„Много са хората в България, които създават добавена стойност за цялото общество. Повечето от тях не ги знаем, защото рядко медиите ни ги показват. Ето защо се опитвам да намирам вдъхновяващи истории“.

Това каза в интервю за БГНЕС Георги Ненов, създател на един от най-популярните български подкасти.

 

„Свръхчовекът с Георги Ненов“, носещ подзаглавието „Как да живеем живота на мечтите си“ е български подкаст, насочен към вярата в себе си и многобройните възможности, които ни заобикалят. Разказвайки вдъхновяващи истории на хора, които сбъдват мечтите си, авторът цели да мотивира своите слушатели да вървят по житейския си път с увереност и така да сътворят едно по-добро бъдеще. Кръстник на подкаста е негов приятел, а идеята за него датира още от преди години, когато Георги Ненов е корпоративен служител в компания за поддръжка на самолети.

„Просто имах нужда да правя неща и да се развивам. Търсих начини да ставам по-добра версия на себе си. Подкастът просто се появи на едно събитие, където буквално трябваше да споделя мечтата си. А тя е да помагам на другите да живеят по-добре и да бъдат по-щастливи“, разказа Георги за идеята си.

Необходимото вдъхновение получава от американски подкаст, който му дава така търсената от него друга гледна точка към живота.

„Сякаш хора на друго ниво. Те споделяха мисли, които изобщо не са ми попадали. В моята среда не се говореше за тези неща – интересни книги, важни прозрения, начин да погледнеш на развитието на един човек от по-различна гледна точка. Казах си: ами аз познавам интересни хора, мога да разговарям с тях и да го споделя с моята среда, с моите приятели. Понеже съм повече от действащите, не толкова от мислещите, за 3-4 седмици вече имах идея и епизод. На 2 август 2016 г. стартира „Свръхчовекът с Георги Ненов“. Първият епизод беше с Лазар Радков, по-известен като Лазар Радков от „Капачки за бъдеще“. Това беше още преди да е събрана и една капачка“, споделя за началото авторът.

Оттогава досега вече е направил над 200 епизода, пускайки по един нов през всяка седмица, а важна роля за успеха на поредицата играе подбора на събеседници. „Много ми е важно, когато някой има възможност да попадне в подкаста, аз да съм сигурен, че той има нагласата да дава от себе си. Да бъде от хората, които искат да водят напред с личния си пример – да помагат, да дават, да преподават или имат успешни начинания“, категоричен е младият мъж.

„Има много хора, които много говорят, но понякога действията им не съответстват на думите. Аз съм интервюирал вече 200 души и когато седна да говоря с някого, много бързо разбирам дали този човек наистина прави нещата, за които говори или пък просто говори неща, защото просто иска да ме накара да си помисля, че той е подходящ гост. Това ми се е случвало. Имам едно анти мото в живота, което идва от първия ми шеф в първата ми работа. Веднъж ми беше казал – никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая. Подкастът не обещава нищо, той просто разказва, че хората са положили усилия, за да стигнат на нивото, на което са. Това е всичко, което се изисква от един човек, за да промени живота си – просто да действа, да полага усилия. Ако нещо е важно за него, да бъде постоянен, за да го сбъдне, да го осъществи. С курсове, с книги и с магически хапчета няма да стане“, споделя още Георги.

Ето защо се опитва да подбира сред събеседниците си хора с каузи, с благородни инициативи, с различни кампании в обществена полза, успешни предприемачи и други. Ако той може и аз мога – именно тази мисъл се опитва да провокира Георги у всички, който слушат подкаста. Голямо внимание обръща и на обратната връзка със слушателите си, която определя като „гориво да продължава напред“.

„За мен успехът се измерва с броя променени животи към по-добро“, категоричен е младият мъж.

В епизодите често той повдига и въпроса за увереността в собствените си умения и преследването на мечтите. За пример пък дава вдъхновяващата история на Калин Даскалов, майстор-книговезец, напуснал работа, за да прави тефтери. Това е и идеята на Свръхчовека – да вдъхновява чрез личния пример на други хора. Признава обаче, че в съвременния свят, ако човек гледа постоянно новини и следи сайтовете и вестниците, нивото му на тревожност ще бъде толкова високо, че ще бъде единствено съизмеримо с нивото на безпомощност, което е обезсърчително, но той запазва оптимизма си.

„Това е моят начин да оставя своя отпечатък в България. Ако не бях започнал, един ден щях да съжалявам“, споделя още Георги за своето начинание.

/БГНЕС