В българския бит и култура габровецът има свое запазено място. Жителите на този град са известни със своите пестеливост, скъперничество и хитрост. Противно на тези схващания най-богатият човек в българската история със състояние от над 1 082 582 000 лева, най-големият дарител и човекът, построил безброй сгради в полза на обществото, е именно габровец.
Всяко правило си има изключение и Пенчо Семов е доказателството на това твърдение.
На 8-ми октомври 1873 г. в с. Цвятковски (Габрово) се появява на бял свят малкият Пенчо. Баща му е търговец на платове и от малък синът обикаля с него, като така от първа ръка учи занаята. Амбициран да се докаже, още на юношеска възраст, се мести в Тутракан, където успешно развива бизнеса на баща си.
Натрупва капитал, който веднага инвестира в нови проекти. Семов е гений на предприемачеството и за кратко време богатството му се умножава. 💵
За съжаление, съдбата му нанася коварен удар – съпругата му и двете му деца загиват от туберкулоза, а смъртта им остава белег в сърцето му. Няколко години по-късно се жени повторно, като не спира да жъне успехи с начинанията си. Изключителен родолюбец, лидер и добряк по душа, неговите постижения далеч не са само в една сфера. Представяме ви част от тях, както и интересни истории, разказани от негови съграждани: ⬇️
• Ненавършил 30 годишна възраст, Пенчо Семов е акционер в повече от 25 предприятия в цялата страна.
• Със своята фабрика за текстил “Успех“ се превръща в един от най-големите предприемачи в цяла Европа – произвежда повече от 15 тона платове годишно.
• Абсолютен новатор в отношението си със своите работници, наброяващи около 15 000 души. За тях се грижел фабричен лекар. В предприятията му са били предвидени инвалидни пенсии. Освен това нямал приемни часове и всеки негов служител можел да сподели проблемите си с него и да разчита на помощ, а на големи празници организирал общи трапези, на които сядали всички заедно – и работници, и акционери.
Изгражда дори почивни станции за служителите си – рядкост в онези години. Осигурявал образованието в чужбина на децата им и дори строял модерни сгради, които да служат за старчески дом, когато служителите му остареят.
• Интересна история разказват съвременниците му. Негов работник помолил да му заеме пари, с които да построи къща за семейството си. Обещал, че две години по-късно заемът ще бъде върнат. На втората година работникът донесъл торба с жълтици и ги връчил на своя благодетел. Семов ги взел, преброил ги и му ги върнал с думите: „На мен ми стига, че си честен. Сега ти трябват за обзавеждане – прибери си ги.“.
• Пенчо Семов изиграва изключително важна роля при подписването на Ньойския договор. По първоначален план голяма част от територията ни е щяла да е бъде отнета. Семов изпраща дарение в размер на 300 000 златни лева на двама видни католически свещеници, с молба да лобират за България. Благодарение на това дело градове като Благоевград, Пловдив, Стара Загора са все още български.
• Влиза в лични преговори с Чърчил с молба Габрово и околностите да не бъдат бомбардирани.
• През 1925 г. съпругата на дребен акционер стреля по него, но той отказва да заведе дело срещу нея.
• Сбъдва детската си мечта да има кораб, като строи сграда в такава форма в околностите на Габрово – един от символите на града. Сградата служела като пансион на дъщерите на неговите работници. Напълно безплатен, разбира се. Днес е болница за белодробни заболявания.
• Инвестира големи суми в борбата с туберкулозата.
• Отваря първия приют за бездомни в София, както и безплатни обществени столови за хранене.
Благородната му дейност е безкрайна. Семов, наричан още Българският Рокфелер, подпомага хиляди семейства, финансира и строи училища, сиропиталища и старчески домове. Изгражда първите у нас тенис кортове. Общо даренията, които прави възлизат на над 250 млн. лева.
Предсмъртното му желание е фондацията, която основава, да управлява неговите начинания, а всички приходи да отиват за благотворителност.
Това не се сбъдва, поради факта, че предприятията му се национализират, а имотите му биват отнети от държавата. Дори съпругата му е изгонена от дома им с мотива, че тази къща вече не е тяхна. Към момента създаденото от Пенчо Семов тъне в разруха.
😔 Умира през 1945 г.
След смъртта му умишлено не е споменаван и е бил обречен на пълна забрава. През 2008 г. обаче будни граждани изграждат негов паметник в Габрово и припомнят историята на Човека с голямото сърце.
Поклон пред паметта му и делата му! 🖤
Нека не позволяваме подобни личности да тънат в прахта на забравата. 👤 🇧🇬
СПОДЕЛИ, за да достигне до повече българи.
Каква е вашата реакция?
Моля, публикувайте името на автора на статията за Пенчо Семов.