И тази учебна година зачова силно за студените във  Факултетът по икономически и социални науки (ФИСН) на Пловдивски Университет “Паисий Хилендарски” въпреки онлайн формата на водене не лакции. Като преподавател в Катедра Политически науки и национална сигурност, съм горд, че със студентите и колегите ми създаваме силни текстове и предаваме щафетата на младите бъдещи учини за нови, адекватни, отлично обосновани и мотивирани аналитични тесктове. Като Собственик и главен редактор за мен е удоволствие “Любословие” да е символичен домакин на отличниците издържали изпит по дисциплината “Политология”.

В поредица от тексове най-добрите авторски материали ще бъдат публикувани и споделени освен във фейсбук страница на медията ни, кояго достига до 3 милиона потребители за трети пореден месец и в страницата на дисциплината кръстена от студетите – Политология за начинаещи. 

Ваш,

Андрей Велчев, Доктор по Политология, катедра “Политически науки и национална сигурност”
ПУ “Паисий Хилендарски”, Собственик и главен редактор на Любословие.БГ 

Във четвъртото есе представяме Антония и нейната гледна точка за това какво е политиката.

Представяне на Антония:

Здравейте,

Казвам се Антония Стоянова на 19 години от град Пловдив. Завършила съм СУ “Св.Патриарх Евтимий” и в момента уча в Пловдивския университет със специалност бизнес мениджмънт.Аз съм човек,който обича да изказва мнение и позиция и в това есе показах как виждам света на политиката и парите през моята призма

Тема:Какво за мен е политиката ?

Когато чуем думата политика в главата на всеки се заражда различна гледна точка в зависимост от това до каква степен може да разбере смисъла и.За мен политиката може да бъде сравнена с игра на шах в която има пешки,цар и противници (опозиция).Много стара,трудна и не за всеки игра.

За да бъдеш успешен в тази професия и да се задържиш възможно най-дълго трябва да притежаваш доста комплексни качества.

Хладнокръвието и липсата на морал са успешната формула за добре изготвените бизнес стратегии чрез които да бъдеш печеливш.Умението да бъдеш непредвидим с ходовете си и да не показваш емоция пред врага си ,е най-силното оръжие за да не бъдеш уязвим и изигран.В този “бизнес” много бързо можеш да се издигнеш с правилните хора и връзки,но ако си невнимателен също толкова бързо можеш да паднеш в калта.За да оцелееш в света на политиката трябва да загърбиш всички скруполи и чувства.

Политиката е била и все още е нужна на човека за да възцари ред и дисциплина и да осигори спокойствие и сигурност,но с времето жаждата за власт и пари е изродила идеята на самата политика.В днешно време да си политик може да се сравни с това да си престъпник.Това е един поглъщащ те неморален свят от който връщането назад е почти невъзможно ,пристрастяващо като наркотик.Веднъж усетиш ли властта над хората и бързите пари забравяш какво преди тях е било ценно и важно.

Една игра на шах в която или си цар,или просто безполезна пешка,която бързо ще изхвърчи от масата.Място за морал няма.Човек прояден от това е невъзможно да бъде убеден в противното.

Както не можем да убедим наркомана да спре наркотиците,алкохоликът –алкохола ,пушачът- цигарите,така и политикът да се откаже от властта.Историята ,киното и литературата дават много примери за лица,които продават душата си на дявола ,захвърлят всичко, игрят двойни игри и правят всякакви незаконни и неморални неща в името на силата и властта.Един от най-известните и запомнящи се романи актуални и до днес“Тютюн” представя точно такава съдба и как човек е готов на всичко за да се хвърли в света на алчността и парите.

Масата от хора в България не се чувстват защитени,защото знаят ,че корупцията е навсякъде около нас.

Полицаите са корумпирани,хората са корумпирани,държавата ни е корумпирана.

На избори все по-масово се купуват гласове с мръсни пари.Съдебната система действа под команда ,а компетентните власти не правят нищо по въпроса,защото запушват устите им с мръсни пачки или получават заплахи за близките си или за самите тях.Прикриват се убийства,изнасилвания над жени и дори непълнолетни деца,пране на пари,износ и внос на наркотици и контрабанда.Мафията няма граници.Българските политици нямат граници.

Но нима само политиците са виновни за това?Има една известна поговорка ,която гласи –

“Не е виновен само този ,който яде баницата,а и този,който му я дава!” Безпаричието кара хората да се продават за пари,да продават гласа си ,мнението си,морала си,а после се оплакват от управлението на властващите.Кой е по-виновен в случая?

Има ли изход и бъдеще за България?Какво трябва да се промени за да излезнем от тази яма в която всички сме затънали?Лошото е,че всички си задаваме тези въпроси,но малко предприемаме действия за да променим грозната и отвръщаваща действителност .

С времето хората стават все по несигурни в себе си тук ,в правата си и в родния си дом и затова решават просто да напуснат този ад като емигрират.Но какво ще се случи ако просто избягаме от проблемите си те ще се изпарят ли?България има нужда от стабилни хора,отдадени и решени ,че ще възцари мир и доброта.

Политиката е пряко свързана с хората и мисленето на обществото и там няма право на грешки.Бъдещето на децата ни,внуците ни ,правнуците ни и нас самите зависи от нашите избори и решения.Ако един глас струва 50лв,то бъдещето на близките ни е безценно.

 

Изготвила:Антония Стоянова
Специалност:Бизнес мениджмънт-задочно