Калин Терзийски отново събира свои живописни и графични неща, за да потвърди своята концепция, че творящият човек е един донякъде хаотичен, но интересен облак от безбройни влияния. И тези влияния са освен просто природни, често културни, естетически и стилови. Творецът ту е обладан от духа на Чайковски, ту на Пикасо, ту на Достоевски, ту на Гоген.

И това състояние на „обладаност” – най-странното – е мимолетно; не живеем във време, в което можеш да бъдеш отдаден на нещо „много дълго време”. Сега не е и времето на „много дългото време”. Ако сутринта се чувстваш като потомък на Уолт Уитмън или на Френсис Бейкън (по избор – художника или философа), то по обед вече може да не помниш за тяхното влияние и да се изживяваш като наследник на майсторите, рисували Фаюмските портрети.

http://bulphoto.com/events/58146/

И именно в това – да осъзнаваш, че си облак от влиянията на миналото – и да си играеш със своята облачна природа – е най-чудесното в Изкуството. То е театър на сенките от миналото, но и театър на сенките от бъдещето.