Божидар КРАПЧЕВ*

В предходния си материал си позволих да нахвърлям, макар и доста безредно, какво мисли обекновеният ГЛАСОПОДАВАТЕЛ, какъвто съм аз, непринадлежащ и напринадлежал никога в дългия си живот съм някоя партия или движение. Сега ми се иска, след умуванията за точките на властта, да си похортуваме отново за тях, но само за двете най-спрягани в момента – Президента и Премиера. Не като някакъв анализ, а като снимка на двамата така, както ги виждаме ние, обикновените хора от избирателните списъци.

И двамата имат общи черти. На средна възраст са, сиреч – силни, можещи, активни мъже. Обличат се прилично, не си позволяват появяване в непротоколен вид. Физически изглеждат добре, с леко предимство за Радев. Борисов доста се поналя и вече сакото му стои малко като скафандър. Високи, представителни на вид, речовити, контактни. В изказа си имат леки различия : докато Премиерът говори по народному и често се пали, Президентът има равен , почти траурен говор и борави с по-изискан речников фонд.

И двамата влизат в голямата политика без никакъв опит или специална подготовка за това, направо от работните си места. И при двамата нещата в личния им живот не са от най-гладките, но аз не бих си позволил да навлизам в интимните им дела, защото е неприлично. И двамата са генерали. Да си призная, не ми стана ясно навремето точно как Премиерът стана генерал и поради що, но да вървим нататък. Нататък почват различията.

Президентът знае добре английски и руски език, Премиерът – не. Премиерът е спортист, интересува се от спорт, Президентът – не проявява такива мераци. Премиерът е имал частен бизнес, преди да навлезе в държавната машина, Президентът – не. Доста явно е, че единият от тях е чел, а другият – по-малко . . .Почти не са ми известни мераците им към проявите на културата, изкуствата и другите духовни страни на човешкото съществувание, но там съм много неосведомен и ще сбъркам, ако кажа нещо категорично. Може би професионални анализатори могат томове да напишат за тези тези двама, но аз тук спирам. Отивам към онова, което е най-съществено – мястото им в политическия живот на страната.
Конституцията е нарекла Президента „Държавен глава“, но му е предоставила малко и твърде незначителни прерогативи. Безусловно, той е главнокомандващ по време на война, той има важната дума по някои назначения, той може да ратифицира или откаже това на който и да е закон на Народното събрание /но само до повторното гласуване в Парламента/, той прави официални визити в чужбина и представлява там България, той приема новоназначените чуждоземни посланици и приема акредитациите им. Още няколко представителни функции има той и . . .толкова. С други думи България , макар и с Президент, е Парламентарна република. Остава да спомена, че най-благородната и ангажираща роля на Президента е да бъде ОБЕДИНИТЕЛ И ПОМИРИТЕЛ на нацията, когато това е нужно. Звучи красиво и благородно, нали ?
Премиерът е ръководител на изпълнителната власт. Той е проводник на всичко онова, което Парламентът е създал.

Той bотговаря за всичко, което се случва в страната. Трябва да осъществява цялостната държавна политика в практическия живот. Формално е подотчетен на Народното събрание и е длъжен да се съобразява с решенията му. В оперативеп ред Премиерът представлява държавата във всичките й проявления у нас и в чужбина и е отговорен за тях. Има много оперативни права, които няма да изброявам. Всички читатели ги знаят добре и вярвам, че правилно се ориентират в обсега на задълженията на Президент и Премиер.

Важно е да се знае, може би най-важно от всичко е, че мандатът на Президента изтича след около година и половина, а на Правителството – след 6 месеца.
Защо го пиша това ли ? Защото най – кратко искам да покажа, че точно сега, в настъпващата есен, в предстоящата зима и още преди да настъпи пролетта на 2021 г., трябва да бъдат успешно решени едни от най-важните държавнически ходове : да се подготвим енергийно, да се осигури водоснабдяването навсякъде, при условията на тотален воден недостиг, да се изработи държавния бюджет и да се осигури приходната му част, да се гарантират правилата на здравеопазването, на образованието, да се осигурят безпрепятствено пенсиите и социалните додатки на повече от 2 милиона разчитащи на това българи. Пред България има и други, неотложни задачи, които буквално от утре трябва да се решавата една по една и то много бързо : АЕЦ „Белене“, Балканския газов поток, зелената политика, съдбата на въглищните енергоизточници, процесът на присъединяване към основни евросистеми, защитата на гигантския ресурс от около 27 милиарда лева, която изисква пределен професионализъм, страховита оперативност и отчаяна защита. Да се споменават някои въпроси на коалиционната еквилибристика, която предстои, на някои бодящи балкански прэблеми, на бежанската заплаха, на болестните рискове и още и още е излишно.

Ясно е, че предстои много работа за малко време, свързана с много пари и определяща за години напред съдбините на страната ни. Всичко това само за идните няколко месеца !!! Кажете, драги мой читателю, с ръка на сърце и без значение на политическите ти пристрастия : може ли това да стане, ако не се мобилизират всичките налични умствени и професионални познания на нашата ръководна и опозиционна прослойка?

Може ли това да стане, ако се боричкаме още някоя и друга седмица ? Няма ли сила и разум, които да пазкажат всичко това с думи прости на хората, да се кротнат до пролет нещата, а след това – кеф ви избори, кеф ви конституции, кеф ви Велико народно събрание, кеф ви каторги, бесилки и всякакви други ужасии ! Но пропуснем ли сега всичко това, после и да изпозастреляме всички политици, държавници и псевдотакива, ползата ще е нула. Дори не нула , а ще потънем непоправимо !

Уверявам ви, това не е никакъв политически апел, защото не принадлежа към нито една от заангажираните в тази игра днес страни. С огромна болка и с искрица надежда ви моля да го разберете, да го споделите с близките ви, да го приемете и да спомогнете да стане така !
Заради страната ни !

Господин Президент, господин Министър-председател, сега можете да докажете дали сте на висотата на поверените ви гигантски отговорности. Аз се мъча да вярвам . . .

 

БОЖИДАР КРАПЧЕВ

Автор, политически наблюдател, анализатор и коментатор. Племенник на изтъкнатия български журналист, общественик и революционер- Данаил Крапчев. Божидар е роден на 20 юни 1936 година в София.  Расте и учи, като всички български градски деца от онова време – внимателно обгрижван, леко изнежен, в първите му години нищо не му липсва. Още за него