Преди 256 години през 1765 г. в Котел Софроний Врачански завършва първия препис на Паисиевата „История славянобългарска“
Оригинално заглавие: Историѧ славѣноболгарскаѧ ѡ народе и ѿ цареи и ѡ стыхъ болгарскихъ и ѡ въсехъ деѧнїа ї битиа болгарскаѧ.
На 29 януари 1765 г Софроний Врачански завършва първия препис на История славянобългарская.
Свети Софроний Врачански, известен със светското си име поп Стойко Владиславов, а по-късно Врачански епископ, е български народен будител, духовник и пръв последовател на делото на Свети Паисий Хилендарски.
В началото на 19 век той е приеман от руското и румънското правителство за основен представител на българската общност. Канонизиран е за светец от Българската православна църква с писмен акт на патриарх Кирил през 1964 г.
Стойко Владиславов е роден през 1739 година в Котел в семейството на заможен търговец на добитък.
Самият той се венчава с Ганка Хаджиатанасова, с която има четири деца: Цонко, Владислав, Мария и Ганка.
Цонко се оженил за Гана Хаджи Танасова и е бащата на княз Стефан Богориди /Стойко Цонков Стойков/ и Атанас Богориди /Атанас Цонков Стойков/.
Мария е майка на бъдещия епископ Поликарп Патаролийски.
Софроний Врачански учи в килийно училище в родния си град по църковнославянски и гръцки църковни книги.
Работи като абаджия, но се забелязва стремежът му към духовни занимания.
През 1762 година е ръкоположен за свещеник, работи и като учител и книжовник в Котел.
Голямо влияние върху дейността му оказва срещата му с Паисий Хилендарски през 1765 година в Котел.
Отец Паисий му показва „История славянобългарска“, от която той прави препис, известен днес като Първи Софрониев препис.
Софроний завършва преписа на 29 януари 1765 г.
Самият Стойко Владиславов пътува до Света гора през 1770-1775 година.
През 1792 година напуска Котел, служи в енорията в Карнобат. Пътува до Цариград, Света гора, Анхиало, Арбанаси и през 1794 година става монах в Къпиновския манастир, а на 17 септември същата година е ръкоположен за епископ на Враца под името Софроний.
Там развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани.
Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди, посещава и манастира „Седемте престола“ в Стара планина, който е във Врачанска епархия.
След случилите се през 1797 година размирици във Враца с участието на войските на видинския паша Осман Пазвантоглу напуска града и пътува из Северозападна България.
За три години се задържа във Видин, където по това време управлява като полунезависим владетел Пазвантоглу.
Този период е важен за изясняване на целите му като писател. През 1803 година Софроний Врачански заминава за Букурещ, където служи като висше духовно лице.
От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански.
От 1806 до 1812 година е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след Руско-турската война.
На 10 януари 1808 година изпраща от Букурещ пълномощно на българския представител в Петербург Иван Замбин, заминал на дипломатическа мисия там заедно с Атанас Николаев през октомври 1804 г. от страна на българската емиграция във Влашко.
Това е първият опит да се привлече вниманието на руското правителство към българския политически въпрос.
Софроний Врачански се среща и разговаря с руските военачалници Багратион, Каменски, Кутузов.
Така се стига до юни 1811 г., когато била учредена Българската земска войска — първата българска самостойна бойна единица от 400 години насам.
Софроний освещава бойното знаме и благославя воините-доброволци.
Стойко Владиславов се венчава за Ганка Хаджиатанасова, с която има четири деца: Цонко, Владислав, Мария и Катерина. Цонко се оженил за Гана Хаджи Танасова и е бащата на княз Стефан Богориди -Стойко Цонков Стойков и Атанас Богориди -Атанас Цонков Стойков.
Мария е майка на бъдещия епископ Поликарп Патарски.

През последните си години се оттегля в манастир край Букурещ.
Най-добрите свои творби Софроний Врачански пише в букурещкия си период.
„Кириакодромион, сиреч Неделник“ е сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на църковнославянски и гръцки източници — единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Отпечатан е в град Ръмник-Вълча през 1806 година.
Сборникът има историческо значение — поставя началото на новобългарската печатна книга и налага говоримия език като книжовен.
Книгата става широко популярна под името „Софроние“.
Пише и друг сборник — „Неделное евангелское толкование“ /1805, Регионален исторически музей, Шумен/.
„Житие и страдания грешнаго Софрония“ и „Възвание към българския народ“ превръщат Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на 19 век.
На 23 септември 1813 г. /на 74 г./ в Букурещ, Влашко е починал Софроний Вачански,паметта му се чества на 11 март.
Наред с книжовните си способности, превърнали го в един от създателите на съвременния български език и литература, Софроний притежава и художествена дарба.
Той се проявява като калиграф и художник при създаване на своите ръкописи.
Известното му изображение в епископски одежди се счита за автопортрет.