С власт и сила, законодателите и техните изпълнители наложиха върху хората експресно създадени правила, с които ограничиха сериозно човешките им права и така промениха животът им до неузнаваемост.

Ограничиха правото им на труд, правото да се придвижват свободно, правото да изразяват мнение и да го разпространяват свободно, правото да се завръщат в страната, правото да достъпят до медицинска помощ, правото на образование, правото на свобода на мисълта, правото на печатът и другите средства за масова информация да бъдат свободни и да не подлежат на цензура.

Нито на полето, нито в учебните заведения, нито в бакалиите, във фермите, в студията, в залите, в салоните, в читалищата, в семейните бизнеси и офиси, ще чуете опровержение на усещането, че правото на живот е съществено ограничено, а хуманността е променена.

В търсене на истината и на отговори, ще откриете единствено тревожността за невъзможността да се намерят способи, за да бъде спазена от уязвената страна в обществения договор изрядността на изпълнението на нейните  задължения.

Надвисналите над хората регулярни задължения за изплащане на здравни и социални осигуровки, трудови и други възнаграждения, местни данъци, административни и др. такси за градини, за курсове, по вноски напомнят за безпомощността им, превръщайки ги в удобна мишена за депресивни разстройства.

Опитите да бъдат изработени паралелни условия за живот и да се предоставят подаяния доведоха до спорни резултати във всяка една област на икономическия и социален живот у нас. Забележима и непренебрежителна е също така умората в търсенето на документална обоснованост, за да бъде отговорено на умишлено заложени на практика, неизпълними критерии, иначе измислени, за да бъде помогнато.

Обречеността всъщност обгърна само администрацията от човеци, от които лично зависи изпълнението на обществения договор, за разлика от останалата администрация, за която друг по дефиниция е поел този товар или поне с негова помощ той е споделен.

Едни работещи пропагандно се обявиха за по-значими от другите, за което стъпиха на пиедестали, въпреки изначално-лобистката и в следствие предоставена финансова грижа към тях, забравяйки удобно естеството на професионалната им предопределеност и отговорност.

В ежедневието на обществото се щамповаха едни и същи фигури и лица, стоящи не само далеч от очакваната професионална адекватност, но и обременени от неуспехи и липса на доверие, до болка познати от недалечното минало.

Съсловната разединеност не само компрометира в международен мащаб национални успехи и постижения, но и дискредитира опитите да бъдат реабилитирани обтегнати вече отношения.

Сегашното пропагандно провеждане на медицински опити с внушението, че се осъществяват доброволно заради писмено изразеното съгласие разгроми, не само една специална част от древна наука, но внесе и смут сред учените, дискредитирайки написаното и преподаваното от тях до сега.

Мълчанието на знаещите и можещите продължава безнадеждно да разрушава неграмотната тишина в иначе уж неограничените права на изразяване на лични и професионални убеждения.

Обезчовечаването на разделеното ни общество не спира.

Със страх и несигурност за утрешния ден и живот живее по-голямата част от българското общество.

И всичко това се случва в мирно време, при липса на война, военно или друго извънредно положение, с богата историческа памет за времена, когато ограничаването на част от човешките права е било споделено от всеки, със съгласие за неизбежност.

Как ще възвърнем правото да се чувстваме човеци?

Екатерина Станчева е родена в Смолян. Дъщеря е на покойния прокурор и адвокат Рашко Петров. Адвокат е към Софийска адвокатска колегия от 2009 година. Работила е като юрисконсулт в Агенция за социално подпомагане и Министерството на държавната администрация. Участвала е в множество работни групи по изготвяне на проекти на нормативни актове. От 2009 до 2014 година е външен експерт в Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ към МТИТС. Понастоящем работи в областта на трудовото, вещното, търговското, облигационното, административното право.

Председател е на сдружение „Етика в медицината. Един от учредителите е на Национална мрежа на родителите. Ангажирана е с каузите на хората с увреждания, прилагането на принципа на информираното съгласие в медицината, с дейността на Конфедерация на защита на правата на децата и Обществения съвет към Фонда за лечение на деца в чужбина.