор и автор на рубрика.  Той е родеп на  1. 11. 1963 г., Кърджали, доцент. Под негово ръководство са разработени първите национални ситуационни анализи, свързани с етническите региони в страната. Работил е в Център за стратегически изследвания. Понастоящем, интересите му са свързани с геополитически въпроси по отношение на основните играчи на евразийската сцена-Китай, Русия, Индия, Иран, Пакистан, САЩ, ЕС и др. Работи по въпросите на китайския мегапроект “Един пояс, един път”, както и върху мястото на България в (и извън) него. Биографията му е отпечатана в реномираното американско издание “Кой, кой е в света” за 2011 г.