В навечерието на Деня на народните будители, на 29 октомври 2020 г., бе положено началото на честванията по случай 195-годишнината от основаването на българското училище в Поликрайще – едно от най-старите в България. Събитието уважиха учители, дейци на образованието, възпитаници на училището, граждани и енориаши и свещенослужители на Българската православна църква – радетели за българско просвещение и напредък.

Главното събитие на тържеството бе ОСВЕЩАВАНЕТО НА ПОИМЕННА УЧЕБНА ЗАЛА „СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ“ В УЧИЛИЩЕТО, наречена на името на неговия Основател – Водачът на Българското национално Възраждане в Поликрайще и пръв учител тук.

Учредяването на Поименната учебна зала „Свещеник Георги Маринов Полуганов“ става по инициатива на неговите потомци: Никола Георгиев Попниколов – директор на училищата в Петрово, Старозагорско (1954), Гарван, Силистренско (1956-1959) и най-дългогодишният директор на училището в Поликрайще (1959-1987), при чието ръководство то достига своя връх, Трифонка Романова Попниколова – дългогодишна учителка по български език и литература училищата в Гарван, Силистренско (1955-1959), Иванча, Великотърновско (1959-1960) и Поликрайще (1960-1989), д-р Марияна Николова Георгиева – ръководител на програмен екип във водеща фирма във Федерална Република Германия и проф. д-р Георги Николов Георгиев – преподавател във Великотърновския Университет :Св. св. Кирил и Методий“ – световноизвестни учени в областта на електромагнитната теория и математичната физика. Работата по практическото й претворяване в дело започна преди повече от 30 години с подробно изучаване на живота на Основателя и на историята на Поликрайще. Бяха издирени и проучени няколко десетки хиляди документа в държавните архиви у нас, в Сърбия и в Русия, стотици исторически книги и научни статии. Събрани бяха стотици снимки, възрастта на някои от които е повече от 120 години. Идеята бе горещо подкрепена от директорката на училището Ани Нейкова, от учителския колектив, от църквата в лицето на Председателя на църковното настоятелство на храма „Св. Вмчца Марина“ в Поликрайще протойерей Антоний Димитров, от потомците на свещеник Георги Полуганов и от поликрайшката общественост, за което им изказваме искрената си благодарност.

Праправнукът на свещеник Георги Полуганов проф. д-р Георги Георгиев произнесе слово за приноса на своя прапрадядо и на Поликрайще за България. Той преряза трикольорната лента и обяви Поименната учебна зала „Свещеник Георги Маринов Полуганов“ за отворена. Най-важната част на събитието бе тържественият водосвет и освещаването на Поименната зала, което бе извършено от протойерей Антоний Димитров.

Свещеник Георги Полуганов (15 февруари 1808 – 25 октомври 1888 (ст.ст.)) е един от най-големите български възрожденци, национал-революционери и борци за независима българска църква и самостоятелна българска държава. Той е най-видната личност на Поликрайще за целия XIX в. и една от най-изтъкнатите за всички времена – творец, двигател и главно действащо лице на най-важните събития, случили се тук през тази епоха. Върховите моменти в живота му са: полагането на основите на Поликрайшката Даскалоливница с откриването на първото училище в дома му през 1825 г.; посрещането на сръбския княз Александър Караджорджевич и сръбска правителствена делегация на най-високо равнище на 6 май 1846 г. (ст.ст.) в училището, в църквата с тържествено богослужение и в дома му; организирането на грандиозното посрещане на Иларион Макариополски от цялата Търновска епархия на 13 септември 1872 г. (ст.ст.) тук при встъпването му в длъжност първи Търновски български митрополит, което той е направил и съслужението му с владиката в църквата при неговото посещение в Поликрайще на следващата 1873 г. Съдбоносни за свещеник Георги Полуганов са участието му в революционните комитети на Вътрешната революционна организация на Васил Левски и тясната му дружба с отец Матей Миткалото; преследването му от турците като “комитаджия”; заплахата да бъде обесен при погрома на Априлското въстание през 1876 г. и спасяването му от съпругата му презвитера Гергина Иванова Полуганова, която го зазижда в комина на къщата им, докато потерята го чака две седмици в същата стая. Величави са дните, когато той посреща руските освободителни войски на 24 и 25 юни 1877 г. (ст.ст.) и Главнокомандващия на Действащата армия – Великият княз Николай Николаевич на 29 юни 1877 г. (ст.ст.); освещаването на 11 септември 1877 (ст.ст.) на практически изцяло наново изградения от 5-ти сапьорен батальон под командването на полковник Моисей Доморадски мост на река Росица на шосето Търново – Свищов (Русе) – основното мостово съоръжение, използвано по главната комуникационна етапна линия (Свищов – Поликрайще – Шипка), по което минава огромна част от половинмилионната Руска армия. На великия ден 19 февруари 1878 (ст.ст.) – 3-ти март свещеник Георги Полуганов отслужва тържествен благодарствен молебен по случай подписването на Санстефанския мирен договор в присъствието на цялото население на Поликрайще, руския военен гарнизон и военно-полевата болница № 7, разположени тук, последвани от военен парад на гарнизона на Поликрайще и невиждано всенародно веселие. Като духовен глава на селото той е главно действащо лице при посрещането на 25 юни 1879 г. (ст.ст.) на новоизбрания ни княз Александър I Батенберг, пристигнал, за да положи клетва в името на Бога като Български княз да служи за благото на страната и при сърцераздирателното разделяне с Руския императорски комисар в България княз Дондуков-Корсаков във връзка с окончателното му отпътуване от страната на 28 юни 1879 г. (ст.ст.). Важни събития са освещаването от него на първия камък и на новия каменен мост на река Росица на шосето Търново – Свищов (Русе) през 1881 г.; приносът му за построяването на новото училище през 1877 г. и на сега съществуващата църква “Св. Вмчца Марина” (1879-1884) и за освещаването й в съслужение с Търновския митрополит Климент (Васил Друмев) през 1885 г.; както и основаването на читалище „Развитие“ в Поликрайще през 1884 г. Поредицата от държавни посещения, които свещеник Георги Полуганов организира, започната още през 1846 г., продължава с посрещането на 1 август 1877 г. (ст.ст.) в Поликрайще на княз Фердинанд I Сакс-Кобург-Готски, на тримата регенти Стефан Стамболов, полковник Сава Моткуров и Георги Живков, на цялото българско правителство Константин Стоилов (министър-председател, министър на правосъдието и управляващ Министерството на финансите), Григор Начович, Георги Странски, Стоян Чомаков и майор Рачо Петров (Министри), на Третото Велико народно събрание почти в пълен състав начело с ръководството си: Димитър Тончев (председател) и Димитър Вачов и Захари Стоянов (подпредседатели), пред което на следващия ден в Търново князът полага клетва, на кметове на десетки селища от цялата страна, български и чуждестранни дипломати и журналисти, и празничната служба на Великден 1888 г., на която отново тук са княз Фердинанд I Сакс-Кобург-Готски и цялото българско правителство: Стефан Стамболов (министър-председател и министър на вътрешните работи) и Георги Странски, Георги Живков, Григор Начович, полковник Сава Моткуров и Константин Стоилов (Министри).

Следвайки примера на баща си чорбаджи Марин Полуганов, въвел българския (старобългарския – известен в богослужебната и историческата литература като църковнославянски) за официален език на църквата през 1800 г., свещеник Георги Полуганов утвърждава българския като език на училището и като официален административен език на Поликрайще. Двамата предприемат кампания и набират средства за възстановяването на Преображенския манастир (1831-1835), започнато от Отец Зотик през 1825 г., за построяване на църквата на манастира „Св. Троица“ (1846), за първото българско читалище в Свищов (1858). Приемат таксидиоти и дават волни пожертвования за Светогорските, Рилския и за 13-те манастира в Търновската епархия. Свещеник Георги Полуганов подпомага със средства Вътрешната революционна организация на Васил Левски, революционната организация за подготовка на Априлското въстание през 1876 г., построяването на новата църква (1879-1884), новото училище (1877), откриването и издръжката на Петропавловската духовна семинария (1874-1886), Богословското училище и Държавната мъжка гимназия “Св. Кирил” във Велико Търново (1886-1888). (Специална сграда на Първото училище в Поликрайще е издигната с иждивението на неговия баща чорбаджи Марин Полуганов). Свещеник Георги Полуганов е спомоществовател на Българска Възрожденска църковна и учебна книжнина, издавана в Сърбия (Бялград), Австро-Унгария (Нови Сад), Цариград и Русчук (Русе). Той въвежда в Поликрайще Деня на Св. св. Кирил и Методий като църковен празник през 1844 г. и като училищен – през 1869 г.

Макар че бушува жестока война, по инициатива на свещеник Георги Полуганов в Поликрайще е построено ново светско училище, за което той дарява основната част от средствата и го освещава. На службата присъстват: Търновският губернатор генерал Михаил Домонтович, цялото гражданско управление на Търновска губерния, руският военен гарнизон на Поликрайще, командван от коменданта майор Зундблат, генерали и висши офицери от Руския корпус, разположен в Търново и селищата на изток от Поликрайще, и лекарите и милосърдните сестри от военно-полевата болница № 7 от Санкт-Петербург, както и онези от ранените и болните, които могат да се движат.

От края на юни 1877 до края на 1879 свещеник Георги Полуганов е начело на Поликрайшкото гражданско самоуправление. Като глава на селото със съпругата си презвитера Гергина Полуганова и семейството си посрещат в дома си над 100 руски генерали, огромен брой щабни и висши офицери от VIII, XI, IV, IX корпус, Гренадирския корпус, командири на дивизии и полкове от Руската армия – цвета на Руската империя. От 4 юли 1877 до октомври 1878 работи в тясно сътрудничество с военните коменданти на Поликрайще майор Комендантов и майор Зундблат, с командира на 9-ти резервен батальон полковник Герасимов и с военно-полева болница № 7, разположени в Поликрайще. С какво огромно напрежение е свързан този период може да се види от обстоятелството, че само в един ден – на 29 юни 1877 г. тук пристигат едновременно VIII армейски корпус (повече от 30 000 войници с няколко хиляди коня) и Главната квартира на Главнокомандващия (над 2 600 души, която била превозена от Санкт-Петербург със 17 влака). Същото се повтаря и при идването на XI армейски корпус в първите дни на юли 1877 г., на Гренадирския корпус и на 24-та пехотна дивизия в средата на октомври с.г. И кавалерията на генерал Гурко (10 000 души с конете им) била свестявана тук през август 1877 г. след завръщането й от битките на юг от Балкана.

Последният кръг на Дантевия Ад се отворил за свещеник Георги Полуганов и за Поликрайще в началото на януари 1878 г., когато тук по заповед на руското командване започнало приемането на цялата пленена Шипченска армия на Вейсел паша от 21 108 души и конвоиращите я 93-ти Иркутски, 94-ти Енисейски и 95-ти Красноярски пехотни и 23-ти Донски казашки полкове (съответно от 1452, 1292, 1679 души и 563 казаци с толкова коня.) Шипченска армия е придвижвана пеш от Шипка през Габрово, Търново, Поликрайще, Иванча, Павел и Свищов за Русия. Плениците всеки ден били изпращани по групи с различна големина. В един от дните само те били над 11 000 души. Всичките били приети, заедно с охраната. Плениците били оголели и обезумели от студ. Между тях имало стотици болни и ранени, с такива ужасни рани, че те били гангренясали и в тях се появили червеи. Самите конвоиращи от изброените полкове на 24-та пехотна дивизия също били много болни. Почти всичките войници от трите полка, стояли месеци наред на върха на Шипческия проход, премръзнали, били толкова зле, че едва носели службата. Личният им състав, докато били на Шипка, намалял повече от два пъти. Всички – и пленици, и конвоиращи били посрещани, подслонявани, хранени, отоплявани, обличани и лекувани от поликрайщчани, доколкото силите им позволявали това. И всичките без изключение били изпратени нататък болни, но живи и нахранени по етапния ред. Съвсем друга съдба ги очаквала оттатък Дунава.

Отгоре на всичко военно-полевата болница тук и Поликрайще били претъпкани с измръзналите войници от 27-ма пехотна дивизия, която също била на Шипка и месеци наред докладвала оттам, че „На Шипка всичко е спокойно“. Докарвали ги толкова зле, че им капели измръзналите пръсти на краката, а на някои – целите стъпала. Щастливи били онези, които запазили поне единия си крак. По същото време тук бил разположен и Поликрайшкият руски военен гарнизон от около 700 души (9-ти резервен батальон). Едновременно, всеки ден оттук минавали стотици обозни коли, маршеви команди и войскови части, движещи се към фронта и коли с болни и ранени – в обратна посока. Като капак, хиляди коне, волове и биволи, паднали от изнемога, лежали мъртви от двете страни на главния път, които трябвало да се погребат. Навсякъде върлувал тиф. Ужаса, който преживял водачът на Поликрайще свещеник Георги Полуганов тогава едва ли можем да си го представим. А той не само, че не е трябвало да го показва, а трябвало да дава сили и на паството си. Свещеник Георги Полуганов се чудел кого първо да спасява – плениците ли (в които вече едва мъждукал животът и които макар и поробители, били хора, а той – християнин и Божи служител, който трябвало да обича и враговете си, макар че две години преди това те искали му да отнемат живота), освободителите ли, които не били в по-добро състояние или освободените, които 10 до 20 пъти по-малко на брой от другите взети заедно, били най-окаяни, вървели като сенки, вече зад границите на човешките възможности. Къде е сложил всичките тези хора в 138-те къщи на селото тогава: пленици, конвоиращи, болни и ранени войници, гарнизон и къде – самите поликрайщчани през този чудовищен януари на 1878 г. – това само Бог може да каже. На края свещеник Георги Полуганов спасил всичките. Загинали само трима – двама руски военни лекари братята Громови и милосърдната сестра Мизерницкая, които заедно с него се борили за другите и загубили битката. За тях той можал да окаже само най-голямо уважение като свещенослужител. За да се увековечи паметта за него и се окаже уважение към подвига му създаваме ПОИМЕННАТА УЧЕБНА ЗАЛА „СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ“ в училището в Поликрайще.

 ПОИМЕННАТА УЧЕБНА ЗАЛА „СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ“ е оформена, следвайки световната практика, по образеца, по който се правят поименни зали в най-големите университети в САЩ, Русия, Украйна, Грузия, Полша и др. водещи в областта на образованието и науката страни на имената на най-заслужилите личности за науката, образованието и всестранния напредък на съответните държави. Поставени са голямо копринено българско национално знаме на луксозна стойка, нарочно изработена за целта и портретът на основателя на училището и пръв учител в Поликрайще свещеник Георги Полуганов, както и Официалното наименование на учебната зала на нейния вход. Изработени са художествени табла, пресъздаващи и илюстриращи едни от ключовите събития от живота и народополезната мисия на водача на Българското национално Възраждане в Поликрайще свещеник Георги Полуганов – посрещането на 6 май 1846 г. на сръбския княз Александър Караджорджевич и сръбската правителствена делегация от най-издигнатите политически личности и дейци на образованието, културата и науката на Княжество Сърбия: личният пълномощник на княза (министър-председателят) и министър на външните работи, кавалер Аврам Петрониевич, членовете на Държавния съвет кавалер Милосав Здравкович Ресавац, Стефан Петрович Кничанин (австрийски и сръбски генерал) и кавалер Лазар Арсениевич Баталака (капу-кехая – главен дипломатически представител на Сърбия пред Османското правителство в Цариград), първият секретар на канцелариите на княза и на Министерството на външните работи Тимотей Кнежевич, адютантите на княза подполковник, кавалер Лазар Аранджелкович и Александър Трифкович и др., които бидейки на държавно посещение, посещават българското училище в Поликрайще – стандарт за българско училище и българско учебно дело през 1846 г. и присъстват на богослужение на български език в българската църква „Св. Вмчца Марина“ в Поликрайще, за да се запознаят с просветната дейност, обществено-икономическия, културен, църковен живот и с първите хора на България. В Поликрайще княз Александър Караджорджевич не само се среща лично с едни от най-издигнатите и образовани българи на епохата чорбаджи Марин Полуганов, свещеник Георги Полуганов и хаджи Еньо Дачев, но и нощува в дома на първите двама със своите министри.

Представени са портретите и на освободителите на Поликрайще – на Главнокомандващия Великият княз Николай Николаевич, на Началник-щаба на Руската армия генерал-адютант Артур Непокойчицки, на командира на Донската казашка бригада полковник Григорий Чернозубов и командирите на 21-ви и 26-ти Донски казашки полкове полковниците Николай Курнаков и Даниил Краснов, на командващите VIII армейски корпус генерал-лейтенант Фьодор Радецки, XI корпус генерал-лейтенант княз Шаховски, на комадрира на 13-ти хусарски Нарвски полк полковник Александър Пушкин (син на великия руски поет Александър Пушкин), на командира на 13-ти драгунски на Военния Орден полк полковник Александър Лермонтов (племеник на великия руски поет Михаил Лермонтов), на княз Владимир Черкаски, оглавяващ Временното Руско управление в България и на командира на 5-ти сапьорен батальон полковник Моисей Доморадски – цветът на Руската империя.

Намерението на инициаторите и училищното ръководство в ПОИМЕННА УЧЕБНА ЗАЛА „СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ“ на училището в Поликрайще да се изучава българска история, български език и българска култура. След официалното тържество се извърши поклонение на гроба на свещеник Георги Маринов Полуганов в двора на църквата „Св. Вмчца Марина“. Бяха поднесени цветя и запалени свещи в знак на уважение към неговата памет. Събитието бе широко отразено от средствата за масово осведомяване във Велико Търново и в национален мащаб с радио- и телевизионни програми и репортажи и статии в редица вестници.

По публикацията работи Мирослав Дечев