Основната функция на престилката на баба беше да защити роклята, с която беше облечена.

Но служеше и като ръкавица за сваляне на горещия тиган от огъня.

Служеше да избърше сълзите на децата, а понякога да им чисти изцапаните лица. Престилката служеше и за да пренесе яйцата от полога, а понякога и пиленцата. Използваше я да събира презрелите плодове, които падаха от дървото сами.

При посещения от непознати, престилката на баба служеше, като подслон за срамежливи деца, а когато беше студено, баба обвиваше ръцете си в нея.
Онази стара престилка, която стоеше окачена в кухнята.

С нея се носеха и картофите и дървата в кухнята. Служеше и като кошница за пренасяне на домати и краставици, току-що откъснати от градината. Баба също я използваше, за да извади тавата с прясно изпечен тутманик от фурната, да я сложи покрита до прозореца, така че тутманикът да си обиколи нивата.

В днешно време вече няма баби, които трябва да си пазят роклята с престилка, защото имат много рокли, дръжките на тиганите вече не се нагорещяват, лицата на децата чистим с мокри кърпички….
В памет на всички тези баби, които имаха престилки – една чиста и окачена в кухнята, а другата, съхнеща на простора – си имам и аз една престилка. Тази престилка ми напомня за моите мили баби и колко много неща успяваха да направят с нея, с любов….
За тях си мислех днес… с много, много обич.