Обществеността на Поликрайще оценява изключителната подкрепа, която получава от българските журналисти, телевизии, радиа и вестници, и техните усилия възможно най-широк кръг просветени българи да се запознаят с нашия принос към българската национална история и култура, и с нашата борба за всестранен възход на Поликрайще и България. Отговаряйки на обществените очаквания Педагогическият съвет на Основно училище (ОУ) „Св. св. Кирил и Методий“ – Поликрайще учредява следните поименни награди – почетни отличия, за да удостои с тях и по тоя начин да изкаже своята благодарност към онези наши водещи интелектуалци и средства за осведомяване, които са допринесли най-много за издигане на името на Поликрайще и на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Поликрайще:

  1. „Свещеник Георги Маринов Полуганов“ – водачът на Българското възраждане в Поликрайще и днешна Централна Северна България, основател на българското училище в Поликрайще. Дава се за цялостен принос към Поликрайще, за развитието му и за издигането на името на Поликрайще;
  2. „Никола Георгиев Попниколов“ – най-изтъкнатият директор, извел училищата в Поликрайще и Община Поликрайще през периода 1959 — 1987 г. до едни от най-уредените, най-организираните и най-добрите в България, с високи критерии и издържан учебен процес, а образователното дело в Поликрайще и Община Поликрайще до равнище, сравнимо само с най-добрите европейски и световни образци и върхове — въплъщение на българския дух. Дава се за цялостен принос към ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, за издигане на името на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ и на Поликрайще.

Педагогическият съвет на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Поликрайще награждава следните журналисти с принос за запазване и развитие на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, и за издигане на името на Поликрайще с Поименната награда – почетно отличие „Свещеник Георги Маринов Полуганов“:

  1. Мирослав Дечев – телевизия „Видеосат“, В. Търново;
  2. Таня Георгиева – радио „Дарик“, В. Търново;
  3. Мартин Георгиев – „Нова“ телевизия;
  4. Младен Любенов – вестник „Утро“, Русе;
  5. Соня Симеонова – телевизия „Евроком Царевец“, В. Търново;
  6. Диана Славчева – вестник „Десант“.

Педагогическият съвет на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Поликрайще награждава следните журналисти с принос за запазване и развитие на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, и за издигане на името на Поликрайще с Поименната награда – почетно отличие „Никола Георгиев Попниколов“:

  1. Телевизия „Видеосат“, В. Търново;
  2. Радио „Дарик“, В. Търново;
  3. „Нова“ телевизия;
  4. Вестник „Утро“, Русе;
  5. Телевизия „Евроком Царевец“, В. Търново;
  6. Вестник „Десант“.

Наградите ще бъдат връчени на нарочно тържество в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Поликрайще, което ще се организира, когато обстоятелствата позволят.

Данни за личностите, чиито имена носят учредените награди.

Свещеник Георги Маринов Полуганов (15 февруари 1808 – 25 октомври 1888 (ст.ст.)) – голям български възрожденец, национал-революционер и борец за независима българска църква и самостоятелна българска държава. Най-видната личност на Поликрайще и една от най-бележитите в Търновско през XIX в. Главно действащо лице във важни събития, случили се в Централна Северна България в средата и втората половина на века. Произхожда от древния български род Полуган, началото на който се губи в дълбините на историята. Носител и продължител на изключително рядко и неповторимо хилядолетно стародавно българско име, запазило се в нашата страна единствено в Поликрайще. Учи при баща си чорбаджи Марин Полуганов и при Отец Зотик в Преображенския манастир. Чете и непрекъснато се самообразова. Владее турски, гръцки, старобългарски (известен днес като църковнославянски) и руски езици. Открива първото училище в Поликрайще (1825) и с времето създава Поликрайшката даскалоливница. Ръкоположен в свещенически сан (1844). Посреща сръбския княз Александър Караджорджевич и съпровождащата го сръбска правителствена делегация (1846). Участва в борбата срещу Търновските гръцки владици Атанасий, Неофит Византиос и Григорий Катрис, разгоряла се особено активно след Кримската война. По примера на Иларион Макариополски публично не признава Търновския гръцки митрополит Григорий Катрис (1860). Посреща Макариополски начело на многохилядно множество от цялата Търновска епархия при встъпването му в длъжност като първи Търновски български митрополит (1872). Участва във Вътрешната революционна организация на Васил Левски (1869 – 1872). Заклет лично от Апостола (1869). Приятел и един от най-доверените хора на отец Матей Миткалото (1848 – 1875). Участва в подготовката на Априлското въстание. Предаден, заплашен с обесване, спасен по чудо от съпругата си презвитера Гергина Полуганова (1876). Ръководи Поликрайшката българска самоуправляваща се община (1844 – 1879). Посреща руските освободители – Донската казашка бригада, командвана от полковник Григорий Чернозубов, Главнокомандващия на Действащата армия – Великия княз Николай Николаевич, повече от 100 руски генерали и висши офицери, и руски части, достигащи до 30 хиляди души на ден, включително генералите Непокойчицки, Левицки, Радецки, Драгомиров, Ганецки, княз Шаховски, княз Черказки, полковниците Пушкин, Лермонтов, Доморацки, Лихарьов, Герасимов, майорите Комендантов, Зундблат и др., чуждестранните военни кореспонденти Хосе Луис Пелисер, Никола Ладзаро, Сантурнино Хименес и др. (1877 – 1979). Грижи се за настаняването и изхранването им. Приема, настанява и организира изхранването и лечението на цялата пленена Шипченска армия на Вейсел паша (21 108 души) и конвоиращите я 93-ти Иркутски, 94-ти Енисейски и 95-ти Красноярски пехотни, и 23-ти Донски казашки полкове, на военно-полева болница № 7 от Санкт-Петербург и лекуваните в нея измръзнали на Шипка войници от 27-ма пехотна дивизия, на Поликрайшкия руски военен гарнизон (700 души) (1877 – 1978). Отслужва тържествен благодарствен молебен за Освобождението при посрещането на руските войски (1877) и при подписването на Санстефанския мирен договор (1878). Посреща първия български княз Александър I Батенберг (1879). Изпраща Руския императорски комисар в България княз Дондуков-Корсаков (1879). Посреща княз Фердинанд I Сакс-Кобург-Готски, регентите Стефан Стамболов, полковник Сава Моткуров и Георги Живков, цялото българско правителство, водено от министър-председателя Константин Стоилов, Третото Велико народно събрание начело с председателите му Димитър Тончев, Димитър Вачов и Захари Стоянов (1887). Служи на Великден в чест и в присъствието на княз Фердинанд I Сакс-Кобург-Готски и цялото българско правителство на Стефан Стамболов, и на големия приятел на България Джеймс Баучър (1888).

Утвърждава българския като език на училището и като официален административен език на Поликрайще. Сключва и утвърждава договори. Съдия. С баща си чорбаджи Марин Полуганов набира средства за възстановяването на Преображенския манастир (1831-1835), за построяване на църквата на манастира „Св. Троица“ (1846), за първото българско читалище в Свищов (1858), приема таксидиоти и дава волни пожертвования за Светогорските, Рилския и 13-те манастира в Търновската епархия. Подпомага със средства Вътрешната революционна организация на Васил Левски (1869 – 1872) и тази за подготовка на Априлското въстание (1876), построяването на новото училище (1877), новата църква (1879-1884), откриването и издръжката на Петропавловската духовна семинария, Богословското училище и Държавната мъжка гимназия “Св. Кирил” във Велико Търново, читалище „Развитие“ – Поликрайще (1874 – 1888). Спомоществовател на Българска Възрожденска църковна и учебна книжнина, издавана в Сърбия (Бялград), Австро-Унгария (Нови Сад), Цариград и Русчук (Русе) (1855 – 1870). Въвежда Деня на Св. св. Кирил и Методий като църковен (1844) и като училищен празник (1869). Съосновател на читалището (1884). Освещава първата сграда, специално построена за училище (1844), изцяло наново изградения от руски сапьори дървен мост (1877), първия камък и новия каменен мост на река Росица на шосето Търново – Свищов (Русе) (1884); читалище „Развитие“ (1884) и църквата “Св. Вмчца Марина” (в съслужение с Търновския митрополит Климент (Васил Друмев)) (1885) в Поликрайще, и др.

Никола Георгиев Попниколов – бележит деец на образователното дело в България през втората половина на XX век, общественик от общонационален мащаб, вложил душа и сърце за приобщаването на българското население в Южна Добруджа (Силистренско) към Родината (1956 – 1959), и в дейността на Отечествения фронт във Великотърновско (1959 – 1980). Директор на училищата в Петрово, Старозагорско (1954) и Гарван, Силистренско (1956-1959). Най-изтъкнатият и дългогодишен директор на училището в Поликрайще (1959 – 1987), издигнал го до равнището на едно от най-уредените, най-организираните и най-авторитетните в България. Средищен директор на трите училища в Поликрайще и на тези на Гара Горна Оряховица, и в селата Янтра, Крушето, Първомайци 1-ви (Темниско) и 2-ри квартал (Сергьовец), и Правда, Великотърновско (от 1970). Една от най-видните личности на Поликрайще за всички времена. През целия си живот работил само за България. Трудът му е колосален и с нищо не може да се измери или оцени. Дирята му в историята на Поликрайще е незаличима. Приносът му за успеха на няколко хиляди негови жители в живота е решаващ. Категоричната му намеса отваря вратите на желаните от тях учебни заведения и предопределя по-нататъшната им съдба. Компетентната му педагогическа и управленска работа е уважавана и се ползва с авторитет в елитните училища на Велико Търново, Горна Оряховица, Русе, Варна, Пловдив, Свищов и др., за които е чест да имат ученици от Поликрайще. Той е един от само петимата директори на училища във Великотърновски окръг по това време, които не са членове на БКП, а принадлежността към нея тогава е почти задължително условие за заемане на отговорен пост. Да бъде директор толкова дълго, макар и безпартиен, се дължи единствено на личните му качества, безупречна работа и на блестящите постижения на училището, начело на което стои. Истинско щастие за Поликрайще е, че именно Никола Попниколов почти три десетилетия ръководи образованието тук. Щастие за България е, че Никола Попниколов три десетилетия възпитава хиляди българи.

Произхожда от най-уважаваното семейство на Поликрайще. Син на Георги Попниколов Попгеоргиев и Мария Георгиева Попгеоргиева, правнук на основателя на училището свещеник Георги Полуганов. Има много трудно детство. От тригодишен води дядо си протойерей Никола Попгеоргиев Маринов, който въпреки че изгубва зрението си, продължава да изпълнява своя дълг и да служи в църквата на Бога. Това изпитание, на което съдбата го подлага, продължава девет години (1935 – 1944). Сирак. Майка му си отива от този свят още преди той да навърши 14 години (1946). Възпитаник на Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски“ (1946 – 1951) и студент в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ – София (1951 – 1952). Там получава превъзходно класическо образование, особено по древни и чужди езици: еврейски, старогръцки, латински, старобългарски, руски и френски, омелетика, и литература. Учи при най-добрия български богослов академик Иван Снегаров, родом от Охрид. За изключителните си постижения в овладяването на еврейския език (иврит) и познанията си по него, е награден лично от Главния равин в България д-р Ашер Ицхак Хананел с книгата „Битие” (Първата книга Моисеева от Библията и от Петокнижието (от петте Моисееви книги) на Вехтия завет) „Genesis” – „בראשית” („В началото”) на иврит, издадена в Ню Йорк, САЩ от издателството Hebrew Publishing Co, 77-79 Delancey Street, New York, със собственоръчно написано посвещение: „Дар от Гл. Равин Д-р А. Хананел, София, 11.II.1952 г.” По време на бригадирското движение – командир на младежката бригада “Алексей Мересиев” (1949). Заради оказана помощ на свой другар сам претърпява жестока злополука и едва не загубва крака си.

Блестящо се представя на кандидат-студентските изпити и е приет да учи медицина – втори в списъка на явилите се от цялата страна. Не му се дава характеристика от Поликрайще и затова не може да следва (1952). С личното разрешение на Вълко Червенков – Министър-председател на България и Генерален секретар на ЦК на БКП постъпва в Учителския институт „Лазар Станев“, Плевен (1952). Дипломира се със специалност Български език и литература, и музика (1954). Тук изявява литературната си дарба. Пише и публикува стихове в различни издания. За да се издържа, работи на Софийската и Плевенската гара. Завършва с отличие Школата за запасни офицери (ШЗО) в Плевен и е произведен в офицерски чин (1955). Избран за секретар на организацията на Димитровския съюз на народната младеж (ДСНМ) (от 1956 г. ДКМС – Димитровски комунистически младежки съюз) най-напред в ШЗО – Плевен, а сетне и на поделението на Четвърти километър към Първа армия – София, където служи впоследствие (1955 – 1956). Заради литературните си способности е привлечен като редактор на вестник „Димитровски воин” – орган на Първа армия – София (1955 – 1956). Кореспондент на вестник “Народна армия” – София (1955 – 1956). Автор на редица публикации в армейски и други издания (1955 – 1956). Избран за член на Военния съд на Първа армия – София (1955 – 1956). Като такъв се застъпва за свои другари и ги спасява от тежки присъди и дългогодишен строг тъмничен затвор. Поканен да остане в армията в София и веднага му е осигурено жилище (1956). Отказва и заминава за Добруджа, където става директор на училището в Гарван, Силистренско (1956 – 1959).

Тук, в наскоро освободените български земи от Румънско развива богата и разнообразна дейност. Модернизира училището. Построява чудесна физкултурна площадка в неговия двор. Директорът и учителите, които в по-голямата си част са от вътрешността на България: Орешак (Троянско), Телиш (Плевенско), Поликрайще и Сломер (Великотърновско), са приети от местните жители като специални пратеници от „СТАРА БЪЛГАРИЯ” – така я наричат, и се ползват с изключителната любов и уважение. Хората са страшно горди и щастливи, че имат директор и учители: „Чак от СТАРА БЪЛГАРИЯ”, тъй като Южна Добруджа е възвърната към Родината твърде скоро – през септември 1940 г. и споменът от румънската окупация е още жив. Българският директор Никола Попниколов и българските учители коренно се различават от румънските. Те работят с хората по нивите, помагат им в домовете, учат ги на всичко, което знаят. И всички къщи са отворени за тях. Те са тук сред свои. Директор, учители, ученици и родители са изключително амбицирани и всячески работят за издигане равнището на образованието и бита на населението.

Още от първия ден, в който заема поста директор на Народна прогимназия (впоследствие Основно училище) „Кирил и Методий“, Поликрайще – 1 септември 1959 г., Никола Попниколов налага ред и дисциплина. Създава образцова организация на учебния процес. Възражда училището. В продължение на почти три десетилетия (1959 – 1987) под неговото ръководство то преживява невиждан възход и достига до своя връх. Доказателство за това са постиженията на неговите възпитаници, каквито не е имало никога по-рано. През учебната 1960 – 1961 въвежда обучение за учениците в осми клас въз основа на решение на Правителството (1959). Организира и вечерно такова за стотици жители на селото, които по различни причини до тази дата не са могли да го получат (1959 – 1960). За да създаде условия за провеждане на качествен учебен процес, отговарящ на изискванията на времето, предприема широкомащабна строителна програма. Лично поема големи рискове и коренно го преобразява. Никола Попниколов сменя цялата електрическа инсталация, врати, прозорци, подове, мазилки, стълбища. Плод на неговата инициатива са огромна двуетажна сграда за политехническа работилница и физкултурен салон, по-голяма от съществуващата (1961 – 1963), модерен спортен комлекс (1972), парно отопление (1984) и редица други подобрения. Директорът, учителският колектив, помощният персонал и родители работят на строежите. Оборудвани са работилници за работа с желязо, дърво и текстилни материали, и кухненско отделение. Закупени са стругове, тезгяхи, маси, шевни машини и готварски принадлежности. Доставени са всякакви съоръжения за физкултурния салон. Спортната площадка е направена с голям вкус. Край оградата на двора е оформена озеленена площ, поставени са пейки за зрителите на предстоящите спортни съревнования, следват лекоатлетическа писта и асфалтирано и добре очертано игрище за баскетбол. Пред училището е построена красива чешма и е асфалтирана просторна площадка, от която по широко, удобно стълбище се излиза на игрището. Направено е и мощно осветление, което позволява провеждане на състезания късно вечер и дори нощем. Докато траят строителните работи от прекаленото напрежение и от преумора Никола Попниколов се разболява. Недоизлекуван и отново се връща на обекта. Създава опитно поле, което е предложено от Министерството на народната просвета за базово, в което да провеждат обучението си учители и ученици от цяла Северна България.

Никола Попниколов въвежда кабинетна система. Прави кабинети по физика, химия, биология, български език и литература, математика, музика и пеене. Непрекъснато обогатява библиотечния фонд. Доставя подходящи мебели: шкафове, маси, столове. В началните училища организира полуинтернатно обучение. За него оборудва стаи за часовете по физическа култура, за приготвяне на храна за обяд и за закуска, и спални за обедна почивка на учениците. Едни и същи помещения се използуват за спални и за обучение. Леглата след почивката се повдигат към стените и се вместват в нарочно приготвени за тая цел шкафчета. Така спалнята се превръща с учебна стая за занятия. За тези ученици създава и стаи за обяд. В дворовете на двете начални училища монтира специални съоръжения за игротеки на децата. Те са за нуждите на учениците както за часовете по физическа култура, така също и за през свободните от занятия часове на полуинтерната. Едновремено с това издига модерни огради с готови елементи на трите училищни двора. В централното училище изгражда кухня за учениците. Дело на амбицията му са оркестър за фанфарна музика, хорове, кръжоци по математика, художествено слово, тракторно дело, шев и кройка, работа с природни материали, фотодело и др. Повече от 20 години оркестърът за фанфарна музика участва във всякакви прегледи в страната, представя училището и Поликрайще и печели винаги първите места.

През целия период от 1959 до 1987 г. Никола Попниколов неотклонно обзавежда учебните стаи и кабинетите с подходящи мебели, нови черни дъски, набавя технически средства: грамофони, магнетофони, диапрожекционни апарати, аспектомати, киномашини, снабдява ги с уреди, помагала, препарати, реактиви и др. Освен посочените мащабни дейности по подобряване на материалната база ежегодно извършва и планови текущи ремонти на сградите. Организацията на всяко едно строителство е ръководена лично от него. През всичките тези почти три десетилетия директорът целодневно и почти без отпуск е в училището и непрекъснато се грижи за него. Създадените условия водят до повишаване успеха на цялото училище. Почти всички възпитаници завършват средно, а значителна част от тях – и висше образование. Постиженията в спорта, в олимпиадите и състезанята по математика, физика, история, биология, са зашеметяващи. Кръжокът „Художествено слово“ е на професионалното ниво на студентите, обучавани в Театралната академия. Продължилите в по-горна степен превъзхождат връстниците си от Велико Търново, Горна Оряховица, Свищов, Русе, Габрово, Варна, Пловдив и София.

Животът и делото на Директора на училището Никола Попниколов е една епоха за Поликрайще и за българското образование. В епохата на Директора Никола Попниколов Поликрайще става синоним на образованост, култура и напредък. Само споменаването на името му е достатъчно човекът да бъде приет с уважение. През целия разглеждан период Никола Попниколов никога не е бил на почивка, никога не е бил на курорт. Той е работил всеки ден и всеки час за България.

Автор: Мирослав Дечев