В проведеният с акад. Стоянов разговор се налагат няколко основни констатации, които естествено произтичат от проблемите в сектора на здравеопазването у нас:

  • Продължава, и се задълбочава, процесът на т. нар. „лекарска миграция”, който води до лишаването на страната от качествени медицински кадри. Основната причина, предизвикваща процеса, е икономическа и управленска. Икономическата е обусловена както от ниското заплащане в сектора, така и от общото икономическо състояние на страната днес. Управленската е предизвикана от несвоевременното решаване на проблематиката от различен характер и „работата на парче” в областта на здравеопазването.

В този контекст, акад. Стоянов посочи няколко основни въпроса, между които са и въпросите с личностната мотивация и начините за реализирането на личностните мотиви на персонала, зает в сферата на здравеопазването. В този контекст, специално внимание беше обърнато на перманентната промяна в законодателството, което не дава необходимата стабилност в цялост, и от което произтичат редица базисни хронични проблеми.

  • Висшето медицинско образование, както и висшето образование в цялост, не продуцира нарастващо производство на ново знание, а се развива в посоката на възпроизводство на придобито в процеса на обучение познание.
  • Нерешени са ред въпроси, свързани със собствеността на ВУЗ-овете в страната, както и управлението на човешките ресурси в тях, което води до траен дисбаланс и фрапиращи несъответствия.

В хода на разговора кристализира и становището на акад. Стоянов, че властващата колективна безотговорност катализира остри акутни ситуации, в центъра на които се оказват проблеми от най-разнороден характер, обусловени както от философията и строежа на самата система, така и от начина на вземането и привеждането в действие на произтичащите от това управленски решения.

В този контекст, акад. Стоянов констатира, че често локалните управленчески механизми се оказват по-целеви и действени, отколкото националните такива.

  • Недовеждането докрай на реформата в областта на здравеопазването ще продължи да изостря противоречията, породени от този процес, а „олигархичната интервенция” ще продължава да се оказва съществен препятстващ фактор за развитието на системата.
  • Като своеобразен център във ветрилото от нерешени проблеми се оказва и проблемът за психичното здраве на българина. Основна негова същност е превръщането на психичната тревожност във физиологично неразположение, което може да се яви като причина за преждевременната смъртност на индивида. Според акад. Стоянов, процесът се катализира и от несъздаването и неутвърждаването на цялостна стратегия за психично здраве, както и предприемането на „аварийни” мерки за разрешаването на съществуващите проблеми.

ВИДЕО: