До редакционнта поща на Любословие бе изпратено писмо на наш читател, който не за първи път ни пише по тъжната и но много важна тема за бъдещето на горите и териториалните граници на страната ни. Негов текст обиколи медии преди време и дори даде резултат:

https://luboslovie.bg/2015/02/10/%D0%B4%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%BC%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%BE%D1%82-%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B5/ 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДОНЕВ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЧОБАНОВ,

Във връзка с Ваша публикация в „Свободно слово“, озаглавена „Гори гейт:официални данни разкриват мащабите на престъпното изсичане на българските гори“, която, поради неучастието ми в електронното публично простронство, прочетох твърде късно, желая да Ви  разкажа няколко истории за гората на България.

  1. С чл. 104, ал. 2 на Закона за горите, влязъл в сила на 09.04.11 год. се забранява превишаването на планираното ползване по площ от възобновителни сечи във високостеблените гори за срока на действие на съответните горскостопански планове или програми, освен поради бедствия, пожари, каламитети и промяна на предназначението на горските територии.

При изработване на горскостопанските планове и програми ползването от различните видове гори се формира по различен начин. За широколистните високостъблени и за иглолистните гори, след преценка на състоянието на отделните видове гори, тяхното разпределение по класове на възраст, налично възобновяване, ограничения от различните видове категори (защитни и специални горски територии), се формира размер за ползване от възобновителни сечи, което се определя по площ и съответстващ на площта обем на дървесина. Законът за горите е забранил превишаването площта за възобновяване на тези видове гори, но не е ограничил това по отношение на определеното количоство в куб. м.

Основанието за това е, че сечите се провеждат в период до 10 год. след утвърждаването на съответните горскостопански планове. През този десетгодишен период дървесният запас на тези насаждения нараства, като това нарастване е мужду 0.5 до около 7.0 куб.м. за различните насаждения, в зависимост от богатството на почвата, нейната дълбочина, влажност, вид, изложение, наличие на ерозия и др. Установеният среден прираст на един хектар е 3.7 куб. м. към 31.12.2015 год.

Това означава, че за всеки един хектар горска територия, върху която расте гора планираната за сеч дървесина би могла да се увеличи ежегодно с този обем дървесина, като за всяка една изминала година, това натрупване се увеличава.

Друго ограничение, което е предвидено в чл. 77, ал. 12 на Наредба № 18/07.10.15 год. за инвентаризация и планиране в горските територии е, че определената норма на ползване от всички планирани сечи в горскостопанските единици не може да надвишава средния общ прираст на гората за периода на действие на горскостопанския план, като изключение се допуска когато площта на зрелите и презречи насаждения е над 50 % от общата площ на горскостопанските единица. Средният годишен прираст на горите в Република България е около 14 мил. куб.м. към 31.12.15 год.

От представените от Вас данни за разрешения добив се вижда, че той е около 2.0 куб.м./ха залесена горска площ, което очевидно е по-малко от средния годишен прираст на гората от 3.7 куб. м/ха.

През 2017 год., годината през която според Вашата информация са добити 649 655 куб. м. дървесина в повече, от предвидената с позволителните за сеч, възобновителни сечи са се провели върху площ от 63 667 ха, а отгледни сечи върху 99 338 ха. Възобновтелните сечи, съобразно лесовъдската наука са с интензивност между 20 и 30 %, в зависимост от вида на сечта, ограниченията от функционалната принадлежност на различните насаждения, дървесните видове и видовете насаждения, което означава, че средната интензивност на тези сечи е около 25 %. Това означава, че при възобновителни сечи са отсечени дървета на площ около 15 900 ха. При отгледните сечи, интензивността на сечта, в зависимост на горните ограничения е между 10% и 30%, което означава, че средната интензивност на сечта е около 20%. А това означава, че са отсечени дървета от площ около 20 000 ха.

Горскостопанските планове се изработват за период от 10 години. Принципът на инвентаризация на горските теритоии и отчитане на баланса на горските територии е на принципа, че запасите на отделните насаждения и на целите горскостопански единици остават непроменени през всичките 10 години от действието на отделните горскостопански планове. Това означава, че общо за всички горскостопански единици (държавни горски и ловни стопанства, общини, и физически и юридически лица) средното увеличение на обемите на дървесината, което не е отразено при отчетане на ежегодните данни за горските територии, може да се приеме че е с 5 годишни прираста на гората. Това е така, защото ежегодно се инвентаризират около 10% от площта на горите, което означава, че 10% от госкостопанските единци са с един годишен прираст, 10% от госкостопанските единци са с два годишни прираст10%, ………. и т.н. ……….до 10 годишни прираста.

Така определените средни пет годишни прираста, причислени към запасите на отсечените дървета при възобновителни и отгледни сечи през 2017 год. биха показали увеличение с 294 000 куб.м. при възобновителните сечи и 370 000 куб.м. при отгледните сечи илиобщо  664 000 куб. м. за годината.

Разсъждавайки по същия начен за 2018 год., данните предоставени от Вас и получени в резултат от годишния прираст, беха изглеждали така:

Добити 691 066 куб. м. дървесина в повече, от предвидената с позволителните за сеч. През тази година възобновителни сечи са се провели върху площ от 64 283 ха, а отгледни сечи върху 98 328 ха. При възобновителни сечи са отсечени дървета на площ около 16 070 ха. При отгледните сечи са отсечени дървета от площ около 19 700 ха.

Причислени към запасите на отсечените дървета при възобновителни и отгледни сечи през 2018 год. биха показали увеличение с 297 300 куб.м. при възобновителните сечи и 364 450 куб.м. при отгледните сечи илиобщо 661 750 куб. м. за годината.

За 2019 год., данните предоставени от Вас и получени в резултат от годишния прираст, беха изглеждали така:

Добити 603 438 куб. м. дървесина в повече, от предвидената с позволителните за сеч. През тази година възобновителни сечи са се провели върху площ от 48 418 ха, а отгледни сечи върху 91 880 ха. При възобновителни сечи са отсечени дървета на площ около 12 110 ха. При отгледните сечи са отсечени дървета от площ около 18 370 ха.

Причислени към запасите на отсечените дървета при възобновителни и отгледни сечи през 2019 год. биха показали увеличение с 224 035 куб.м. при възобновителните сечи и 339 845 куб.м. при отгледните сечи илиобщо 563 880 куб. м. за годината.

За 2020 год. все още нямаме официални данни.

За споменатите по-горе от Вас и от мен обеми трябва да се знае, ча за отсечената дървесина, обемът са определя като се измерват отделните, не по-дълги от 4 м. сдекции, а опри определяне на стоящата дървесина това става с таблични методи и с измерване на височини и диаметри на отделни стоящи дървета, и/или гъстотата на насажденията. При тези измервания е допустима грешка до 10 %. Сами разбирате, че в различните райони на страната, дървесните видове се развиват по различен начин, а таблиците са еднакви за всички. На земята няма две еднакви дървета от един дървесен вид, както няма и двама еднакви човека, вкл. и когато те са близнаци. За да определим точния обем, дървото трябва да се отсече, да се потопи във вода и да се измери увеличеният обем на водата.

Към Вашата статия са приложени и три фотоса, с които вероятно сте желали да формирате във Вашите читатели още по-негативно отношение към отрасъла горско стопанство.

Действително по пътищата на България се движат огромно количество камиони натоварени с дарвесина. Ако приемем, че един автомобил тип „прицеп“ превозва 40 куб. м. дървесина, става ясно че за един ден ще срещнем 550 такива автомобила, които подредени един зад друг, представляват колона от около 8 км. Изглежда притеснително, но е по-притеснително, че я няма промишлеността, която да я преработва, да осигурява работни места и принадана стойност. Продуктите от дървесина се природощадящи.

Преди 30 год. това не се виждаше, защото имаше ЖП транспорт и дървесината се превозваше с него.

На втория фотос се вижда една грамада от загниваща смърчова дървесина, което показва, че колкото повече отлагаме възобновяването на горите по правилата на лесоустройствената и лесовъдствъдската науки, толкова по-некачествена дървесина ще добиваме и ще получаваме по-ниско продуктивни производства и по-малка добавена стойност. Ще намалим и поглъщането на въглероден двуокис.

С Решение № 529/2013/ЕС на Европейския   парламент и на Съвета от 21.05.13 год. се препоръчва на страните членки да предприемат действия зя намаляване на емисиите от „парникови газове“ и увеличаване на „поглъщанията“, основно с увеличаване на залесените площи и подобряване на възрастовата стуктура на гората при нейносот устойчиво стопанисване, и засилено използване на продукти от дървесина.

Горите в България постоянно увеличават своята площ и запаси, от 3 189 741 ха и 243 478 000 куб.м през 1960 год., през 3 236 758 ха и 395 628 000 кум.м. през 1990 год. до 3 833 640 ха и 680 522 000 куб.м. през 2015 год.

Това се дължи както на ежегодния прираст от 14 мил. куб.м. така също и на прилаганите лесовъдски методи на стопанисване на горите.

По първя показател, както се вижда от данните сме далеч по-напред от останалите държави в Европейския съюз, като и с втория показател, подобряване на възрастовата структура, напредваме, но трябва още малко усилия.

Площта на младите гори се е променила от 1 500 000 ха на 450 000 ха, а зрелите и презрелите гори от 262 000 на 454 000 ха. Все още е нарушен балансът при средно възрастните насаждения, от 40 до 80 год., при които площите са съответно 1 100 000 за насажденията на възраст 40 – 60 год. и 791 000 за насажденията на възраст от 60 до 80 год. В тази група попадат основно зрели и презрели издънкови гори, които постепенно трябва да се превърнат в по-продуктивни високостъблени насаждения. За съжаления пак ще виждате много автомобили с дърва за горене, но такава е структурата на гората.

Много често, в статии подобна на Вашата, се пише, че данните за горите в Република България са манипулирани, неточни, фалшиви и пр.

Длъжен съм да Ви уверя, че за картиране на горите се ползват топографски карти, ортофотокарти, съвременни измерителни устройства, а за определяне на основните характеристики на горите, всяко едно насаждение, вкл. и за определяне на дървесните запаси на горите, се посещава от около 100 – 110 специалисти по дейността планиране на горскостопанските дейности, които са независими от администрацията на горското ведомство, в по-голямата си част на частна практика. Това се извършва ежегодно зо около 10 % от горските територии.

Вие споменавате, че притежавате мощни сървари и разнообразни програми за обработка на данните. Моят процесор, за разлика от Вашите мощните сървари, е произведен през 1957 год. Бавен е, не може да обработва много данни, често използва ръчна обработка, трудно го програмират и си има собствено мнение.

  1. Усещам, че сте сте защитници на природата и в частност на българската гора. Сега започвам втория си разказ. Той е за Вас и за други хора, които ги е грижа за съдбата на българската гора. Решил съм на всеки от Вас, който зачеква темата за „поголовната“, „безогледната“, „безразборната“, „престъпната“, незаконната“ и ред други подобни сечи, да напиша следващите няколко реда.

Може би ще стана скучен за част от читателите на „Любословие“, но за да се знае за един истински проблем, трябва постоянно да се пише и ако е възможно, това да се прави от повече хора.

Аз съм влязъл професионално в гората на 20.04.83 год. и още съм там. Може би съм девета дупка на кавала или, ако повече Ви харесва, пето колело на каруцата, но независимо от това, продължавам да милея за гората като такава, независимо от нейното собственост, защото гората е природна даденост, благодарение на която ние дишаме като хора и се грижим като професионалисти, вкл. и това да я ползваме в полза на цялото общество.

Не съм човек, който да влиза в пререкания и конфликти с хора, които демонстрират непочтеност, но съм възпитаван да отстоявам истината и да се боря почтено за нея, което и ме накара да напиша тези няколко реда, така както преди години писах на друг Ваш съидейник,  а тази пролет и на г-н Атанас Русев, които не жалеха непристойното си и непочтено отношение към цялата лесовъдска колегия. Така са ме възпитавали моите родители и обществото, в което са минали моите първи седем години.

Така наречените „изсечени гори“ не са изсечени от лесничеите. Ние се опитваме по различни начини, според състоянието на конкретното насаждение, да я отглеждаме и възобновяваме.

Няколко думи и за прираста на гората, който Вие споменавате във Вашето писмо. Имаше една зловеща антиреклама на WWF, която показваше как червеният цвят на българското знаме „изяжда“ зеления цвят, като в същото време през екрана преминаваше текст, че всяка минута от горите на България изчезват 10 куб.м. дървесина. Това не е съвсем вярно. От горите на България изчезват не 10 куб.м. в минута, а 15 куб.м в минута, но приятелите от WWF пропуснаха да споделят, че преди те да изчезнат за същата тази минута са се появили вече около 25 куб.м. И това не е лъжа, а е истина, за разлика от т.н. изсичане на българските гори.

Това може да звучи за обществото като заблуда, но е вярно. Жалко е, че тези които трябва да застанат с лице пред обществото и да обяснят това се крият от Вашите писания и насаждане на страхове към обществото.

Твърди се, че сечта в горите е комерсиална. Разбира се, че гората се сече и за да се ползва от обществото. Това е станало още във времето, когато човекът е открил огъня и е разбрал, че без него е обречен. Нима сте против мебелите, врати и прозорци от дърво, а предпочитате пластмасови. Нима сте против опаковките от хартия и дърво. Нима сте против прибори и съдове за еднократна употреба от хартия, картон и дърво. Нима сте против дървесината да служи за създаване на „принадена стойност“. Нима сте против гората да служи на обществото за неговото развитие.

Аз например предпочитам моето сако да е на дървена закачалка, произведена в българска фабрика от българска дървесина, а не да е върху пластмасова, произведена в китайска фабрика.

България не е колониална или неоколониална страна. Тя си няма Сенегал, Габон, Заир, Мадагаскар или коя и да е друга бивша колония. Лесно е да налагаш ограничения при ползването на гората, но ние не сме Франция, Белгия, Обединеното кралство, Нидерландия или някоя друга бивша колониална страна. Ние разчитаме на собствените си ресурси, а не на внесени отвън.

Отново се заговори за изсичането на амазонските гори. Това, за разлика от „изсичането“ на българските гори, е истина.

Лесовъдството и лесоустройството уважаеми господа, са науки, които помагат на хората да ползват устойчиво гората, като възобновяем природен ресурс за нуждите на обществото.

Г-н Русев, на който отговорих по-рано през годината, за разлико от вашите мощни сървари ползваще помощ от космоса. Като гледам и аз от космоса виждам едни дълги, змиеподобни асфалтово-бетонни линии, с широчина шест автомобилни платна, и прибавени към тях канавки, изкопи, насипи и др. подобни елементи, пресичащи част от страната в посока от столицата към Варна, Бургас и Кулата. Картинката е ужасяваща, защото освен част от гората е изсечена и земята. Нанесени са неизлечими рани на цялата природа. Унищожен е и труда на същите тези лесничеи, срещу които Вие пишете. Техният труд за укротяване на пороите и възстановяване на унищожения през вековете ландшафт на страната е заровен под асфалт и бетон и не се знае дали някой ще го възстанови.

Къде са сълзите, проляти за тези гори. Няма такива, защото е важно да стигнем до морето за четири, а не за пет часа. Проверил ли сте колко хиляди декари и милиони кубически метри са това. Не сте. Проверете.

Но защо да проверявате. Важното е да не се прокара ски писта или лифт, благодарение на които нашите деца и внуци ще спортуват и ще стават по-здрави, а е по-важно нещо друго, да пречим на нашата държава да отнема част от пая на големите, и нещо друго, което Вие си го знаете без аз да Ви го напиша.

До тук по Вашата тема. Сега нещо друго. Ако сте истински защитници на горите, заповядайте да се включите в спасяването на около 370 000 ха гори в цялата страна. Какви са тези гори ли? Сега ще Ви разкажа.

Да започна с понятието „гори в земеделски земи“. Този термин се роди в „зората на демокрацията“, във времето когато се възстановяваше собствеността върху земеделските земи. Този термин е толкова абсурден, колкото е абсурден и терминът „гори върху речни води“, или „гори върху морски води“, или „български гори в Гърция“, или „гръцки гори в България“, или още купища картографски недоразумения върху различните кадастрални и специализирани карти в България.

Под знака на „гори в земеделски земи“ се крият и други термини. Мери и пасища, пасища с храсти, изоставени ниви, и др. подобни, отразени като такива в кадастралната карта като вид на територията – земеделска, но представляващи естествени високостъблени широколистни и иглолистни гори, и издънкови гори с няколко преминали турнуса на сеч (периоди на изсичане и издънково възобновяване). С една дума гори, които са били гори и по времето на хайдутите и по времето на моя дядо Симеон Велики.

Сега малко за историята на „заболяването“.

Причината на „заболяването“ се крие още в годината на приемана на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и е заложена в изработването на плановете за земеразделяне. Във връзка с тази дейност бе възложена на „Агролеспроект” ЕООД, дружество, занимаващо с инвентаризация и планиране на горскостопанските дейности, подпомагано от колегите от всички горски стопанства, да изпълнят задача за отразяване на всички площи, които са причислени към горските територии за залесяване и на всички площи, които за изключени от горските територии за изкореняване. Това са т.н. „жълто-зелени” карти. Вие може и да не сте чувал за тях, но попитайте по-възрастните колеги-лесовъди, на които имате повече доверие, от колкото на мене, и те ще Ви разкажат същото.

„Зелените” петна, независимо дали са изкоренени или не са изкоренени, не трябваше да се включват в плановете за земеразделяне, а „жълтите” петна показваха площите, които подлежат на възстановяване като залесени бивши земеделски земи, както и като незалесени земеделски земи, но само в случаите, при които те са „безвъзмездно включени в горския фонд”. Това е предвидено в чл. 10, ал. 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Това е единственото законно основание за възстановяване на „гори” като „земеделски земи”.

В резултат на този огромен труд на лесничеите бе издадено и Постановление № 139 на Министерския съвет от 20.07.1994 год. за определяне на границите между горския и поземления фонд. (Обн. ДВ. бр. 62 от 2 Август 1994 год.) С това постановление стана ясно, че изключените гори за изкореняване, но не изкоренени са 478 646 дка, изключените гори за изкореняване и изкоренени са 1 468 117 дка, а изключените от държавния горски фонд и предадени на ТКЗС, ДЗС, АПК и др. са 3 888 509 дка.

С постановлението бе решено че:

  1. Установените и картирани площи на изкоренените гори, превърнати в обработваеми земи, преминават към Държавния поземлен фонд.
  2. Неизкоренените гори, изключени от Държавния горски фонд през периода 1948 – 1992 год. с постановления, разпореждания и други нормативни актове на Министерския съвет, преминават за стопанисване и охрана от тогавашния Комитета по горите.
  3. Преминават за стопанисване и охрана от тогавашния Комитета по горите всички земи и гори, предоставени за ползване на ТКЗС, ДЗС, АПК и др. за периода 1948-1992 г., до възстановяване на собствеността им, с изключение на високопланинските пасища.

Всички участвали в тази дейност лесничеи, въпреки че сега са обвинени за всички наводнения, гръмотевици, градушки, земетресения, свлачища, падащи камъни, дупки по пътищата, нитрати в краставиците и краха на българския футбол, действаха по съвест и си свършиха перфектно работата.

Въз основа на целия този труд се роди и Наредба № 14 / 27.07.1999 год., с която се определят редът и процедурата по въвеждане на собствениците във владение на възстановените земи по чл. 10, ал. 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, отписването им от баланса на държавния горски фонд, включването и изключването им от горския фонд, както и режима на тяхното стопанисване и ползване съгласно разпоредбите на § 9 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

В баланса на горските територии се отразяваха като „гори в земеделски земи“ само тези, залесени или самозалесили се земеделски земи, които подлежаха на възстановяване по реда на чл. 10, ал. 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

До тук добре! „Да, да, ама не!”, както казваше на времето бай Петко Бочаров, светла му памет! Благодаря му за крилатата фраза. Тя е универсална.

Какво се получи на практика?

Като се навъдиха едни образи по възстановяване на собствеността, които не се интересуваха от това какво правят, а какво ще получат и няма „жълто”, няма „зелено”, всичко под ножа. Не стига, че целият труд на лесничеите отиде на вятъра, ами тези знайни и незнайни юнаци, поради причина, че дейността се заплаща на изработена площ, завъртяха моливите и в другите горски територии. Кой го правеше поради незнание, кой поради некадърност, кой с комерсиална цел, кой просто „защото така“, както се казваше в една реклама на българска банка, но бацилът на злото бе посят и до ден днешен не можем да го изкореним. Пътят до ада е постлан с добри намерения.

Не стига това, ами се роди и един нов дявол.

В Чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е предвидено общините да стопанисват и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. По този повод заработиха едни комисии, които не се интересуваха какво има върху земята, гора ли е, река ли е, шосе ли е. Много от тези площи бяха определени  като непотърсена земеделска земя. Имаше и такива комисии, при които вътрешното убеждение приемаше, че гората е гора и правилно препоръчаха залесените имоти да си останат гори и да се управляват като гори, т.е. да се отглеждат, опазват и възобновяват така, както повелява лесовъдската наука. Там където вътрешното убеждение не се интересуваше какво вижда командният център, вероятно са липсвали мощните сървъри, горите, които са си били гори и по времето на хайдутите, и по времето на моя прадядо цар Симеон Велики, че и по времето на хан Аспарух, та до Атила дори, станаха пасища, ливади, мери и пасища и най-странното чудо на света „гора в земеделски земи”. Все едно локомотив върху земеделски земи. Не че няма „вагон-ресторант” в София, но все пак той не върши основната си работа, да превозва пътници например.

Поне веднъж през живота си сте пътували от Бургас до Приморско и сте минавал покрай „шофьорския плаж”. Това е пътят от в.с. „Дюни” до сегашното летовище „Свети Тома”. В края на плажа, пътят завива по посока на новия път през с. Равадиново и от тяхното събиране до местността „Аркутино” преминава през една петдесет годишна церово-благунова издънкова гора. Та тази гора е ливада, според горе описаните юнаци, ако нямате нещо против. Вероятно само на мен ми се привижда гора, а на практика е може би царевица, или слънчоглед или каквото кажат от кадастъра, нали кадастърът е закон. Но не е необходимо да ходите до там. Всичко се вижда от космоса. Можете де видите хиляди такива случаи, стига да сте почтени и некомерсиални в намеренията си. „Подпорната стена“ на „Алепу“ е детска приказка, в сравнение с това, което се случва с горите около нея. И не само подпорната стена. Летовището е изградено върху същата тази „царевица“, представляваща издънкова благуново-церова гора.

Лесничеите пак се вдигнаха в защита на горите, но не би. От административния съд ни казаха да си гледаме работата. Какво има на яве не е важно. Важното е, че има документ на който е записано „земеделска земя“. Гората и тя да си гледа работата, само си мисли, че е гора.

Все едно на моя акт за раждане някой да е написал, че съм от женски пол и край. Каквото и да покажа на уважаемия съд от моята натура-не се приема. Документът е важен. Да не забравяме и за оня ерген-страдалец, когото го „умряха” и не стига това, а му намериха и вдовица, че и имането му прибраха. Ходи и доказвай, че нямаш сестра.

За мое, а надявам се и за Ваше съжаление, тези, които са натоварени с функции да защитават истината, много често си затварят очите пред нея. А те са последната инстанция, която може да спре изсичането на т.н. „гори в земеделски земи“, особено прокурорите.

Между другото уважаемият господин ЗУТ ни споменава, че в територии без устройствени планове, предназначението на поземлените имоти до влизането в сила на плановете се определя от фактическото им използване, сиреч гората си е гора, водата си е вода, небето си е небе, а слънцето си е слънце, а не луна.

Към плановете за земеразделяне се включиха още и т.н. „горски пасища”, които представляват над 100 000 ха гори, горите, предоставени на ТКЗС, АПК, ПАК и др., които също представляваха естествени иглолистни и широколистни насаждения – около 70 000 ха гори и горите „ССФ”, които представляваха създадени горски култури върху бивши земеделски земи, преминали към горските територии в резултат от замяна с изключени за изкореняване гори. Ако питате мен това е единственият правилен термин за този случай – бивши земеделски земи“.

Горите „ССФ” можеха да се възстановяват само по силата на чл. 10, ал. 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по никакъв друг начин.

Освен всичко горе написано като допуснати неточности има още една причина, която е свързана с умишлено включване на гори към плановете за земеразделяне по чисто „икономически интереси”. Заплащането беше на базата на възстановени декари.

В резултат от възстановяване на собствеността по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, общини, физически и юридически лица получиха в собственост, или под наем или аренда поземлени имоти, които представляват гори и са представлявали гори и преди национализацията на земеделските земи. Техните собственици или арендатори желаят да ги изсекат и да ги ползват като земеделски земи. Основната причина за това са т.н. „еврофондове“ – почистване на пасища, покрити с естествени гори, в някои случаи и ценни букови, дъбови, борови и др. гори.

Гора по смисъла на Закона за горите са земи, заети от горскодървесна растителност с площ не по-малка от един декар, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5 м, широчина на насаждението, измерена между стъблата на крайните дървета, не по-малко от 10 м, и проекция на короните не по-малка от 10 на сто от площта на насаждението,  площи, които са в процес на възобновяване и все още не са достигнали, но се очаква да достигнат минимална проекция на короните 10 на сто и височина на дърветата 5 м, площи, които в резултат на антропогенна дейност или естествени причини са временно обезлесени, но подлежат на възобновяване;, защитни горски пояси, както и ивици от дървета с площ, по-голяма от един декар, и широчина над 10 м, насаждения в системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, клекови формации и съобщества от дървесни или храстови видове, разположени край водни обекти.

Горска територия по смисъла на Закона за горите са горе споменатите гори.

От този текст става ясно, че горите са горски територии „ex lege“, сиреч по силата на закона.

Към мотивите за приемане на сега действащия Закон за горите е записано, че със закона е решено към „горските територии” да се причислят всички залесени площи над един декар, отговарящи на характеристиката за гора, вкл. и така наречените „гори в земеделски земи”, които като терминология в регистъра на имотите към картата на възстановената собственост и кадастралната карта се срещат като „гори върху земеделски земи”, „горско трайно насаждение”, „залесена нива”, „залесено пасище” и др. Тези термини трябва да отпаднат от номенклатурата на кодовете към картата на възстановената собственост и кадастралните карти и навсякъде да се използва терминът „горска територия” за всички имоти, които по своето фактическо състояние са гори.

Законът за устройство на територията е общ по отношение на видовете територии и останалите закони трябва да се съгласуват с него по отношение на общите термини, определя, че както вече съм написал по-горе конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план, а за територии без устройствени планове, предназначението на поземлените имоти, до влизането в сила на плановете, се определя от фактическото им използване, освен ако използването противоречи на закон. Фактическото използване на всички гори е за горско стопанства и следва и земята върху която те растат да е „горска територия”.

Няма нормативен документ който да е дал легална дефиниция на „гори върху земеделски земи”, „горско трайно насаждение”, „залесена нива” и „залесено пасище”, но в  Наредба № 22 / 07.07.08 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Първоначално залесяване на неземеделски земи” от програмата за развитие на селските райони е определено понятието „неземеделски земи”, които, както е разписано там, са изоставените земеделски земи ( земеделски земи, които не са използвани за земеделие повече от 3 години преди залесяването ) и/или голини от „горския фонд“ (земи от горския фонд, които не са били гора поне 15 години преди залесяването им).

Така наречените „гори върху земеделски земи” никога не са имали или отдавна са загубили фактическото си използване като земеделски земи и са се превърнали в „горски територии” по своето фактическо ползване. Освен това в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е определено, че „земеделски земи” са земи, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон, не са включени в тогавашния горския фонд,  не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради и не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползуване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения).

Политиката по отношение на горите като такива излиза извън рамките на отделната страна и на политиката на тази страна по отношение на горското стопанство. Горскостопанската политика решава регионални проблеми, но в своята същност е глобална стратегия за оцеляване на планетата. Не случайно са проведени множество международни форуми във връзка с глобалното затопляне и усвояването на „парниковите газове”, вкл. и „Зелената сделка“. В тази „сделка“ се предвижда нова стратегия за горите, с която се предвижда увеличаване на дърветата в градовете и селата, както и насърчаването на селскостопанска продукция, при която не се прилага обезлесяване.

На всички тези форуми се набляга на обезлесяването на огромни територии от планетата и за необходимостта от възстановяване на горите, като основен елемент при усвояване на въглерода.

Няма друга материя на земята, която да усвоява въглерода и да произвежда кислород, необходим за оцеляването на живота на планетата, като гората. Във връзка с това нашите, в частност и на човечеството, като общност, усилия трябва да бъдат насочени за опазване и разширяване на обхвата на горите.

В нашата страна, по различни причини, свързани със социално-икономическото й развитие са настъпили огромни промени в поземлената собственост и особено рязката промяна на залесената площ на страната.

Първоначално, след промените в периода 1948-1970 год. са изкоренени огромни територии, предимно в равнинната част на страната и са превърнати в земеделски земи, а като алтернатива на това, в други части на страната, предимно в планинските части, около населените места и покрай пътищата са създадени огромни комплекси от предимно иглолистни насаждения.

В същото време и особено след промените през деветдесетте години на миналия век, в резултат на настъпилата криза в селското стопанство част от изоставените ниви и пасища са завладени както от поколението на създадените иглолистни култури така също и от естествено разпространила се широколистна растителност.

Една огромна част от създадените иглолистни насаждения са създадени при изпълнение на проекти за борба с ерозията, като най-добрият пример за това е залесяването около чашката на най-големия язовир в България – язовир „Искър”. Така е и при други язовири – „Студена“, „Копринка”, „Жребчево”, „Тича”, „ Камчия” и др. Тези залесявания са предпазили язовирите от затлачване, като специално за язовир „Искър” този факт е предизвикал огромен международен интерес.

Освен всичко горе написано има един много важен термин – „явна фактическа грешка“.

Параграф 9 от Закона за кадастъра и имотния регистър определя, че  “явна фактическа грешка” е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31;

Съгласно параграф 9 от допълнителни разпоредби на Наредба № v-12-1720 от 13 май 2014 г. за едромащабната топографска карта наредба “Топографски обекти” са предмети и явления, създадени от природата или обществото, които се намират на земната повърхност и подлежат на картографско изобразяване.

По кадастралните карти е пълно с фактически грешки, гори като реки и обратно, гори като земеделски земи и обратно, гори като населени места и обратно, преплетени шосета, ЖП линии и реки, България в Гърция или Турция и обратно. За мен има един особено интересен пример за „явна фактическа грешка“, Това са полезащитните горски пояси. Те са създадени от агрономи в полза на други агрономи, но за разлика от предишните, част от сегашните агрономи желаят да ги отстранят от земите на североизточна България и да разширят земеделските земи, без да подозират, че по този начин ще намалят почвеното плодородие на тези много богати земи. Лошото е, че такива агрономи работят и във ведомството, което се грижи за българската земеделие. Още по-лошо е, че ги подкрепят и лесничеи, които се съгласиха, че вместо да коригират грешките в кадастралната карта, е по-добре да преместят поясите в процеса на тяхното стопанисване. Интересно как? Това е вероятно нов картографски метод – преместване на топографски елементи, вместо, нещо, което е много по-лесно и много по-евтино – отстраняване на „явна фактическа грешка“. Вероятно така ще се постъпи и с реките, пътищата и дори границата на държавата. Само, че за границите се водят войни.

Добре и Вие, както се вижда по Вашите писания, сте защитници на българската гора, да се включите в исканията за изчистване на тези картографски безобразия.

Вие вероятно контактувате с много по-значими хора отколкото аз, вкл. и такива от политическия елит, управлението, съда и прокуратурата. Поканете и тях.

Малко почтени хора останаха в България господа. Присъединете се към тях не с хули, а с реални и полезни дела. Поканете и други да се присъединят. „Богатий с парите, сиромахът с трудът, ……..учений с умът“.

Благодаря Ви за търпението, и моля да ме извините за многото запетайки и допуснатите някъде технически грешки.

 

                                                                                                           Илия Ангелов