Днес ви представям нов автор на Любословие, който ще напряви медията още по-атрактивна и автентична. Като човек 3в1 на luboslovie.bg, аз Андрей Велчев – собственик, издател и главен редактор на медията вярвам, че журналистика е за хора – личнокти които застават отговорно с имената и лицата си като посланици на духа, културата и историята на всяка държава. Ролята им, е от изключително голямо значение за словотоw неизменна част от взаимното опознаване на всички нации в обединена Европа и света rи преди всичко в родината ни – България. Благодаря на Кирил Желязков, че прие поканата да е част от нашето редакционно семейство – за вас нашите читатели и активна редакционна колегия. А той вече е бил наш гост в интервю с особено голям отзвук, което ще припомним:

Представям Ви:

Кирил Желязков

„Прозренията на един мисионер”
Това ще бъде един опит за изповед, преди всичко пред себе си и пред живота, свещено даден ни от Бог. А може би ще бъде нережисирано откровение пред съвестта и душата ми! И само пред онези, които биха прочели някога, във времето по – долу написаното. Досега не съм се изповядвал пред свещеник. /То кой ли се интересува от моята изповед, ама…?!/. Вероятно ще се получи нещо като „автобиографични размисли” за всичко в този живот ! За отношенията между мъжете и жените, с приятелите и с останалите хора, така както съм ги изживял аз през всичките тези години. И все още продължавам да го правя, слава Богу ! Опит за изповед за любовта, изневярата, сексът, приятелството, подлостта, завистта, предателството…! За всичко, което прави от живота ни пъстра, интересна и неповторима смесица от преживявания !

„Изтрезняването на мисионера”
Тази книга е като че ли, много по – лична и съкровена отколкото първата. Не само защото в нея отново и изцяло са запечатани собствените ми промисленици и приумици. За всичко. Просто в тази не се засягат някои професионални размишления върху теми, казуси и случаи в живота ми, свързани с бившата ми професионална кариера. Или може би, почти никак. Акцентът отново е поставен изключително върху личните неща. Главното от които са нарастващите ми с възрастта емоции, безпокойства, вълнения, чувства и страхове, разбира се. Които започват да взимат връх в осъзнаваната от мен неизбежна, безмилостна и неминуема перспектива на очертаващият се на хоризонта финален изблик на оставащият ми живот. И още нещо. Може би тук ще напиша всичко, което съм пропуснал, не съм успял, не съм искал, или просто съм забравил да напиша в първата приумица на елементарното ми за някои приключение , наречено – писане и издаване на книга !

„Възкръсването на мисионера”
Quo Vadis Domine? Не по филма, а по авторските писмени наративи. Накъде вървим всички ние…? Къде ще стигнем…? Знае ли някой…? Въпроси на които отговори няма…Засега…Поне за мен…
…В тази книга ще бъдат засегнати някои мои мисли и схващания по теми, касаещи вековечните терзания на човеците. Техните вярвания и религиозни заблуди. Подчертавам, че според мен това са заблуди на човешката раса. Вековечните може би схващания за неземното, божественото. Умело и настойчиво насадените и наложени със сила догматични, религиозни и църковно канонизирани постулати и клиширани писания. Които са държали, държат и днес милиардна маса от човечеството в хилядолетните окови на религиозните вярвания на хората. За това има ли, или не Бог. И какво той е направил за добруването на хората. Защо толкова често, циклично и периодично е бил. И сега е толкова несправедлив към някои от тях. Защо допуска хората да страдат така? Защо допуска такава неправда и неравенства ?…
…Съмненията ми са в това, че точно този ли когото наричаме Бог е онази висша сила, в която вярва и аз. И не само аз.
…Не че в тази книга и други теми освен божиите нямат да бъдат засегнати. Ще бъдат. И затова спокойно мога да я нарека книга по всичкология.

Кирил Желязков е роден на 05.05.1951 г. в гр. Добрич. През 1970 г. завършва средното си образование във Френската гимназия в София. След като отбива военната си служба през 1972 г., заминава да следва в Сирия, където през 1978 г. завършва висшето си образование, специалност „История”. От 1979 г. до 1999 г. е на работа последователно в различни поделения в системата на МВР /Бившата Държавна Сигурност/. Първоначално работи в две от контраразузнавателните служби в МВР. А от 1989 г. до 1999 г. е на работа в Службата за външно – политическото разузнаване на Република България /Бившето ПГУ – ДС, после НРС/. Бил е на дипломатическа работа в посолствата на България в Сирия и в кралство Мароко. След пенсионирането си, взема участие в две умиротворителни мисии на ООН в Косово. През 2000 – 2002 г. и през 2003 – 2005 г. След края на мисиите в Косово през 2005 г., работи на различни длъжности и постове в няколко частни фирми и структури. Има три издадени книги : „Прозренията на един на мисионер” издадена през 2011 г. „Изтрезняването на мисионера” издадена през 2014 г. И „Възкръсването на мисионера” издадена през 2019 г