Пред растежа на глобалната икономика няма друг проблем, освен здравния. По отношение на България обаче има множество оставащи дългосрочни предизвикателства отвъд коронакризата, включително ниските нива на инвестиции. От тази гледна точка е изключително важно как ще бъдат използвани европейските средства за възстановяване. Това заяви Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, в предаването “Светът е бизнес” с водещ Ивайло Лаков.

“Важно за България е привличането на множество знакови инвеститори в потенциални сфери на растеж като зелена икономика и дигитализация”, обясни той.

По думите на госта причините за изоставането на България спрямо страните в Европейския съюз са комплексни, включително липсата на ясна ориентация, невъзможността на страната да се справи достатъчно добре с овладяването на пандемията, политическата нестабилност, войната между институциите и др.

“България има нужда от сериозни и дълбоки реформи в много сектори, като е важно да започне да се инвестира в районите, които ще са най-силно засегнати от енергийния преход”, обясни Стефанов пред Bloomberg TV Bulgaria.

Друга тема, която икономистът коментира, са амбициите на ЕС за намаляване на въглеродните емисии с 55% до 2030 г.

“Постепенно България влиза в ритъм, но сме доста закъснели. Има доста неясноти как ще се случи този преход и за сметка на какво ще бъде той. Очевидно страната ще трябва да се откаже от своите въглищни електроцентрали до 2030 г.”, отбеляза експерът.

Той обясни, че алтернативите пред страната ни са преориентиране към възобновяеми енергийни източници; към т.нар. гориво на прехода – природния газ; към ядрени мощности.

Според Стефанов новоизбраният президент на САЩ Джо Байдън няма да промени отношението на страната към двата стратегически енергийни проекта на Кремъл – “Северен поток 2” и “Турски поток”.