И този втори семестър от  учебна 2020-21 г. година зачова силно за студените във  Факултетът по икономически и социални науки (ФИСН) на Пловдивски Университет “Паисий Хилендарски” въпреки онлайн формата на водене на лекции. Като преподавател в Катедра Политически науки и национална сигурност, съм горд, че със студентите и колегите ми създаваме силни текстове и предаваме щафетата на младите бъдещи учени за нови, адекватни, отлично обосновани и мотивирани аналитични тесктове. Като Собственик и главен редактор за мен е удоволствие “Любословие” да е символичен домакин на отличниците издържали изпит по дисциплината “Комуникация при кризи и водене на преговори”.

В поредица от тексове най-добрите авторски материали ще бъдат публикувани и споделени освен във фейсбук страница на медията ни, кояго достига до 5 милиона потребители за девети пореден месец и в страницата на дисциплината кръстена от студетите – Политология за начинаещи. 

Ваш,

Андрей Велчев, Главен асистент, Доктор по Политология, катедра “Политически науки и национална сигурност”
ПУ “Паисий Хилендарски”, Собственик и главен редактор на Любословие.БГ 

Вторият текст е на Ивелина Стоицова:

Ивелина Стоицова на 21 години съм, живея в малкото и китно селце Кадиево, намиращо се в близост до втория по големина град в България, град Пловдив. Имам голяма страст към писането, която може би съм наследила от дядо ми, който също пише много и ми е оставил богато писменно наследство. Аз съм абициозен човек, който обича да изказва личното си мнение и гледната си точка.

Интересувам се от всичко, което се случва в България и мисля, че всеки млад човек трябва да го прави, тъй като ние сме бъдещето и ние избираме.

Благодаря искрено на гл. ас. д-р Андрей Велчев, че е избрал точно моята гледна точка да бъде публикувана и да й бъде дадена гласност.

 

 

Какво за мен са комуникациите и ПР-а     

Комуникациите в обществото са жизнено важен процес, който е неизменна част от живота на всеки един от нас. За развитието на индивида е нужна комуникация при общуване. Хората сме надарени със словестно общуване, което открива пред нас хиляди възможности. Животните са ограничени от словестно общуване, те издават звуци и жестове.

Как  обаче го възприемаме и употребяваме ние това богатствоя, което имаме?

Положително или по-скоро отрицателно?

Ще изкажа изцяло личното си мнение по въпроса и не претендирам, че е правилно!

Според мен хората използват негативните черти на словестното общуване. Уж сме създадени така, че да можем да мислим и да се развиваме, а някакси ни убягва това. Предпочитаме словестните нападки, вместо добре премерената реч.

Жалко е, много жалко и някой ще ми каже, че не е точно така, но моето мнение е на база наблюденията, които имам.

Всеки един от нас е свидетел на общуването между трети лица, които публично в медийното пространство отправят „остри езици“ помежду си. Там е тяхната трибуна, а ние плащаме за нея.

Професионалисти, медици, депутати, държавни органи, всички демонстрират интелектуално изоставане, което е аргумент на твърдението ми.

Има професионалисти в комуникацията си с определени хора.Те се обогатяват ежедневно, те са тези които превръщат естественото развитие в професия, а именно това са ПР-те.

Тяхната професия изисква развитие, общуване, сближаване, употреба на подбрани думи и образуване на добър имидж пред обществото на определен индивид. Аз обаче мисля, че всеки индивид след като е еволюирал толкова, трябва сам по себе си да бъде така нареченият ПР ( професионалист) .

Когато дадено нещо го имаш за професия, често го използваш само на работното си място, не в ежедевието си.

Стигаме отново до моето твърдение, че все още сме много далече от добре развити и еволюирали индивиди, можещи да водят добре структурирана комуникация с други индивиди, на работното си място, с близки и приятели или с непознати хора.

Ще използвам ситуацията, в която се намираме в момента, за да дам няколко примера по темата. Болест, наречена Covid 19, покори цял свят. Тук отново ще изразя личното си мнение, защото имам право на него и не задължавам никого да го подкрепя.

Според мен това е диктуване на политиката в световен мащаб, „пробиване“ на определени фирми в медицинската област на пазара, както и насилствено финансово унищожаване, особено в нашата малка и китна България.

Наложи се да спрем комуникацията с всички хора около нас, да се дистанцираме един от друг, да се маскираме, скривайки най-красивата си черта, а именно усмивката, да спрем да живеем, а само да съществуваме, при това бегло.

Какво се случва с човешкия род, превръща се все повече и повече в животински свят.

Как ще се надграждаме и израстваме?

Как ще съществуваме и оцеляваме?

С две ампули течност, с неизвестно съдържание, наречени ваксина ли?

Тя ли ще ни научи на всичко?

Не мисля, че това е правилното решение за цял свят. Аз не съм професор, доктор, дипломат или специалист, за да давам оценка на моментното положение, но съм еволюирало същество, способно да мисли, поради тази причина изказвам личното си мнение.

В заключението си искам да кажа , че съм чела и надниквала в дебели книги, стоящи в домашната ни библиотека, миришещи на изминало време и доза истина. Линията на времето започва, сочейки велики подвизи и дела на герои, останали в историята, но около тях винаги стоят и други участници, помогнали им да останат запечатани в книга.

Всички войни са преминали благодарение на велики войници, обидиняващи ги обща цел.

Най-ценното, което притежаваме е речта и способността да общуваме и комуникираме помежду си!

Драги читателю, общуването създава идея, а идеята цел, целта завършва плана на всеки проект.

Нека да играждаме, както нас, така и успешните проекти, налагащи ни живота, вместо да съществуваме безлично и в самота, разрушавайки основите на плана на всеки един от нас!