Ще загуби ли България възможността да бъде домакин на най-престижни международни първенства по плувните спортаве?

Широко коментираната в последните дни тема за състоянието и най-вече за планирано разрушаване и ново строителство на плувния комплекс ЦСКА е изключително важна. В социалните медии тя получи различни тълкувания в обществен и политически аспект. Още по-важна е темата за специалистите по водни спортове.

Не влагам нищо лично или оценъчно в моя коментар, нито някой да си помисли, че той има за цел да затрудни евентуални инвестиции за възраждане на този уникален комплекс. Той има не само столично, но и национално значение, защото е единствения в сраната ни, който отговаря на стандартите на световната и ервопейска федерации по плувни спортове за провеждане на първенства от най-висок ранг. С неговото евентуално разрушаване (както беше съобщено) или промяна на предназначението му, България в обозримо бъдеще няма да бъде домакин на международни първенства по плувните спортове или други престижни прояви от най-висок ранг, в чиито програми са включени тези спортове.

Едни от най-главните предизвикателства и изисквания при планирането и изграждането на комплекса, освен плувните басейни и обудване към тах, бяха и забраните за изкопни дейности на терена поради наличие на значими за историята на София археологически дадености и изисквания за трибуни за зрители, спортисти и треньори, спортни съдии, официални лица и журналисти от всички видове медии, както и други работни помещения за техническия персонал по 4-те плувни спорта. Те са задължитилни за централния и помощния плувни басейни, на които се провеждат квалификациите и финалите на първенството. Съгласно техническите правилници на МОК, ФИНА и ЛЕН (световна и европейска федерации по плувни спортове) към 1985 год., минималните изискания бяха 5000 седящи места за зрители на европейски първенства и 10 000 за световно първенство. Освен тях трябваше да има отделни трибуни за не по-малко 500-800 места за официалните лица, спортисти, треньори и технически лица към отборите.

Смутен съм от лекотата, с която беше обявена новината за предстоящото разрушаване на съществуващите и строителството на нови обекти на терена на плувния комплекс ЦСКА. Необясним е и начина, по който това се случва – без обществено обсъждане и консултации със спортни специалисти. Основателни са опасенията, дали това не е поредната предизборна реклама или поредния спортно-политически фоерверк в родния спорт като домакинствата на европейското първенство по футбол и младежката зимна Олимпиада в България. Или още по-лошо, ако това са истински инвестиционни намерения на необявени още инвеститори с неясни цели и възможността за стопансването на комплекса чрез предната 30 или 60 годишна концесия върху държавен спортен имот. Все пак идват избори и гласовете на стотиците хиляди фенове на спорта и гражданите на страната ни са изключително важни. Иначе идеята за възстановяване на комплекса е очаквана от десетки години. Но защо сега в края на последния мандат тя стана много актуална? Ако това беше станало в началота на мандата, до сега комплекса щеше да функционира и държавната спортна администрация щеше да е горда с успеха.
Малко история. В период само от 2,5 години Българският съюз за физическа култура и спорт (БСФС), като главен инвеститор на 17-то Европейско първенство по плувни спортове (1985год.) и със съдействието на спортните ръководста на дружествата за физическа култура и спорт „ ЦСКА“, „Левски“, „Славия“ и строителните поделения на БНА, ГУСВ и МВР, както и „Инжстрой“ – Столична община, извършиха строителен подвиг. За този изключително кратък период от време бяха построени, оборудвани и пуснати в редовна експлоатация 5 плувни комплекса с 25 басейна за плуване, скокове във вода, артистично плуване и водна топка, както и цялата инфраструктура към тях. За потребностите на първенството беше завършен и двукорпусен хотел ЦСКА, както и допълнителни тренировъчни зали по спортна гимнастика и акробатика, борба, стрелбище, основен ремонт на залата по волейбол- като прес център за 350 журналисти. Доставено беше ново и изключително модерно медицинско и научно приложно оборудване за научно-медицинския център в комплекса и този в „Дианабад“. Сформирани бяха: административна сграда в подтрибунното пространство, напълно оборудвани зали за физическа подготовка на сухо за плувните и другите видиве спорт, ресторанти, търговски обекти и барове за публика и спортисти, паркинги и др. Комплексът беше оборудван с най-съвременни комуникационни мрежи и специално оборудване за ТВ предавания и уникално за времето си оборудване за експресно предаване на информация от пресцентъра и басейните до БТА. Инсталирана беше уникална (и за днешно време) електронно времеизмервателна и съдийска апаратура „Лонжин“ и големи информационни табла към откритите и покрити басейни. Като неразделна част от нея беше монтирана специализирана видеоапаратура за фотофиниш към всички коридори на главния басейн. Системите се управляваха от уникални специализирани американски компютри „IBM“ за електронна обработка на стартови списъци и спортните резултати по четирите плувни спорта.(по това време включени в списъка „КОКОМ“ – забранени за износ в страни от източна Европа). Комплексът беше оборудван със съвременни филтърни, осветителни и озвучителни системи на всички спортни и спомагателни обекти и съоръжения, отговарящи на изискванията за качествени телевизионни предавания. Доставено беше най-съвременно за времето си спортно и битово оборудване и т.н. Доставен беше и специален мобилен комплект от апаратура „Лонжин“ за времеизмерване в плуването и на други плувни басейни. Подобно строителство и оборудване беше осигурено и на плувния комплекс „Дианабад“, като второ централно съоръжение за провеждане на тренировки и квалификации по скокове във вода, водна топка и артистично плуване. Плувните комплекси „ЦСКА“, „Левски“, „Славия“, „Мария Луйза“, „Дианабад“ и покрития 50 м.басейн на ВМЕИ ( дооборудван) бяха построени и оборудвани за осигуряване на оптимални условия за провеждане на първенството. Целта беше, през следващите години да се поемат домакинства и на други видове европейски и световни първенства по плувните спортове и даже за Световно първенство, което е уникално по мащаб, значение и престиж за всяка държава. В строителството, организацията и провеждането на първенството взеха участие всички спортни кадри, по всички спортове на столичните дружества и на всички федерации в състава на БСФС! Цялостната организация и провеждане на първенството струваше на БСФС над 50 милиона лева и 20 милиона щадски долара. Използван беше целият собствен левов и валутен ресурс на Съюза и неговите 20 специализирани за спорта фирми. Първенството завърши с пълен успех за България като строителство, организация и провеждане, резултати, международен престиж и финансови приходи за БСФС и за почти всички големи хотели в София. Резултатите на спортистите по плуване и скоковете във вода достигнаха европейско и световно – олимпийско равнище ( ЕП в Рим 1982 г. скоокове във вода 3м.трамплин – П.Георгиев – златен медал и ЕП в София 1985г. – бронзов медал. Плуване на Олимпиадата в Сеул – 1988г. бяха завоювани 3 медала: златен – 100м. бруст Т.Богомилова и А.Френкева , сребърен и бронзов на 100 и 200 м.бруст). Мощен старт в развитието беше даден и на артистичното плуване и водната топка. След успеха на първенството, държавата и БСФС осигуриха така дефицитните по онова време лимити за планиране и строителство на нови 50 метрови плувни комплекси във Велинград и Пазарджик (основни плувни центорве).
За съжаление само след 7-8 год., новата политическа класа на България се постара почти всичко да бъде унищожено, разграбено, плячкосано и обезличено. Днес, плувният комплекс ЦСКА е в руини, опозорен и разграбен. Медицинският и научно-приложен център към комплекса, днес липсва и като сграда. Плувният комплекс „Мария Луиза“ беше продаден на частна фирма и от 20 години не работи. За да оцелее от разруха, плувния комплекс на „Славия“ беше превърнат в снимачна площадка за филми с морска тематика. Само на 200-300 метра от него и днес пустее уникален, с качествата и дебита си топъл минерален извор (Овча купел). Построиха се стотици километри магистрали, но не се намериха 200-300 метра тръби, за да се захрани с вода и енергия комплекса. Днес, олимпийският спортен комплекс на България – „Дианабад“ е „замръзнал в социализма“ и значими части от него са раздадени за експлоатация на частни фирми. Спортнатната общественост го определят като тържище, а не спортен обект от национално значение, предназначен за олимпийска подготовка на спортния елит на страната ни. Учудваща е симбиозата между частния неспортен бизнес и „престижните“ цели на родната държавна спортна администрация. Такъв феномен във вида, в който функционира в България няма в нито една уважаваща себе си спортна нация. Още няколко години и той ще заприлича на целево разрушавания ЦСКА, на който се обезличи значението му за националния спорт, стойност и цена.
Съдейки от обществената реакция в средствата за масова информация, както и тази на колегите от другите спортове работещи на комплекса, възникват много и тежки въпроси. В името на какво и защо беше осъществен този погром върху спорта в Столицата от няколкото държавни политически ръководства начело с днешното уникално за Европа и Света родно министерство на младежта и спорта? Защо все още няма възмездие за един друг бивш министър на спорта, който разпореди с взлом да бъде разбит служебния архив на БСФС и да бъде изнесена и скрита някъде или унищожена цялата работна и проекто – сметна банкова документация за всички национални спортни обекти строени от БСФС в цялата държава в това число и на комплекса ЦСКА? Отговор на тези въпроси от родните прокуратура и съд няма, независимо от категоричното становище по този проблем на бившия Омбудсман на страната ни г-н Константин Пенчев. Колко милиони лева бяха загубени в неефективни ремонти и „охрана“ на обекта ЦСКА? „Охрана“ пазеща от погледа на медиите за ставащото на ЦСКА и осигуряваща спокойствие на вандалите да си свършат качествено „работата“ по унищожаването на комплекса. Къде се съхранява и в какво състояние е в момента изключително скъпата апаратура „Лонжин“, медицинската и научна апаратура? Колко ще струва на българския народ евентуалното възстановяване на всички плувни комплекси в столицата ни днес? Кой и защо върна развитието на плувните спортове в София и България в почти каменната ера в сравнение с европейското и световно плуване? Кой лиши спортните кадри по плувните спортове от всички столични клубове в София, а и от страната, да работят при съвременни условия?
Защо и в името на какво вече 30 години стотици хиляди граждани на София бяха лишени от достъп до съвременни плувни басейни, построени за тях и оборудвани на световно равнище още през далечната 1985 година? При откриването на първенството тогава, Президентът на МОК – г-н Хуан Антонио Самаранч и ръководствата на Световната и Европейската федерации по плувите спортове, както и цяла плувна Европа оцениха направеното от България и Българска федерация по плувни спортове като историческо и уникално постижение на страната ни и специално на БСФС и спортните кадри от столицата? Комплексът ЦСКА беше оценен като най-модерния на Балканите и един от малкото подобни на него в Европа. София получи домакинството на първенството от Рим. През изминалите 30 години на плувния комплекс в Рим (по-малък от ЦСКА ) бяха проведени и се провеждат и днес десетки първенства от най-висок ранг в Европа и Света. Разходите за неговото построявате са изплатени многократно!
Защо ни трябваше почти 30 годишното безвремие на родния спорт? Защо обществената и национална спортна база на страната ни днес масово служи на частни икономочески интереси, а спортните организации са главните им клиенти? Публичният отчет за държавното и столично спортно строителство в последните години заслужава внимание и поощрение. Но защо няма отчет за състоянието и най-вече кой и как експлоатира националните спортни обекти към търговските дружества под ръководството на министерството на младежта и спорта, всички построени от БСФС и по-конкретно в градовете Несебър, Созопол, Варна, Бургас, София, Петрич, в планинските курорти Пампорово, Боровец, Банско и в почти всички областни центрове в страната? И още много защо, защо и до кога? Ще се строи още и ново. Дано и добре! Ама то почти всичко в района на спортния комплекс ЦСКА и около него вече е построено. Дано поне малко от построеното се възстанови и пусне в експлоатация в интерес на спортните организации на България! Надявам се, настоящият и следващия Министерски съвет на държавата ни да преценят струва ли си разрушаването или промяна на предназначението на спортната база на страната ни и кой ще отговаря за стореното до момента?
България и българският спорт жизнено се нуждаят от нов съвременен Национален олимпийски спортен център за подготовка на националните ни отбори. Комплексът към зала „Арена-Армеец“, хотелът и съоръженията към плувния комплекс ЦСКА и близките до него в местността „Къро“ са изключително подходящи за тази благородна, общонационална цел! Как е възможно нова европейска България с милиардните европейски програми и фондове да не може да възстанови ЦСКА, като обществена ценност, а настойчиво ще се търси частен инвеститор? И още нещо. Спортът трябва да е системна грижа на цялото ни общество, на държавата на българския народ и спорт. Такава е практиката в истинските, реални демократични държави по света. Обещанията на овластени личности трябва да са обосновани, да задоволяват обществени потребности и да се изпълняват, иначе остават в архивите на родния политически хумор и забрава. Дано и този път да не се случи това!

Георги Натов – бивш първи зам.председател на Българска федерация плувни спортове (1982-1991год). Директор на 17-то Европейското първенство по плувни спортове.(1985г.)