„На Балканите има една страна, която граничи сама със себе си. Където живеят най-красивите жени, а раждаемостта спада. Където безработните работят най-много, където на най-плодородните земи живеят хора, които гладуват.

Където влаковете винаги закъсняват. Където всички бързат за работа, а никой не стига навреме. Където здравеопазването е безплатно, а лечението скъпо. Където световната криза е получила гражданство и живее там постоянно. Където обществените поръчки са тайна, а държавните тайни – публични. Където съдебните дела траят по-дълго от живота…“

Цитат от първия, преведен на български език роман
„Сто дни дъжд“ с автор: Милош Латинович

Милош Латинович (р. 1963) е сред водещите сръбски писатели днес. Автор е на 6 романа, сборници с разкази, есета и пиеси. Носител е на Наградата на литературното дружество на Войводина, „Стеван Пешич“ и „Златен слънчоглед“ – за книга на годината (романа „Сто дни дъжд“).