До редакционнта поща на Любословие бе изпратено писмо на наш читател, който не за първи път ни пише по тъжната и но много важна тема за бъдещето на горите и териториалните граници на страната ни. Негов текст обиколи медии преди време и дори даде резултат:

https://luboslovie.bg/2015/02/10/%D0%B4%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%BC%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%BE%D1%82-%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B5/ 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДОНЕВ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЧОБАНОВ,

Във връзка с Ваша публикация в „Свободно слово“, озаглавена „Гори гейт:официални данни разкриват мащабите на престъпното изсичане на българските гори“, която, поради неучастието ми в електронното публично простронство, прочетох твърде късно, желая да Ви  разкажа няколко истории за гората на България.

  1. С чл. 104, ал. 2 на Закона за горите, влязъл в сила на 09.04.11 год. се забранява превишаването на планираното ползване по площ от възобновителни сечи във високостеблените гори за срока на действие на съответните горскостопански планове или програми, освен поради бедствия, пожари, каламитети и промяна на предназначението на горските територии.

При изработване на горскостопанските планове и програми ползването от различните видове гори се формира по различен начин. За широколистните високостъблени и за иглолистните гори, след преценка на състоянието на отделните видове гори, тяхното разпределение по класове на възраст, налично възобновяване, ограничения от различните видове категори (защитни и специални горски територии), се формира размер за ползване от възобновителни сечи, което се определя по площ и съответстващ на площта обем на дървесина. Законът за горите е забранил превишаването площта за възобновяване на тези видове гори, но не е ограничил това по отношение на определеното количоство в куб. м.

Основанието за това е, че сечите се провеждат в период до 10 год. след утвърждаването на съответните горскостопански планове. През този десетгодишен период дървесният запас на тези насаждения нараства, като това нарастване е мужду 0.5 до около 7.0 куб.м. за различните насаждения, в зависимост от богатството на почвата, нейната дълбочина, влажност, вид, изложение, наличие на ерозия и др. Установеният среден прираст на един хектар е 3.7 куб. м. към 31.12.2015 год.

Това означава, че за всеки един хектар горска територия, върху която расте гора планираната за сеч дървесина би могла да се увеличи ежегодно с този обем дървесина, като за всяка една изминала година, това натрупване се увеличава.

Друго ограничение, което е предвидено в чл. 77, ал. 12 на Наредба № 18/07.10.15 год. за инвентаризация и планиране в горските територии е, че определената норма на ползване от всички планирани сечи в горскостопанските единици не може да надвишава средния общ прираст на гората за периода на действие на горскостопанския план, като изключение се допуска когато площта на зрелите и презречи насаждения е над 50 % от общата площ на горскостопанските единица. Средният годишен прираст на горите в Република България е около 14 мил. куб.м. към 31.12.15 год.

От представените от Вас данни за разрешения добив се вижда, че той е около 2.0 куб.м./ха залесена горска площ, което очевидно е по-малко от средния годишен прираст на гората от 3.7 куб. м/ха.

През 2017 год., годината през която според Вашата информация са добити 649 655 куб. м. дървесина в повече, от предвидената с позволителните за сеч, възобновителни сечи са се провели върху площ от 63 667 ха, а отгледни сечи върху 99 338 ха. Възобновтелните сечи, съобразно лесовъдската наука са с интензивност между 20 и 30 %, в зависимост от вида на сечта, ограниченията от функционалната принадлежност на различните насаждения, дървесните видове и видовете насаждения, което означава, че средната интензивност на тези сечи е около 25 %. Това означава, че при възобновителни сечи са отсечени дървета на площ около 15 900 ха. При отгледните сечи, интензивността на сечта, в зависимост на горните ограничения е между 10% и 30%, което означава, че средната интензивност на сечта е около 20%. А това означава, че са отсечени дървета от площ около 20 000 ха.

Горскостопанските планове се изработват за период от 10 години. Принципът на инвентаризация на горските теритоии и отчитане на баланса на горските територии е на принципа, че запасите на отделните насаждения и на целите горскостопански единици остават непроменени през всичките 10 години от действието на отделните горскостопански планове. Това означава, че общо за всички горскостопански единици (държавни горски и ловни стопанства, общини, и физически и юридически лица) средното увеличение на обемите на дървесината, което не е отразено при отчетане на ежегодните данни за горските територии, може да се приеме че е с 5 годишни прираста на гората. Това е така, защото ежегодно се инвентаризират около 10% от площта на горите, което означава, че 10% от госкостопанските единци са с един годишен прираст, 10% от госкостопанските единци са с два годишни прираст10%, ………. и т.н. ……….до 10 годишни прираста.

Така определените средни пет годишни прираста, причислени към запасите на отсечените дървета при възобновителни и отгледни сечи през 2017 год. биха показали увеличение с 294 000 куб.м. при възобновителните сечи и 370 000 куб.м. при отгледните сечи илиобщо  664 000 куб. м. за годината.

Разсъждавайки по същия начен за 2018 год., данните предоставени от Вас и получени в резултат от годишния прираст, беха изглеждали така:<