Наравихме кратко проучване, от което стана ясно, че част от хората в България изглежда не обръщат внимание на стратегията, която използва господин Борисов. А тя е съвсем проста (но в никакъв случай не е глупава): да игнорира абсолютно всички, които не са част от неговия въображаем свят. На пръв поглед това не изглежда като особена стабилна стратегия, но както стана ясно, тя е достатъчно ефективна, за да му върши работа. Не е ясно дали някой го е посъветвал или сам е достигнал до идеята как да действа, но всички теории и твърдения, които заявяваха как времето му е изтекло и няма шанс да се задържи на власт повече от месец, се оказаха погрешни. Тактиката му се възползва много умело от социалната динамика в България. От факта, че в съвременното претоварено с информация общество (не само тука, а и по целия свят) хората помнят много кратко. Направете си експеримент. Попитайте познати или непознати нещо свързано с протестите, които се проведоха в България. Кога точно са били и какви са им били целите? Много хора вече не помнят. А няма как да се бориш срещу нещо, което си забравил.

Накратко да разгледаме тактиката на господин Борисов. На всички стана пределно ясно, че той откровено лъже по множество въпроси и че неговото правителство съвсем безсрамно краде от много места, но обвиненията към него бяха последвани предимно от… тишина. Срещу обвинителите си, както и срещу протестите против своята власт, той използва едно и също действие- мълчаливо изчакване. Най-вероятно са му обяснили, че критиците и ядосаният народ не могат да се възмущават постоянно. Все някога ще се уморят и ще трябва да си починат. И той търпеливо ги изчака. Скрит и без да вдига излишен шум. След което се появи, все едно, че абсолютно нищо не се е случило. Почина си, върна се и си продължава по старому. Хитро, а! Не е сложно да ни манипулират, когато паметта ни е къса. (Но не сме виновни ние- това е един многофакторен социален проблем, който е въпрос на друг разговор.) Затова постоянно трябва да ни се напомня, че отдавна не става дума за корупция, а за съвсем откровени кражби, за които има предостатъчно доказателства под формата на документи и за очевидни и неприкрити лъжи, увековечени в телевизионни кадри. Господин Борисов заяви, че не би стоял на власт заради самата власт, но в момента прави точно това, и то доста успешно. И ще продължи да защитава уверено позицията си, докато някой не започне да играе по неговите правила. Защото българският народ и неговият премиер участват в съвсем различни филми, играят различна игра. Няма как да разклатиш или отстраниш някой, който не те забелязва и не смята, че изобщо съществуваш (като пречка). Но точно този негов хюбрис (сами вижте значението на тази дума) е и неговото слабо място. Нашият премиер не вярва (както и много българи), че някой може да се обедини ефективно срещу него и ако достатъчно голям брой обществени субекти го направят, той няма да е готов да реагира на тази изненада и ще загуби.

Господин Борисов е надлежно ваксиниран, но не срещу вируси, а срещу ценности като честност, отговорност, загриженост и чиста съвест. Когато човек спре да обръща внимание на такива „дреболии“, но въпреки това притежава неудържимо желание за власт, трябва сериозно да се притесним и вместо да чакаме поредните безумни решения, които ще ни дадат нов повод да се оплакваме, трябва да се противопоставим на катастрофалните последици преди да са се случили. Но за това е нужна лична отговорност, а не само да чакаш някой друг да те спаси.

ВЕНЦЕСЛАВ ВУТОВ  Той е дипломиран психолог и социолог, който има и магистърска степен по Социална психология. Още по време на следването си започва да се занимава със спортна и когнитивна психология, мотивационна психология, здравословно хранене и коучинг, както и да провежда проучвания в сферите на етологията, епигенетиката, невропластиката, груповата динамика, поведенческата икономика и социалното инженерство. Понастоящем работи като Лайф коуч и НЛП терапевт, но всяка година отделя време и за практиката си на спасител и плувен инструктор.Въвежда в практиката няколко иновативни психологически техники, като „ходеща терапия“ и комбинация между класически масаж и психотерапия.

Автор е на четири научнопопулярни книги и на една двустранна стихосбирка в съавторство с Армен Месропян. Има публикувани статии в списанията „Инсайт” и „Българска наука”.