Холистична икономика – част 1: Принципът “Равен достъп до публични блага”

Холистична икономика – част 1: Принципът “Равен достъп до публични блага”
Всеки цялостен модел на организиране на обществото засяга икономическите отношения в съответната система, урежда правото на собственост, правилата за търговия, икономическите и трудови права, както и редица други важни въпроси.

В продължение на хилядолетия държавите са се уповавали на капиталистическа икономика, в която користният стремеж към богатство води до икономически растеж, а държавата и частните субекти могат да реализират свои желани проекти. Това е дълбоко вкоренена психологическа програма за изграждане на икономически взаимоотношения между участниците и нейното коректно анализиране или търсенето на алтернативи са, меко казано, непопулярни начинания.

Капитализмът се свързва със свободната стопанска инициатива. Ако разгледаме пределите на тази свобода, ще установим следните ограничения в капиталистическата икономика:

• Начинаещият предприемач по правило няма достатъчно ресурси, с които да реализира свой проект. Той се нуждае от кредитиране, което означава одобрение от банка или инвеститор. Така проектът му ще бъде одобрен само ако той носи възвръщаемост на съответния кредитор или инвеститор. Това от своя страна означава, че творчеството на предприемача се ограничава до създаване на продукт, който някой друг желае в момента и не е задължително да бъде онзи обект, който творецът има потребност да създаде.

• Свободата на частния предприемач е крайно лимитирана от отношението на останалите търговци към него. Всяка малка или средна корпорация сравнително лесно може да бъде принудена да се слее с по-голяма, тоест да бъде погълната. Нейната свобода на пазара съществува до момента, до който дейността ѝ не стане привлекателна за по-голяма корпорация или непривлекателна за държавата.

Холистичното управление насочва икономическите и социални процеси глобално от много по-висока перспектива. При него е характерно цялостно и гъвкаво планиране за десетилетия напред, което да доведе до облагородяване на средата и развиване на участниците. При капиталистическото управление е характерно, че повечето частни субекти планират в кратки срокове и без намерение да облагородяват средата, а целят да я експлоатират по най-изгодния за тях начин, за да си връщат дълговете и да продължават да привличат капитал.
Капиталистическата икономика може да се развива успешно само когато човек се отъждествява със своето его и се поддава на всички импулси за неговото задоволяване. Тази система убеждава лицето, че неговата значимост като гражданин и индивид се измерва с размера на неговото материално богатство. Тази нагласа е ключова за формирането на търсене и за създаването на нови и все по-луксозни вещи, които да послужат като отговор на импулсите на егото. Социално-икономическото израстване на индивиди и колективи в тази система е възможно, когато те преследват парите и доминацията над останалите. Капитализмът окуражава да се създава, за да се спечели, независимо колко вреден е един продукт, и да се блокира друго благо, за да се опази изгодата, независимо колко полезно би било то за обществото. Издигането на хора и организации с егоистични нагласи съществено намалява капацитета за добро лидерство на всяка общност.
Следователно хора, изграждащи представа за себе си като духовна същност, която следва да бъде опазвана и развивана с чистота на мисли, емоции, действия и принципи, ще бъдат неудобни потребители, които създават качествено различно търсене. Духовност, която не се свързва с религиозна институция и подчинено отношение, също ще доведе до осъзнато и активно поведение като гражданин и потребител. Такива хора ще разбират и реагират, когато са излъгани от своите политици, измамени от търговци и подведени от институционализирани духовни лидери.

Ако човек насочва силите си в посока, която не стимулира другите да произвеждат за него ненужни блага и ако постига все по-голяма материална независимост и чувство за мярка, то той ще започне, макар и в малка степен, да движи колелото на икономиката в друга посока.
Човек или организация, които са водени от движещата сила в служба на цялото, следва да гарантират своята материална независимост, физическа сигурност и точно въздействие в света, за да просъществуват те и идеалите им.
Изобилието и богатството не са нехуманни състояния или вредни желания. Социалният проблем настъпва, когато човек спре да се интересува какво върши, за да се сдобие с тях, когато пренебрегва какво се случва с останалите и каква реалност формира със своите нагласи и действия. Именно това заслепяване се явява най-големият социален проблем на капиталистическите общества и на икономическите процеси в тях!
За да се изгради идеалът за холистично общество, което организира себе си в служба на цялото и развива всички свои участници в хармония със средата им, е необходимо да потърсим отговор на следния въпрос: Как да изградим холистична икономика?

В настоящето всички държави изграждат икономиката в обществата си по егоистичен модел, който е капиталистически. Това означава, че за да бъде изграден успешно холистичният икономически модел, той трябва да бъде приложен по такъв начин, че да може първоначално да се адаптира в капиталистическата система на икономически взаимоотношения. Причината за зараждането на холистичния икономически модел като част от капиталистически общества е, че на планетата не съществува политически и икономически вакуум.

Възможността за експериментиране на вариации на холистичния икономически модел с откриването на нови земи вече е осъществима извън пределите на Земята, тъй като тя е добре позната и разпределена. Тук е важно да се отбележи, че при „откриването“ на нови земи в миналото това в повечето случаи е било на практика тяхното отнемане от дотогавашните обитатели, които са живеели със своите традиционни племенни обичаи и социално-икономически модели. Холистичният икономически модел никога и по никакъв начин не трябва да бъде налаган насилствено, както това е извършвано с капиталистическия при колонизирането на земи. Разочарованието от принципите, на които се основават капиталистическите общества, и търсенето на по-добре работещи решения ще даде възможност на холистичния модел да намери своите привърженици, идеологически пазители и политически пионери в основните сфери на обществен живот.
Една от най-важните области, в които е необходимо трансформиране на отношенията в обществото, е икономиката и всички аспекти, свързани с нея.
За разлика от капиталистическата и комунистическата система холистичната изгражда икономиката в общността, като на първо място организацията прави оценка на потребностите на всеки свой участник. Производството с ресурси, които са публична собственост, се съотнася изцяло към интересите на субектите на холистичния модел. Следователно това е икономика, която се изгражда, за да трансформира материалните ресурси в блага по онзи начин за времето си, който ще доведе до най-добро удовлетворяване интересите на всички субекти на холистичния модел.
Холистична икономика е онази, при която създаването, предлагането, разпространението, потребяването и преработката на блага се осъществяват по начин, който да защитава интереса на човечеството, но и тези на околната среда, растенията и животните. Това е съществена разлика с визията в капиталистическата икономика, която организира себе си, като разчита на срещането между търсене и предлагане и сблъскването на частни интереси на множество участници, без да са водещи интересите на ниво биологичен вид и планета. Капитализмът разглежда всеки участник в системата си (включително и хората) като заменим ресурс, който се използва от доминиращ частен субект в най-голяма степен без оглед на хармоничното развитие на живите организми и тяхното щастие.

Холистичната икономика се различава съществено от капиталистическата и по отношение на принципа на разпределение на благата, създадени с публични ресурси. Осигуряването им се извършва приоритетно по класове нужди за всички членове на общността, тъй като това се разглежда като основно човешко право, което системата следва да защитава. По този начин холистичната икономика подрежда по класове потребностите, а не хората, както това извършва капитализмът. Трудовият процес от своя страна се явява функция на изпълнение на това човешко право и на реалното удовлетворяване на потребностите на участниците.Принципът на равен достъп до публични блага

Необходимо е дебело да се подчертае, че холистичният модел не предвижда отнемане на частна собственост и не премахва частната собственост като институт, тъй като това противоречи на правата и свободите на лицата! Нещо повече, неприкосновеността на частната собственост е защитена в много по-голяма степен за едно лице в държава, организирана по холистичен модел, дори когато то е нарушило правните норми и независимо от това колко необходима е една вещ за публичните нужди. В капиталистическите общества винаги съществува възможност частната собственост да бъде отнета в публична полза, както и като санкция за правонарушение. Тези правни възможности често пъти не стоят във фокуса на внимание на гражданите в капиталистическите държави, но те са факт.

Основната специфика на холистичната икономика е, че публичните ресурси се управляват като единен организъм и се използват за създаване на блага, които са със свободен достъп, разпределяни в относително равно количество между участниците. Тази система цели да бъдат удовлетворени техните класове от потребности и индивидуалните им предпочитания.

Разпределянето на част от публичните ресурси, собственост на холистична организация, по начин, по който да се осигури безплатен и равен достъп до стоки и услуги, е от ключово значение за създаването на холистично общество. Както вече беше посочено, разпределението не следва да се отнася за всички публични блага, тъй като една част са необходими за лицата, които извършват специфични дейности, например космонавт и неговият скафандър или пожарникар и неговият противопожарен костюм с техническо оборудване. Първоначално тези блага не следва да попадат в приложното поле за свободен достъп и равно разпределение между всички. При добро управление на холистичната организация ще бъдат включвани все повече блага със свободен достъп.
На капиталистическата максима „Безплатен обяд няма“ се противопоставя холистичната: „Обядът е безплатен, когато го създаваме заедно и го споделим помежду си.“

Защо е важен равният достъп до стоки и услуги, създадени с публични ресурси?

На първо място, защото по този начин се прилага на практика ценностното убеждение, че всички хора са еднакво важни проявления на човечеството и Абсолюта, поради което заслужават равен достъп до блага и по-специално до онези, които се създават с публични ресурси. Когато се даде възможност на човек да получава необходимите стоки и услуги в същата степен, както всички останали, постепенно ще се елиминира класовото разделение на обществото по икономически признак, а с това и усещането, че едни хора заслужават повече права от други. Както беше отбелязано по-горе, благата в холистичната организация не се явяват награда и тяхното отнемане не се използва като санкция, тъй като те се разглеждат като необходимост за съществуване и водене на добър живот, който холистичното общество цели да осигури за своите участници.
Правото да получиш една вещ или услуга безплатно и по едно и също време с останалите участници е това, което е от значение, за да се постигне равенство при разпределение на благата. Така например, ако един човек не желае в конкретен ден да консумира ягоди, то той няма да си поръча доставка на ягоди, но възможността те да му бъдат предоставени, ако той пожелае, е онова, което го поставя наравно при разпределянето на благата с всички останали участници. Тази възможност да избира му дава свободата да прецени дали да потребява, или не дадена стока или услуга и да удовлетвори индивидуалните си потребности. Следователно достъпът до благата е значимият критерий, че една холистична организация е успяла да постигне удовлетворяване на потребността на даден индивид наравно с тези на останалите.
За да бъде осъществен принципът за равен достъп до блага, включването на даден продукт за реално предоставяне на участниците ще се осъществи, когато той е в нужното количество да удовлетвори напълно потребностите на всички участници в системата, които го желаят.
Чрез равния достъп до стоки и услуги се цели фокусът на човека при извършването на трудова дейност да бъде върху това, което дава, а не основно върху това, което получава, както е в егоистичните системи. Това, което човек получава в холистична организация, е индикатор дали тя се управлява добре и участниците в нея са способни да постигнат желаните резултати. Дали ще съществува изобилие за всички, ще зависи от управлението на организацията, отдадеността и етиката на участниците и условията, в които те живеят.
Равният достъп се отнася до благата, които са публична собственост на държава, действаща като холистична организация, а не до частната собственост на нейните граждани. Няма пречка частна организация да се трансформира в холистична и да организира управлението и разпределението на своята собственост между участниците си по холистичен образец. Не е от значение дали собствеността, която е обозначена за разпределяне, е на частна организация, на държава или на международна организация, стига тя да се управлява в интерес на субектите на холистичния модел и да се осигури на участниците равен достъп до необходимите блага. Разпределението им в организацията се отнася единствено до нейните членове, а не до всички хора. Това ограничение е необходимо, тъй като мотивира участниците в системата да разглеждат себе си като част от единна общност, засилва устойчивостта, самодостатъчността на организацията и възможността тя да се развива. Всеки, който желае да получава продукти, произведени от холистична организация, трябва или да е част от нея и да работи за организацията, или, ако търгува с нея, да съобразява поведението си с принципите ѝ.
Достъпът до стоки и услуги за участниците в холистичната общност замества различното заплащане за техния труд, обезценяването или надценяването на стоки и услуги и създаването на различни икономически възможности за хората в общността. При премахването на посредниците във вътрешната търговия оскъпяването на стоките ще намалее драстично, което означава, че ще се намалят времето и енергията, необходими да се въведе една стока в обращение и да достигне до своя краен потребител.
Когато се говори за равен достъп до блага в капиталистическото общество, се има предвид възможността една стока да бъде търгувана на свободния пазар, като може да бъде закупена от онзи, който има нужните финансови средства за нея. Класовото разделение и различните доходи на хората правят невъзможно за по-голямата част от тях да се сдобият с по-луксозни вещи и да получават по-луксозни услуги, но за много хора остават недостъпни и блага, които удовлетворяват базисни потребности. Критерият за сдобиване с една стока, която се предлага на свободния пазар в капиталистическа система, е дали лицето може да заплати цената, която продавачът иска за нея. Логично е, че колкото по-скъпа е стоката, толкова по-малко хора могат да си я позволят.
Системата в служба на цялото не използва предоставянето на блага като мотив да се извърши или не дадена дейност. В този тип система стоките и услугите, които се създават с публични средства, служат, за да удовлетворяват интересите на участниците, като се управляват така, че минимално да вредят на околната среда, на растенията и на животните. При развитие на тази система използването на благата и управлението на ресурсите ще се извършва по начин, който е все по-благоприятен за околната среда, за растенията и за животните.

Как се появява едно човешко право и защо се спазва в голяма част от обществата?

Единствената причина да бъде изведено човешко право е, че критична маса хора изразяват уверено волята си, че желаят уважително и хуманно отношение към себе си или към друга група в определен аспект от взаимоотношенията. Признатото човешко право не само очертава границите на действие на държавата, но представлява дължима грижа към човека и към съответната група хора. То изгражда хармонични нагласи и узаконява ценностите на човеколюбие и взаимно уважение в едно общество. Днешните народи не са достигнали до разпознаване и признаване на всички човешки права, а това означава поддържане на ред с нехуманни нагласи и отношения.
В системата в служба на цялото голяма част от публичните блага се предоставят, без да е необходимо да бъдат продавани. Вместо заплащане служителите в холистична организация получават пряк достъп до публичните стоки и услуги. Когато публичните ресурси се управляват по начин, по който благата не се оценяват и не се продават между участниците, обществото няма да се разделя на бедни и богати. Ако този процес е организиран по добър начин, в изпълнение на тези принципи, то хората могат да фокусират енергията си върху своята професионална реализация, с която да бъдат полезни за останалите, а не да я похабяват, страхувайки се за собственото си оцеляване и припознавайки другите като конкуренти и врагове.
Съвременният капиталистически модел изгражда обществените отношения, като целенасочено създава недостиг и икономически дупки, от които човек да се стреми да излезе. Създават се проблеми, които да стимулират намирането на временни решения. Този модел разделя обществото на социални слоеве в зависимост от благата, които хората притежават, поляризира ги един срещу друг, за да са водени от мотив за оцеляване на себе си и близките си, тоест: да служат на егото.
Съществуват няколко водещи академични модела на американското капиталистическо класово общество, което днес е основен пример за останалите нации за изграждане на социална система в служба на егото. Те са доста близки в описанието си и числата, които представят. По-долу са посочени трите най-популярни модела.
Първият модел е описан от Денис Жилберт и представен през 2002 г., вторият е описан от Леонард Бийгли през 2004 г., а третият – от Уилям Томпсън и Джоузеф Хикей през 2005 г.

Общите изводи, до които можем да достигнем от разглеждането на тези модели, са, че в съвременните егоистични икономически системи на социална стратификация (класово разделяне на общността) са водещи два критерия за определяне към коя социална група принадлежи даден човек.
Първият е количествен и е свързан с имуществото, което човек притежава, и доходите, които получава.
Вторият критерий е качествен и е свързан със статуса, който човек има в обществото. Освен с финансово благосъстояние този статус може да е свързан с родова принадлежност, постижения в определена област или обикновена известност, която не се дължи на някакви негови специални достойнства.
За много хора, които са възпитавани, че социалната стратификация на основата на икономическо разделение е нормална форма на обществено устройство, вероятно ще се стори несправедливо да бъде осигурен равен достъп до множество публични блага, които участниците в системата да получават по право. Причината за това усещане за несправедливост е, че масово се утвърждава, че благата трябва да бъдат разпределяни неравномерно и да служат като форма на оценяване за нечии достойнства. Техни тези са, че една част от хората са „по-добри“ в нещата, които правят, други имат „по-отговорни“ дейности, поради което „заслужават“ повече блага от останалите. Разбира се, тези хора не могат да отговорят смислено на въпроса: справедливо ли е честен човек да работи почтено на три места, за да издържа семейството си? Те ще припишат това на малки недостатъци на системата и липсата на достатъчно добро образование на лицето, но няма да намерят теоретично решение на този системен проблем. Този начин на мислене е присъщ за лица, които продължават да разглеждат благата като стимул, тоест разсъждават в рамките на система в служба на егото. Холистичната организация управлява и разпределя публичната си собственост и е нейно право и задължение да фиксира принцип за равен достъп до публични блага като израз на основно човешко право. Така, както правото на живот е човешко право, което се зачита в повечето държави по света, така и равният достъп до публични блага следва да бъде признат и защитаван в холистичните организации като основно човешко право.
Устойчивостта на капиталистическото устройство се дължи най-вече на обстоятелството, че лицата в тази система изпълняват социалните роли, които им предписва капиталистическият модел, а не намират нов обществен модел, с нови социални роли, които ще доведат до хармонични отношения. Това означава, че капиталистът създава и опазва богатството си, наема работници и търси начини да оцелява и да увеличава печалбата си, а работниците склоняват да участват в тази игра като послушни фигури, без да задават въпроси и без да изискват управление в служба на цялото. Ако даден човек не харесва социалната си роля на служител на дадена организация, то за него съществува възможност да стане търговец или да предоставя самостоятелно услуги, с което да се опита да се включи чрез друга социална роля, която му предоставя по-широк достъп до блага. Независимо от тази лична промяна за отделния човек и намирането на друга трудова дейност, това не предизвиква промяна на самата капиталистическа система. Причината е, че ефективността на труда не е задължително да води до по-добро удовлетворяване интересите на човечеството и на цялото, ако човек прилага принципите на капиталистическа експлоатация на хора, животни, растения и Земята с цел печалба и поддържане на статус. Този търговец ще е обвързан да предоставя само онова, което другите търсят.
Холистичният модел се представя като алтернатива на капиталистическия, а не като създаване на нова социална роля или хуманизиране на вече съществуваща такава в рамките на капиталистическата система. Това е така поради различните цели, които са поставени в системата, различните средства и различните методи на въздействие.

Как би функционирала икономиката на едно общество, когато се стимулира движещата сила в служба на цялото?

Отговорното отношение към природните ресурси, балансираното им използване в производствените процеси и потреблението са от първостепенна важност за това да бъдат те запазени и за бъдещите поколения на човечеството. Това е основен приоритет на холистичната икономика.
От гледна точка на човечеството Земята следва да се разглежда като по-висше същество, което е приютило многобройни биологични видове, сред които и хората. Тази нагласа ни насочва към грижа за планетата заради самата нея, а благата, които се използват от холистична организация, трябва да бъдат добивани и използвани по начин, по който не се нарушава съществено планетарният енергиен баланс. Следователно интересът на човечеството никога не бива да противоречи на интереса на Земята. На този принцип следва да се основават целият производствен процес, логистиката, потреблението и преработката на ресурсите, за да се създаде холистична икономика.
Необходимо е да бъдат направени редица изследвания в тази насока, за да се определят най-подходящите методи и технологии за производство на блага. Един от най-важните принципи следва да бъде използването на възобновяеми енергийни източници и технологии, щадящи природата в целия икономически процес. Приложението им следва да бъде все по-широко до момента, до който те се превърнат в единствените използвани енергийни източници. Намирането на енергиен баланс в производствения процес включва също и отглеждане на растения и животни не само като ресурс за хората, а в благоприятна за тях среда. Необходимостта да бъдат консумирани една част от живите организми е безспорна, но е много важно да се прилага принципът на минимално накърняване на интересите им.
Развитието на новите технологии и широкото въвеждане на възобновяеми енергийни източници в капиталистическото общество няма да доведат до съществена социална промяна в държавите. Те ще щадят Земята в по-голяма степен, но ще останат икономическо бреме за хората, тъй като капитализмът се нуждае от тяхната перманентна зависимост. Дори когато енергията идва от Слънцето, за притежаването на необходимите устройства ще се дължи данък или те ще бъдат твърде скъпи и недостатъчно устойчиви, за да може човекът винаги да бъде икономически зависим и несвободен. Дори да се въвеждат нови технологии, ако не се промени социалният модел, хората ще продължат да бъдат под икономически контрол и зависимост!
Друг важен принцип в холистичното производство е създаването на трайни вещи, които имат по-дълъг период на използване и могат да бъдат лесно подобрявани. В настоящето много от големите корпорации са стимулирани да създават нетрайни вещи, да използват не толкова качествени материали и не най-високите технологии, с които разполагат, за да бъдат конкурентни за десетилетия напред и да създават евтини и нови продукти, така че да увеличават печалбите си. Качествените и трайни продукти от своя страна са прекалено скъпи за по-голямата част от потребителите и по-неизгодни за компаниите.
Всеки читател може да намери редица примери на вещи, които са били дълготрайни преди десетилетия за разлика от днешните си аналози и зад тази промяна съществува икономическа логика. Освен че е вредна за потребителите, тя води и до негативно въздействие на природата и самоцелното продължително ангажиране на хора в производствените процеси. Типичен пример са автомобилите и мобилните устройства. Съвременният капитализъм принуждава корпорациите да представят иновациите с много по-бавна скорост и с нови и нови продукти, за да носят печалби на своите акционери с десетилетия напред. В холистичния икономически модел този компромис с иновациите и полезния живот на вещите не само не е необходим, но е и крайно нежелан, тъй като се използват много повече ресурси, за да бъдат удовлетворени едни и същи нужди.
Холистичното производство включва възможно най-екологичното произвеждане на всяка вещ в качество, което е възможно най-трайно и е с оптималните технологични функции. Прилагането на тези условия ще доведе до използването на много по-малко ресурси на Земята, които ще се добиват по щадящ природата начин. На следващо място, в производствения процес ще може да се използва много по-малко човешки труд, тъй като икономиката ще е технологично оптимизирана, вещите ще бъдат по-трайни и с по-големи възможности за подобряване. За да се случи това, е необходимо икономическите процеси да бъдат далновидно планирани в невиждани до момента мащаби и според съвсем различен от досегашния критерий за по-висока печалба на всяка цена.
Холистичната организация има правомощията да определя какви вещи следва да се произвеждат с публичните ресурси, за да бъдат в интерес на цялото и желани от всеки участник в организацията. Изборът на тези вещи се извършва, след като всички участници декларират своите предпочитания. На пръв поглед този начин на вземане на решения изглежда ограничаващ и противоречащ на свободната пазарна инициатива, но това не е вярно и по-долу ще бъде разяснено защо.
Какви са принципите, въз основа на които се произвежда една вещ в капиталистическата система? Единствено дали ще има търсене, кой може да си позволи да я купи и да си позволява да купува такъв тип вещ от същата корпорация и в бъдеще. Това води до изкривявания и порочни практики в отношенията между търговец и потребител. Известно е, че добрите търговци се стремят да развиват умения да влияят на желанията на потребителите да се сдобият с дадена вещ. Съвременният маркетинг и поддържаните нагласи за социален статус влияят на хората в изграждането им на култура на нарастващо потребление и на желанията им за придобиване на все повече и по-луксозни вещи.
Холистичният икономически модел обръща призмата, като има за цел да изведе реалните естествени потребности на потребителя и да ги класифицира по приоритети, като се съобразява с индивидуалните предпочитания на всеки участник. Стоките и услугите се произвеждат, като се спазват описаните принципи на природосъобразност, трайност и оптимална технологична функционалност.
Логично, извеждането на потребностите включва отчитане на желанията на всеки участник и преценка за възможностите на холистичната организация. Ако тя не може да предоставя съответно благо, тъй като то е от по-висок клас, твърде луксозно или не съответства на интересите на цялото, човек е свободен да се сдобие с него, като си го закупи или произведе, както това се случва в капиталистическите общества. Холистичната система не прилага по-различни ограничения от тези на капиталистическата, а чрез добро управление на публичните ресурси дава по-големи възможности за достъп до блага на своите участници.
Така например един член на холистична организация желае да се сдобие със собствена, уникално направена 20-метрова яхта, като се използват публични ресурси. Служителите, натоварени с отговорността за прилагане на алгоритъма за оценка на потребностите на холистичната общност и извеждане на приоритети на удовлетворяване, ще установят с лекота, че публичните ресурси не е оправдано да бъдат използвани за създаване на тази вещ за всички, които я желаят, тъй като е от много висок клас. Поради това тя не може да бъде включвана в обращение и предоставена на лицето, тъй като ще се наруши принципът за равен достъп до блага, произведени с публични ресурси. В този случай лицето, което желае въпросната яхта, може да опита да се сдобие с нея, като заплати на някого да му я построи или използва частната си собственост, за да си я закупи. Това различава холистичната система от комунистическата, в която такава възможност за свободна стопанска инициатива и търговия с частна собственост е силно ограничена.

Разнообразие на предоставяните блага

Създаването на блага с публични ресурси, предназначени за всички участници в холистичната организация, не означава, че хората ще имат еднакви вещи. Напротив, холистичната система ще може да приспособи себе си към индивидуалните потребности и желания на лицата в много по-голяма степен, отколкото капиталистическата, тъй като благата в системата ще се създават по поръчка. Колко души поръчват индивидуална изработка на къщата, в която желаят да живеят, или на автомобила, в който желаят да се возят, или на дрехите, които желаят да носят, в капиталистическата система? Малцина имат подобна икономическа привилегия, а и много малка част от хората имат естетическата потребност за индивидуално творческо себеизразяване вместо сляпото следване на тенденции. При добро управление и спазване на принципите на холистичната система всеки участник ще има възможност да прави индивидуален избор в оптималните за системата граници. Всяка холистична организация ще има различни възможности и ще бъдат очертани различни предели, но потребителят ще получи много по-качествени продукти, които са индивидуално създадени за него.

Това ще бъде възможно и достъпно за всеки, без да бъде нужно да се заплаща, а по силата на доброволно приетия ангажимент за извършване на труд в полза на общността. Темата за трудовите отношения е разгледана по-подробно в глава шеста.

В настоящето цената на всяка вещ включва разходите за ресурсите, от които е съставена, за маркетинг и реклама, логистика и петролен отпечатък, разходи за заплати на служители, оскъпяване за статус, печалба за производителя, печалба за верига от посредници и още редица компоненти. Налице е многократно оскъпяване на вещта и прикачване на паразитни компоненти, които не добавят стойност към нея, а създават предпоставки за печалба чрез възползване от нечия потребност. Когато се увеличава стойността на една стока или услуга, това означава, че потребителят ще е принуден да намери повече финансови средства.

В холистичната система създаването на една вещ с публични ресурси се извършва с цел да се удовлетвори потребност, а не да се постигне печалба. Фокусът е върху полезния ефект, който предоставя тази вещ за потребителя. Това ще доведе до много голямо оптимизиране на производствения процес и премахване на ненужно оскъпяващите икономически паразити по веригата.

Неоправдано би било да се рекламира вещ, която се полага по право на човек, което означава, че всички разходи за тази дейност могат да бъдат заменени с обикновено информиране на лицето за наличието на вещта и нейните характеристики. Функцията на рекламата да повлияе на желанията на човек да се сдобие с дадена стока или услуга са нежелани за холистичната система, тъй като е важно продуктът да може да удовлетворява потребности, които човекът познава и които са полезни за него. Изкуственото формиране на желания сред определена целева група потребители, което често пъти създава рекламата, е нежелано явление в холистичната икономика, тъй като въздейства върху свободата на индивида да оцени безпристрастно какво му е необходимо.

Холистичната система се нуждае от интелигентни потребители, които разбират в дълбочина своите потребности и имат високи етични стандарти да не пренебрегват потребностите на всички останали.

Това означава, че образованието и информирането на лицата следва да бъде такова, че да изгражда тези свободни, интелигентни и етични хора. Тогава потребителите ще са подготвени да различават реалните естествени потребности от егоистичните си желания и да имат висока степен на самоконтрол и индивидуално управление в посока хармоничното си развитие. Този вид потребител няма да окуражава себе си да бъде зависим от определен нездравословен продукт или да изгради прекомерна зависимост към обикновен продукт или услуга.
Холистичната система трябва да не включва в достъпа до безплатни блага продукти, за които е научно доказано, че са нездравословни. В нея не се окуражава и прекомерната зависимост към дадено благо, тъй като това не е в интерес на индивида, а значи не е в интерес и на цялото човечество. Ако е законово разрешен продукт, който е доказано нездравословен, като например цигари, то той би бил достъпен за закупуване на свободния пазар, с което не се нарушава свободната воля на индивида да има достъп до това благо. Едновременно с това холистичната общност не стимулира пристрастяването към нездравословни продукти и не отделя ресурси за тяхното създаване и рекламиране.

Капиталистическата система за разлика от холистичната се нуждае от лесно податливи потребители, които стават зависими от даден продукт и на които може да бъде повлияно чрез реклама и общоприета нагласа. Това е изгодно за корпорациите, но и за приходите на държавите. Нуждата от изграждане на зависимости на потребителите води до съществени изкривявания в целия процес на производство, предлагане и купуване на блага, които не са в интерес на хармоничното развитие на индивида, на околната среда и на цялото. Тази нужда от лесно податливи и неразсъждаващи хора се явява и пречка за развитието на образователни системи, които да стимулират критичното мислене, творчеството и свободата на индивида. Личният самоконтрол и ограничаване на онова потребление, което е нездравословно, се явява силно нежелано състояние за капиталистическата система, тъй като това ще доведе до спад на приходите в много отрасли на икономиката. Значително по-евтино и изгодно за бизнеса е да прави зависими целеви групи от потребители към ненужни и дори нездравословни продукти, отколкото да предлага необходими и полезни стоки, произведени и доставени по екологичен начин.
Коренно различно е отношението към вещите, което възпитават капиталистическата и холистичната система. Това е една от най-съществените разлики в двете икономики, що се отнася до предоставянето на блага с публични ресурси.

Глобалното планиране на целия икономически процес в холистичната организация води до премахване на конкуренцията между нейните участници. Конкуренцията ще се запази между нея и капиталистически ориентираните корпорации и държави, които продължават да предлагат продуктите си срещу заплащане. Следователно при прилагане на холистичната икономика ще се очертае тенденция основните икономически нужди да се поемат от холистичната организация, а второстепенните, нездравословни или луксозни блага – от капиталистическите субекти. При добро управление холистичната организация ще започне да предоставя и онези второстепенни блага, които не вредят на здравето на лицата.

При глобалното управление на публичните ресурси ще се премахне натискът върху производството да се произвежда все повече за още повече потребители. Той ще бъде заменен със стимул за максимално добро удовлетворяване на реалните потребности на цялата общност и създаването на полезни вещи за всички участници в холистичната система. Тази мотивация на служителите в холистичното производство ще доведе до много повече творчески решения и много по-голяма удовлетвореност на лицата, които участват в процеса, отколкото може да предложи капиталистическата икономика.

Холистична икономика – част 1: Принципът “Равен достъп до публични блага” – (newagecitizens.org)

За автора

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *