Какво се е случило в последните часове преди смъртта на починалия под К2 Атанас Скатов? Какво е било състоянието преди фаталното слизане?

Отговорите на тези въпроси даде най-добрият гръцки алпинист Антониос Сикарис в ексклузивно интервю за Огнян Георгиев и „България днес“ от болницата в Скарду в Пакистан, където се възстановява след измръзване.

https://www.vbox7.com/play:bcafee49dc


„Атанас беше много силен – тръгна от базовия лагер към втория директно
. Срещнахме се в Лагер 2 и отново ми каза, че не се чувства добре и има лошо предчувствие за тази експедиция. Отвърнах му, че няма проблем, защото той е много силен и техничен”, сподели Сикарис.

„На 4 февруари тръгнахме от Лагер 2. Видях как Атанас и неговият шерп достигнаха до Лагер 3. На 4 февруари пристигнах в Лагер 3 на 7 440 метра. Там срещнах Атанас вечерта.

Големият проблем за всички нас беше, че нямаше палатки. Казаха ни, че са оставени три палатки и колове, за да ги намерим. Така и не намерихме палатките. Вечерта температурите бяха около -40 градуса – невероятен студ. Всички останахме навън и се чудехме как ще оживеем. Опитах се да вляза в една палатка, а хората ми казаха, че няма място. Атанас беше в друга”, добави Антониос.

„Говорих с Атанас сутринта. Тогава ми каза, че ще слизаме. Той тръгна с неговия шерп. Помня Атанас при спускането. Още в началото след лагера има наклон с доста градуси, без фиксирано въже

Гледах как слиза без пикели. Знаех, че е много техничен и се чувства добре, за да тръгне надолу без пикел. През цялото време виждах Атанас, защото слизахме заедно.

Изведнъж, няма как да забравя този момент, не виждах Атанас. Шерпът се върна при мен и ме погледна. Каза ми: „Антонио, Антонио, Атанас падна, Атанас приключи. Загубихме го – падна”. Това е историята. Убеден съм”, разказа още той.

„Атанас е много силен, техничен и опитен. Най-важното – много добър характер. Проблемът бяха въжетата и зимата. Ти си навън на -40, представяш ли си колко слаб се чувстваш.

Заради гадния студ си гладен, изтощен си от височината, студа и всички положителни усилия. Много е лесно да направиш грешка. Животът е да си знаеш лимита”, заключи Антониос.